"ОПА!" или заветът на дедите

Снимка: pressclub.bg

Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.

Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия – то не бяха „Презареждания“, „Звездички“, шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.

Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на „лявата“ БСП не споделят идеите на киродобревщината – „по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо“?

НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така – като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства – наследниците на Киро ще продължат делото му!

Представям ви Явор Гечев – председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:

Herr Flick goes rogue

Карикатура: Великият Комарници за в-к „СЕГА“

Мони пицарчето пак се е раздвижил. Този път го дава скромно – само 20% или около 1 млрд. лева от фискалния резерв на България щели да бъдат вложени в търговски банки. На „аукционен” принцип.

След като Всемогъщ Бойко вече веднъж отряза амбициите му, не разбирам защо е поредният опит (този път заявен в интервю пред Файненшъл таймс).

Може би е редно да напомним на г-н „В топ 100 най-цитирани икономисти”, че идеята на фискалния резерв е точно да е… резерв. Тоест парите, които стоят там са натрупани на купчина, не носят голяма възвръщаемост, но просто ги има. За сигурност. Ако нещо стане.

Изнасянето им извън тази система със сигурност ще донесе по-голяма възвръщаемост, НО и по-голям риск. Което в крайна сметка е точно обратното на целта на фискалния резерв.

И въобще неадекватните и некоординирани действия и изказвания на г-н Дянков започват да ми правят много лошо впечатление. Признавам, че имах много по-големи очаквания. А засега господинът се оказва един „голям дебел провал”. Или „a big fat failure” за другия му паспорт (нарушаване на Конституцията, *хинт* *хинт*).

Обаче съм сигурен, че той няма да ми се обиди за използвания език. Все пак сам ни даде пример. Няколко пъти.

Поправка: От Министерство на финансите са изпратили опровержение на информацията – „Файненшъл таймс“ цитирали стар разговор.

Само една оценка

Снимка: видяна в блога на Огнян Исаев

Днес е 10 ноември. Хиляди страници са изписани по темата и предстои да бъдат изписани. Надявам се, (макар да се съмнявам) че моето поколение ще бъде първото, което ще успее да даде точна и обективна оценка на периода от историята на България, заключен между годините ’44–’89.

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка. Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Вярвам обаче, че независимо от ценностите, които изповядваме, от политическите си убеждения и от трудното си битие, като общество можем да се обединим само около една оценка на периода на авторитарен социализъм и последващите го 20 години.

А тя е, че въпреки дворцовия преврат, контролирания преход, лишенията, икономическите кризи, фасадната демокрация, моралния разпад, духовната пропадане, свободата не може да бъде жертвана в името на нищо, защото тя е условие за всичко – за оцеляването ни като нация и прогреса ни като общество.

Честит 10 ноември! Да живее България!

Отново за Клаус

Списание Foreign policy публикува много интересен профил на чешкия президент Вацлав Клаус, който почти съвпада с моя прочит. Материалът е провокиран (разбира се) от незаконния и недемократичен отказ на Клаус да подпише ратификацията на Лисабонския договор, но в него се разказва за почти цялата му политическа кариера.

Нямам възможност да преведа целия материал (пък и нямам право, но навярно той ще се появи и в българското издание), само ще ви предложа крайното заключение на списанието:

Човек, който някога беше виждан от много чехи като гаранция, че западните демократични стандарти ще се наложат в Чешката република, сега е възприеман от много като нарушител на същите тези процедури в името на собствените си задълбочаващо се екстремистки убеждения. Това е тъжен край за една забележителна политическа кариера.

Мерзавец! Страхливец!

Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката – това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки „Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:

Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един – да не забравяме – много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност – запази достойнството и честта си – остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление – Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК – с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция – тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
Гърция след изборите – очаквания за промяна“ от e-vestnik.
All Eyes on Papandreou“ в рубриката „Comment is free“ на The Guardian.

Мотивирано

Чета в „Дневник“, че Станишев искал „по-мотивираща“ кандидатура за кмет на София от Георги Кадиев.

