Пристрастно #2

Вторият брой на видеоблога за дискусии „Пристрастно“ вече е онлайн!

Започва да ни става навик да се събираме с Комитата и Радан и най-важното е, че го правим с удоволствие.

Темите, които коментираме този път са – изказванията на Петър Димитров, опозицията срещу втората джамия в София (моята любима тема), „гейподобният“ портрет на Левски (друга любима тема) и разбира се… гъшият дроб! 🙂

ПриСтрастно

За тези, които не четат блоговете на Комитата и Радан и все още не знаят за тази обща провокация.

По идея на Коцето решихме да си направим собствено „дискусионно студио“ или видео блог както пасна по-добре и го нарекохме Пристрастно. На Продуцента е и заслугата за хубавия лозунг на предаването – Никога не е късно да станеш за резил. 🙂

Амбицията ни е да се събираме всяка седмица и в рамките на 10 минути да правим коментар на актуалните събития от седмицата.

А в блога на Пристрастно вече можете да гледате първия епизод от „предаването“.

П.П. : Довечера съм в „Булевард България“ на Ре:ТВ от 19.30ч и в ББТ от 22:20. Явно Пристрастно вече се следи от журналистическите хрътки! 😉

1 Декември

Днес е световният ден, посветен на борбата в вируса на СПИН.

Цял ден се чудя как да почета датата на блога си и сега съвсем случайно открих следното кратко филмче. Мисля, че е доста подходящо за повода.

Участието ми в Нова ТВ

Тази сутрин участвах в „Здравей, България“ по Нова ТВ. Темата – промяна на предложението в новия семеен кодекс, което въвежда „фактическо съжитество“ само между мъж и жена. Доста пъти преди съм писал по този въпрос и за това, че подкрепям легализирането на еднополовите съжителства на блога си. След мое предложение то стана и официална позиция на БСМ.

Това явно предизвика голям интерес тъй като първо миналата седмица дадох интервю за в-к „168 часа“ по този въпрос, а днес бях поканен в студиото на Нова ТВ. Прилагам видеото от участието ми:

Както беше казала Аксиния Генчева пред „168 часа“: „Поне младежите на БСП са социалисти“ 🙂 Само дето вече не сме им младежи… на БСП де

Проклятие: електорат

Много български „консерватори“ (какво ли си кривя душата – имам предвид бивши седесари, настоящи костовисти/десебари) умират да винят някаква извънземна сила, наречена „прост български народ“ (в различни вариации) за електоралното фиаско на партията им през 2001г.

Същевременно около 2/3 от тези хора днес подкрепят Джон Макейн и американските републиканци като цяло само поради факта, че те също са консерватори. В приложеното видео обаче (за съжаление само на английски) много добре можете да видите какво представлява електоратът на републиканците и консерваторите в САЩ. Може би тогава и за нашите консерватори ще е удобен повод да се замислят, че да виниш хората (или народа) за собствената си неадекватност не е добра идея.

За щастие САЩ тази година изтрезнява от 8 години пиянство под мъдрото ръкодство на (др.) Джордж Уокър Буш и изглежда все по-ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом.

Затова на някои хора им остава само да повтарят мантрите за „терорист“ и „Хюсеин“. Видео:

Вице президенткият дебат

След като мнозинството от проучванията дадоха победата на Обама в първия дебат, сега и партньорът му Байдън очевидно печели

Рано сутринта българско време се състоя единственият дебат между кандидатите за вицепрезиденти Байдън и Пейлин.

Голямата новина за Пейлин е, че не се провали. След последните й медийни изяви голяма част от журналистите и коментаторите очакваха грандиозно изпълнение. Не се провали обаче, тъй като „дебатът“ общо взето беше рецитиране на наизустени изказвания по най-важните теми: данъци, финансова криза, здравеопазване, Ирак. Личеше си, отдалече.

Байдън от друга страна трябваше да изглежда достатъчно авторитетно без да бъде снизходителен или (недай си) сексистки настроен срещу Пейлин.

Този път журналистите са раздвоени по отношение на това кой се е представил по-добре. Някои казват, че Пейлин е изглеждала много по-свежа и човешки ориентирана, докато Байдън е заложил на твърдите факти. Други пък я хвалят за това, че не се е провалила, но отчитат, че това изобщо не е достатъчно – докато съперникът й се е държал и изглеждал вице президентски.

