(Още) Шамари за Сергей

В европейската и световната политическа практика е утвърдено водещата фигура да поеме отговорността за даден изборен неуспех. В горното видео можете да видите Гордън Браун, който още преди да е изгубил напълно надеждите си да остане министър-председател, вече заявява, че ако партията му остане извън властта ще подаде оставка като лидер. И то предвид факта, че Лейбър не изгубиха категорично, а консерваторите са твърде далече от мнозинството и дори от категорична победа.

Къде сме ние?

Юли 2009 – БСП току що е реализирала най-слабия резултат в историята си въобще. По-слаб (номинално И процентно) дори от този на партията след проваления кабинет на Жан Виденов. Т.нар. „лидер“ на партията Сергей Станишев се изправя пред електората и членската маса и с характерната си накъсана дикция заявява:

„Ние…няма…да ви…предадем“
„Аз…няма…да бягам…от…отговорност.“

Разбира се в държавата на „Големия брат“ подобни изказвания в стил „войната е мир“ са нещо съвсем нормално. Но нека видим докъде доведе поведението на т.нар. лидер собствената му партия.

Малко под година след като изгуби изборите, правителството на ГЕРБ се спуска стръмно надолу, но от това не следва нищо за „опозицията“. БСП седи някъде между бариерата за влизане в парламента и статистическата грешка (тоест 4-5%) и само от време на време потрепва конвулсивно. Като труп, който все още бива дефибрилиран, въпреки че всякаква надежда е изгубена.

Отговорно

Всъщност истината е, че Сергей Станишев пое отговорност. Изисква се голяма смелост след като си се оа*ал напълно да си сложиш розовите очила и да останеш на първа линия (като Матросов на амбразурата – ей как обичам стари соц-клишета!) да те блъскат като боксова круша. И то да те блъска не кой да е, а човек, който е изградил целия си публичен образ около това колко е як и колко тестостерон пръска от него.

Сергей Станишев прави и друга услуга на лявото в България. Недавайки шанс за каквото и да е реформиране в рамките на БСП (не мисля, че дори без него то било възможно), която откакто той е председател само номинално може да бъде наричана лява, той отваря пътя за преобразуване на лявото, по подобие на дясното в периода между 2001-2009 (ако приемем, че този период изобщо е завършил). Лошото е, че авангарда на „реформиските“ сили в момента се явяват лица като… Татяна Дончева, Румен Петков+Овчаров и Георги Първанов. Хора, които категорично не могат да бъдат идеен център за създаването на европейски социалдемократически политически субект.

Но пък за нас като същински европейци е добре да гледаме примера на утвърдените демокрации и да сравняваме. Съответно и да изискваме същото поведение от политическите си лидери.

Кой напира за следенето в интернет?

Дискусия за следенето в интернет
Uploaded by Gospodin_I. – News videos hot off the press.

Тази сутрин бях гост на сутрешния блок на Нова ТВ „Здравей, България!“ Защитавах позицията на „Електронна граница“ срещу представителя на ГЕРБ – г-н Красимир Ципов, който освен народен представител, е и заместник-председател на една от най-важните комисии в Народното събрание – по вътрешна сигурност и обществен ред. Можете да видите запис на цялото участие отгоре.

Позициите на „Електронна граница“ са широко известни. Гордея се, че съм част от организацията и съм подкрепял и защитавал позициите ѝ, откакто е учредена. Не мога обаче да не отбележа непоследователното отношение не ПП ГЕРБ по този въпрос.

Отчетливо си спомням как представителите на ГЕРБ се противопоставяха на предложенията, които се внасяха от МВР и подкрепяха от БСП и ДПС в края на мандата на миналото НС. Сега, ГЕРБ ни слага на масата в пъти по-вмирисано ястие и се опитва да ни убеди колко вкусна гозба са ни сготвили.

Притеснително също е тоталната липса на смислена опозиция на управлението на ГЕРБ – нито тези, които би трябвало да са официална такава, нито другите, които искат да се държат като де факто такава, разполагат с необходимия обществен авторитет, за да се противопоставят открито на исканията на МВР и ГЕРБ.

Самият факт обаче, че ГЕРБ, абсолютно независимо и въпреки противопоставянето си на всичко, свързано с БСП и ДПС и тяхното управление (с любезното съдействие на НДСВ до край – да не забравяме), отново предлага подобно изменение на ЗЕС, говори за това, че явно има доста по-дълбоко скрити и силно влияещи интереси тези изменения да бъдат прокарани.

Най-логично е тези влияния и натиск да идват от Министерството на вътрешните работи, но до колко и кои точно държавни служители влияят на законодателния процес и в името на какви интереси го правят (институционални, частни или корпоративни?) аз лично не мога да преценя.

Ще завърша с нещо, което г-н Ципов ми каза на излизане от студиото – „В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си„.

Едва ли бих могъл да бъда по-несъгласен с подобно твърдение. Въпросните „права„, които явно се оказват основна пречка пред всички правозащитни органи са работата на полицията – да ги защитава, оттам идва и думите Право, правораздаване, правозащитни и пр. 🙂

И ако ще да се скъсат, няма да ме убедят как невършейки част от работата си, ще си свършат работата.

Отново Гордън Браун за TED

Преди време бях пуснал едно видео с презентация на Гордън Браун пред TED в Оксфорд, Обединеното кралство. Днес попаднах на още едно интересно интервю с Браун, което пускам тук.

Тези записи ме накараха да се замисля за Браун и неговата малко трагична съдба. Като втори след Тони Блеър, Браун имаше фикс-идея да изпълни споразумението Granita, постигнато между двамата някъде през ’94, в едно малко лондонско ресторантче, носещо същото име, според което Блеър ще отстъпи мястото си на Браун след определен период от време, ако бъде избран за лидер на Лейбър и за министър-председател.