И аз исках по-мотивиращ кандидат за министър-председател.
И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията.
Ама слуша ли ме някой?

През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи „неговия човек“ ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд – мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).

Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят – че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?

Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?

Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.

Накратко

Тази година за първи път не коментирах 9 септември. Цял ден се канех да го направя, докато не прочетох мнението на Христо, което той е публикувал в блога си. Мисля, че това е най-умереното и обмислено мнение по темата, което съм чел – самият аз винаги съм се опитвал да изкажа точно същите мисли по темата, за съжаление не с тази лекота като Христо. Препоръчвам ви неговия коментар.

За сметка на това обаче на същия ден беше публикуван и първият ми коментар на английски за блоговете на Social Europe Journal – „In The Red“ („На червено“). В него накратко съм споделил мислите си за кризата на левицата в Европа и къде аз виждам изходът от нея. Смятам в скоро време да преведа статията и да я пусна в този блог редактирана, но ако сте нетърпеливи можете да я намерите тук.

Майкъл Шийлдс – помилван?

Току що видях следната новина в „Гардиън“ – футболният хулиган Майкъл Шийлдс, който беше осъден от български съд на 15 години затвор (по-късно намалена на 10 години затвор и изпратен в Обединеното кралство да я излежава) за зверския опит за убийство на българския барман Мартин Георгиев, е бил помилван от британския вътрешен министър Джак Стро и предстои да бъде освободен!

Навярно г-н Стро разчита на това, че случаят е вече забравен – единственият начин да се реагира е, ако достатъчен брой хора реагират на „новината“.

Скарани с действителността

Ако още не сте разбрали за изцепката на Пловдивския митрополия Николай, можете да прочетете при Павел Николов.

Общо взето „владиката“ казал, че нещастието в Охрид се случило заради концерта на Мадона и заради това, че „паството“ не послушало владиците и отишло на концерта.

Изказването на отец Николай не е просто проява на лош вкус в крайно неподходящ момент.

За пореден път получаваме нагледно доказателство за това колко изостанала и скъсала с действителността е Българската православна църква. И по-точно най-висшият й клир. Учудващо е, че хора, които се славят с добрия си търговски нюх при раздаването под наем на имоти или атрактивни локации за поставяне на рекламни билбордове или други, които са най-вече известни с това, че могат да изпият по бутилка уиски на сядане на маса, се оказват толкова тесногръди и назадничави.

Разбира се, всяка една църква по света – било то християнска или мюсюлманска, е повече или по-малко догматична и консервативна. Но ръководителите на БПЦ са по-особен случай. Тяхната тотална загуба на връзка с реалността я превръща в остаряла и ненужна институция, от чието съществуване гражданите не виждат почти никаква полза. В резултат влиянието на официалните структури на БПЦ сред българското общество клони към нула, което позволява изникването и популяризирането на какви ли не вероизповедания, някои от които милеят повече за материалното благосъстояние на техните ръководители, отколкото за душевното здраве на последователите си.

Случаят с кораба на Охридското езеро и концерта на Мадона е само малък белег за пълния отказ на ръководството на БПЦ да се доближи до обикновения живот на българските граждани, да разбере какво ги вълнува и тревожи и да направи това, което е призвана да направи – да даде съвет или успокоение на тези, които го търсят.

"Оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, не на членовете й"

Нямам навик да пускам по няколко публикации на ден, но това на което попаднах преди малко, толкова силно ме смути и възмути, че не мога да си намеря място. Росен Карадимов е един от близките съветници на вече бившия Министър-председател и най-слаб лидер на БСП Сергей Станишев. Ето какво казва демократично мислещият господин за в-к „24 часа“:

Проблемът с оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, а не на симпатизантите и членовете. В момента БСП се нуждае от много ясна консолидация.

Аз дори не мога да повярвам, че такава отвратителна арогантност и простотия е възможна. Обаче вече нищо не ме учудва. Планирам да пиша тия дни пак по въпроса, но помнете ми думата – БСП е мъртва партия.