Отговорът отново се крие в общественото мнение, можете да видите статистиките и в долното приложено видео.

84% казват, че Пейлин се е представила по-добре отколкото са очаквали. Наистина впечатляващо.

В същото време на въпроса „Кой се справи по-добре в дебата?“ 51% отговарят Байдън, а 36% Пейлин.

Особено голяма разлика 84-36. Явно рецитирането на заучени приказки не може да излъже хората за това колко некомпетентен и неподготвен си за позицията, в която се целиш.

Embedded video from CNN Video

Обама или Макейн?

Надпреварата привидно се обърна. Така ли е обаче?


„Време е да залягаш над учебниците, Сара“ Така завършва коментарът на Блейк Хауншел в FP Passport за първото медийно участие на Сара Пейлин, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия. Целият текст е много остроумно написан и сравнява Пейлин със стресирана студентка, зубреща за изпит, на която накрая се пада най-лесният въпрос, който тя разбира се не е подготвила.
След няколкото дни, отдадени на историческата тематика, сега се връщам на друга любима тема – предстоящите избори за Президент на САЩ.

Макейн и щабът му изненадаха всички като предложиха почти неизвестната Сара Пейлин, губернатор на Аляска за вице-президент на страната. Разговарях с доста хора, които оцениха хода като хитър и носещ успех за Макейн. Непосредствено след избора обаче, по Пейлин се изля каква ли не помия – за 17-годишната й, бременна дъщеря; за мъжът й, който бил осъден преди 20 години за шофиране в нетрезво състояние (много ми харесва американският термин DUI – driving under the influence); за уволнения шериф или шеф на гвардията (не помня точно какъв беше), който се развел със…сестра на мъжа на Пейлин? Моето любимо е от последните дни – свързано с т.нар. „Мост за никъде“ – проект за мултимилионен мост, който да свърже няколко хиляден град в Аляска с остров с население… под 100 души, който Пейлин първо подкрепяла, пък после блокирала. Класически пример за т.нар. „pork barreling„, тоест склонноста на политиците да харчат милиони в определени райони, които да им гарантират избиране (да, има го и в Америка).

Щабът на Макейн-Пейлин обаче се справи много добре с всички тези атаки и дори успя да излезе доста по-силен от тях, печелейки точки по плоскостта „тя е обикновена жена, майка на 5 деца и един от вас„. Но според мен републиканците съвсем скоро ще излязат от хубавия пиянски блян и ще бъдат ударени от остър махмурлук. Сигнал е първото интервю на Пейлин пред ЕйБиСи. Във видеото долу можете да видите какво е предизвикало реакцията на Хауншел, но това далеч не е единственият бисер от интервюто. Имало е също и изказвания от типа на „Атаката на Русия срещу Грузия не беше предизвикана с нищо“ (твърдение, което едва ли и самият Саакашвили би защитил), „Ако Русия продължи, войната е неизбежна“ и др., които показват дълбокия профанизъм и липсата на елементарни познания за света от страна на Пейлин. САЩ през 2008 обаче не е САЩ по време на Буш-баща, когато вице-президентът Дан Куейл можеше да каже, че „съжалява, че не говори латински„, за да може да си говори с хората по време на посещението му в Латинска Америка.

[Видео]

[Край на видеото]

В момента Макейн-Пейлин имат малка преднина пред Обама-Байдън и това вече докара някои демократи и либерални медии отвъд океана до истерия. Ако щабът на Обама беше толкова глупав и безидеен обаче да се справи с подобна ситуация едва ли чернокожият сенатор щеше да стигне и до мястото където е в момента. Имаше много подобни „катастрофи“ по време на първичните избори, но Обама на много пъти успя да излезе по-силен от тях, докато всеки следващ провал на съперницата му Хилари разклащаше лодката й все по-силно.