Едно от ключовите идеи в споразумението е, че Лейбъристите при Блеър ще следват идеите на програмата на крилото на Браун, а самият той ще получи силно влияние върху вътрешната политика.

Дори да нямаш такова конкретно споразумение между двамата, едва ли би имало по-логичен избор за идейното и политическото лидерство на „Новия лейбър“ (New Labour). Ако Тони Блеър беше харизматичното лице на обновената социалдемократическа британска партия, то Гордън Браун беше мозъкът зад него. За съжаление, както често излиза, интелектуалният потенциал, не винаги ти осигуряват реалното уважение в политиката, където личното излъчване тежи поне толкова, колкото и мисловният капацитет.

Ето защо Браун е малко трагична личност. До голяма степен той има водеща заслуга за идейното обновление на лейбъристите, което ги докара до властта през 1997г. Но след 2007, когато стана Мин.-председател, популярността му постоянно върви надолу, въпреки многото успешни решения (например, действайки бързо и почти национализирайки всички основни английски банки, целият сектор беше спасен от колапс и фалит). И макар да се очаква пред следващата година партията му да изгуби изборите катастрофално, всеки път щом го чуя да говори, изпитвам респект пред дълбочината на анализа, която с лекота демонстрира. Нещо, което се отдава на малко други съвременни политици.

Простата истина за неолиберализма

Видяно при epistemic murk.

Без да съм марксист или анархо-комунист, съвсем ясно забелязвам колко опасна и наивна теория е неолиберализмът. Съвсем като комунизма преди близо два века, днес неолиберализмът ни обещава да построи рай на земята като слушаме простите му повели – а те са, че някак си магически отказването от държавата и от общите ни действия по това да осигурим по-добър живот за себе си и близките си, ще ни донесат този по-добър живот.

Все едно да подредиш купчина строителни материали, да палнеш пръчка динамит под тях и да очакваш след взрива и пушилката да намериш къща.

Едно от нещата, с които съм особено съгласен във видеото, е, че най-голям интерес от разпространяването и популяризирането на идеите на неолибералите всъщност имат големите корпорации и хората, които стоят зад тях – в крайна сметка те най-много печелят от това разкостване на държавата и намаляването на участието ѝ като регулатор.

Не обвинявам всички, които подкрепят неолибералните идеи, че стоят зад тази конспирация, но те по-скоро не разбират кого обслужват идеите им.

А защо неолиберализмът е опасен и неустойчив проект – във филмчето:

Neoliberalism As Water Balloon from Tim McCaskell on Vimeo.

"Атлас изправи рамене" от Айн Ранд

По повод издаването на „великия труд“ на Айн Ранд мисля, че всякакъв коментар е излишен при положение, че имаме мнението на Стивън Колбер.

Следният пасаж е особено описателен:

„Мисля, че говоря от името на всички, когато защитавам съветът от един 50-годишен роман, базиран в Америка, която никога не е съществувала, че когато милиони губят работата си, домовете си и надеждата си, няма нищо по-важно от това да мислиш само за себе си.“

The Colbert ReportMon – Thurs 11:30pm / 10:30c
The Word – Rand Illusion
www.colbertnation.com
Colbert Report Full EpisodesPolitical HumorMichael Moore

Почитателите на идеологическата екзотика и утопизъм на „Обективизма“ няма да спрат да ни мъчат с пламенната си отдаденост (то е и тяхно право), но нищо не ни кара да им вярваме.

В крайна сметка дясната утопия с нищо не е по-добра и по-работеща от лявата.

Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред „непринудения му стил“.

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил „1984“ са смехотворни глупости. Смятах, че изказването „Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър“ е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – „Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж„.

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за „свободата на словото“ (която впрочем идва само и единствено след „свободата на съзнанието и мисълта“), нека си припомним, че разликата между „свобода“ и „сЛободия“ е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:

Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи…

Спекулативно

Всеки път като чуя готината песен на тумбата емси-та и Рут Колева надувам радиото. Забелязах и нещо по-интересно обаче, върху което искам да спекулирам. В третия куплет на песента се пее:

Пряко предаване, в което пристрастно представяме фактите
и честно казано отчасти успяваме

Дали пък изпълнителите на ILLmate не са почитатели на „Пристрастно„? 🙂

Предаването, в което заедно с Комитата и Радан, коментираме все по-добрите и добри новини, които ни заливат всяка седмица се връща на екран на 13 септември!

Гордон Браун за TED

TED е уникална инициатива! Ако все още не сте се запознали с нея ви я препоръчвам най-настоятелно. Още повече, че от скоро (поне аз от скоро разбрах де) част от лекциите са преведени на български (със субтитри).

Тази седмица се провежда TEDGlobal 2009 в Оксфорд. Главното събитие на Ден 1 е речта на британския първи министър Гордън Браун.

Днес ми попадна видеото от тази лекция, в която Браун говори за необходимостта от възникването на глобално гражданско общество и институции, които да го отразяват и насърчават. Британският министър-председател е забележителен политик и то най-вече с интелекта си. Искрено се надявам да не изгуби изборите, които предстоят през следващата година.

Видеото от лекцията на Гордън Браун:

България е ваша – гласувайте за нея!

Миналата седмица ви запознах с мотивационното видео от Европа и САЩ, с което се призовават младите (и не само) да гласуват. Този път ви представям достойния отговор и от нашите ширини. Видеото, което направихме в „България е наша“ по предложение на Комитата и благодарение на мощния технически гений на Марфи. 🙂

Наслаждавайте се: