След последната ми публикация се разрази интересна дискусия в коментарите. Освен традиционните защитници на Премиера (за които използвам нарицателното „централата на ГЕРБ“) се чуха и интересни мнения.

Интересна беше и препратката към сайта „Биволъ“, към материал, в който се коментира автентичността на записите и се обяснява малко за т.нар. „бип“-ове, които се използват, за да се предпазват записите от фалшификации и монтажи. Материалът е интересен и го препоръчвам.

Не знам дали някой си дава сметка колко е трудно по принцип да се монтира такъв запис от „случайни“ реплики, събрани оттук там. Предполагам всички сте попадали на автоматизирани системи (например, ако сте проверявали сметката си за М-тел или Глобул по телефоните за клиенти), при които предварително записан глас съобщава някаква информация (например: Вашата сметка е… сто… двадесет… и два… лева). Знаете колко изкуствено звучат подобни записи, независимо, че са подготвени със специална цел. Представяте ли си колко е вероятно тогава от записани откъслечни реплики да се събере запис, който да звучи автентично и пълно и като интонация и на гласа на участниците и т.н.

Още повече, че някои от тях (Антоний Странджев) вече потвърдиха, че записите са 100% верни (да, онзи, в който Ваньо Танов му се обажда и му казва, че Мин.-председателят на Републиката го натиска да не проверява бизнесмени…)

Тоест, цялата история с „фалшифицираните“ разговори е безумна и служи само за отклоняване на вниманието. Още повече, че г-н Борисов първо каза, че са манипулирани, после каза, че Президентът му се е обадил и е казал, че натискат шефа на баскетбола (тоест не са манипулирани, така ли, г-н Борисов?) и накрая пак реши, че са манипулирани.

При наличието на подобен разговор е задължително министър-председателят да си подаде оставката, но точно както прогнозирах, той се прави, че нищо не се е случило и продължава напред. Само че напред няма. Оттук нататък, също като г-н Станишев преди него, г-н Борисов ще е един цар с корона, но без реална власт.

Още два интересни материала по случая в e-vestnik:

1. Подслушван е премиерът, а не Танов. Такъв монтаж на запис е невъзможно да се направи
2. Кой прави и кой вади записите?

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от „консултантска дейност в сферата на националната сигурност“, но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Снимка: в-к „Труд“

Водещата новина на вчерашния брой на в-к „Труд“ (който май все още е най-големият ежедневник или вече…?) е, че Ахмед Доган е получил около 1,5 млн. лева хонорари за консултантски услуги по 4 енергийни проекта – станалият печално известен „Цанков камък“, „Доспат“, „Горна Арда“ и язовир „Тунджа“.

Господин Доган е нает като консултант („мениджър на проучванията“) по проекта от фирма „Минстрой холдинг“, която е подизпълнител на обектите. От получените хонорари Ахмед Доган (който напомням по образование е философ) е заделил 50 хил. лева хонорари за 4 служители на „Минстрой холдинг“.

За да обясня просто схемичката – има проучвания, които трябва да се направят за около 50 хил. лева – те може да се направят от служителите на фирмата директно, а тя директно да си им плати тези пари. Но има и един милион и половина, който трябва да бъде даден на „инструмента на властта“ (по собствените думи на г-н Доган). Всичко това е чудесно и мисля, че е учебников материал за „конфликт на интереси“.

Сега се връщаме към предизборната реторика на (тогава) неформалния лидер на ГЕРБ, а сега министър-председател на Републиката – г-н Бойко Борисов, който обещаваше справяне с корупцията и лично разследване срещу г-н Доган като, едва ли не, „олицетворител“ на корупцията в България.

Явно целите и задълженията на министър-председателя обаче не съвпадат с тези на „лидера на опозицията“ отпреди няколко месеца, тъй като от Юли насам сме чували твърде малко относно г-н Доган. Сегашният случай обаче е чудесно подсещане и повод г-н Борисов да се занимае и с този интересен случай.

Не мога да обърна внимание и на факта, че подобна информация излиза точно в този вестник. Вестник „Труд“ е пословичен с близките си отношения с всички значими фигури от политическия, икономическия и обществения живот като цяло и не може да не си зададем въпроса защо вестникът открива толкова откровен фронт срещу фигура от ранга на Ахмед Доган. Дали акцията е съгласувана с министър-председателя? Или някой друг страничен играч има интерес да напомни на г-н Борисов за ангажиментите, които е забравил?

Предстоят ни още интересни дни…