Още повече че, както не веднъж съм споменавал, президентът на САЩ се избира от т.нар. Електорална колегия, в която всеки щат има определен брой гласове (броят на представителите в Конгреса + сенаторите в Сената). Големите щати (Калифорния, Ню Йорк, Пенсилвания, Флорида, Тексас) имат доста повече гласове от малките такива (Монтана, Аляска, Северна Дакота). Голям брой от тези големи щати гласува типично за демократите (Калифорния и Ню Йорк). Реално тези щати определят и следващия президент тъй като правилото е, че гласовете на всеки щат се дават на победителя, а не се разпределят според процента гласове.

В момента, според Real Clear Politics, сайт който следи електоралните проучвания на основните агенции и на тази основа прави разпределение на Електоралната колегия, Барак Обама води с един глас пред Джон Макейн (217:216). Това е обаче, ако не се вземат предвид 105-те гласа на т.нар. „toss up“ или „несигурни“ щати. Ако те бъдат разпределени според това кой води в момента (дори с минимална преднина – те за това се смятат за несигурни) Обама ще получи 273 гласа, срещу 265 за Макейн. А за победа са нужни 270 гласа. Освен това става въпрос за щати като Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Индиана, голяма част от които традиционно клонят към демократите.

Още повече, че колкото по-наближават изборите и битката за гласове се изостря, толкова повече Макейн-Пейлин ще трябва да радикализират позициите си, за да си осигурят „ядрото“ на републиканския електорат – белите евангелисти, които държат много крайни позиции по въпроси като абортите, правото на притежаване на оръжие и пр. Това лесно ще тласне населението на по-умерени и развити щати като Пенсилвания, Мичиган и пр. към по-умерения и модерен кандидат – Барак Обама.

Така че Обама все още е лидер в състезанието с добри позиции да го спечели.

Вижте още:

Обама: "Същото"

Много добър пример за негативна кампания, която обаче не нарушава границите на добрия тон – основната критика на Барак Обама към Джон Макейн е, че ако бъде избран за президент на САЩ, то той ще е същият и ще води същата политика като Джордж У. Буш – критично непопулярният настоящ президент.

Забележете приятната мелодийка ала „Симс“(играта), приятните снимки и начин на изписване на текста във видеото. Същевременно рекламата не прави някакви тежки и агресивни обвинения.

Видеото може да служи за пример на всеки, който иска да се занимава с политически ПъРъ, предизборни кампании и пр.

Ето го и него:

Източник: блоговете на Politico

I pledge allegiance…

Често ни се иска българската политика да е като американската, мислейки си, че там всичко е цветя и рози.

Настоящето видео идва да покаже, че нещата не стоят точно така. То е създадено от Вашингтонската организация на Републиканската партия и е доста грозна атака срещу съпругата на кандидата за президент на САЩ Барак Обама – Мишел.

Мишел казва по повод кандидатурата на мъжа си, че за първи път се чувства горда от страната си. Дамите от G.O.P. (Grand Old Party) заявяват, че винаги са били горди от страната си и декларират I pledge allegiance to the flag… (клетва за вярност към държавата).

Да, предполагам имат доста причини да са горди от страната си винаги – от социалното разслоение, от расизма и сегрегацията, от 400 години робство, от идиотската външна политика на САЩ, неведнъж подкрепяла недемократични преврати и режими (виж Чили, Никарагуа и др.) от Виетнам и днес от Ирак.

Въобще цялостната идея е доста груба и направо грозна. Макейн е завил недвусмислено, че няма да прави атаки по културните и въпросите за различията. Затова пък Националният комитет на републиканците се е стегнал здраво…

Още по темата тук.

Предварителните избори приключиха.

Барак Обама събра 75’000 души в най-големия град на щата Орегон – Портланд. Това е рекорд за кампанията досега и наистина внушителна цифра дори за политически ангажирана нация като американците.

Междувременно претендентката му Хилари Клинтън се опитва да обеди света, че нелегитимно избраните делегати на Мичиган и Флорида трябва да бъдат допуснати до участие в националната конференция, която ще избере кандидата за президент. Предполагам, че дори за нея е ясно, че дори с тях тя не може да спечели тази номинация. Явно целта й вече е да разцепи партията си и да провали кандидатурата на Обама, за да може да се кандидатира отново след четири години. Илюзии, според мен – съпартииците й не биха й простили втори провал, след като през 2004г. активно работеше срещу Кери. Но да видим…