Урок по правопис

Знам, че вече не е новина, обаче си пиша с един приятел, който е в САЩ и му разказвах за „Сергей, обади ми се“ и трамвая, та отворих снимката да му покажа и съвсем случайно забелязах следното.

Надписът на тортата гласи: „Кучетата си лаят, трамвая си върви“. То това вече си го знаем, добре.

Ама може ли и с правописна грешка бре, другари?!

Хайде да не разискваме сега подробно правилата, не че и аз не съм правил грешки обаче не може да си политик, кандидат за лидер на левицата (Киро Добрев) и да подариш на министър-председателя торта с надпис с грешка.

Къде е грешката ли? „Трамваят“ трябва да е членуван с пълен член.

1 Декември

Днес е световният ден, посветен на борбата в вируса на СПИН.

Цял ден се чудя как да почета датата на блога си и сега съвсем случайно открих следното кратко филмче. Мисля, че е доста подходящо за повода.

Честит празник

Честит 10 ноември. Датата в никакъв случай не е безспорна. Тоест, не са безспорни събитията, които се случиха на нея… и след това.

Едно е безспорно обаче. България днес е по-добра, отколкото преди 19 години.

Две години поред пиша за 9 септември и получавам много критика за позицията си. Няма значение. Сега обаче искам да ви кажа, че както смятам, че 9 септември трябва да бъде отбелязван като отричане на един авторитарен и назадничав режим (макар и много спорна като дата заради събитията, които започват от нея), така и 10 ноември трябва да бъде подобен символичен ден за нас. Въпреки че, това което представлява днес България, в никакъв случай не може да бъде смятано за развита демокрация.

Честит празник! Да живее свободна България!

Срам ме е

Тази снимка може да мине и без коментар.

Аз обаче ще си позволя да си присвоя титлата „млад социалист“ за малко и да кажа нещо.

Срам ме е, че допускаме хора без елементарни политически познания, без грам ценности, без бегла представа за положението на България, да се представят за „модерни млади леви“.

Подлизурството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.
Нагаждачеството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.
Идолопоклонничеството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.

Момичето, което се представя за автор на тази безумна идея, е дало пространно интервю за в-к ТРУД днес. Тъй като в БСМ се занимавам с връзките с медиите знам колко апатични и незаинтересувани са българските медии към всякакви комбинации между политика и младежи. Как така Звездичката получава цяла страница в ТРУД можете да запитате Тошо Тошев. Самото интервю е безумно. В него има точно три въпроса, свързани по някакъв начин с политиката и на нито един от тях не е отговорено. Момичето не е виновно, тя толкова си знае.

Но тези, които бутат напред такива хора и подменят истинските лица в младежкия сектор на левицата носят и тепърва ще понесат отговорността си за действията си.

Научете още за безумието – тук.

Черен ПъРъ

Ще пиша още веднъж днес за президентската кампания в САЩ (така или иначе остава по-малко от седмица до края й), но винаги се стремя да представям неща, които биха могли да се съпоставят или да служат за пример и за нас в България.

От няколко месеца кампанията на Макейн се е съсредоточила върху това да „изобличи“ връзките на Барак Обама в Бил Ейърс – радикал от 60-те, участвал в терористична група, която е провела няколко атентата срещу американски институции включително Пентагона, а сега преподавател в Университета на Илинойс (колега на Обама).

Разбира се голяма част от сериозните американски медии отрекоха връзката, но предизборният щаб на Макейн продължи да пуска реклами и да говори за това, че Обама е „терорист“ (без никаква достоверна аргументация).

Бен Смит от блоговете на Политико си поставя въпроса дали кампанията на републиканеца е сработила. На пръв поглед може би да – както писах по-рано днес Макейн се е придвижил с около процент напред в националните проучвания през последната седмица.

Но от друга страна, ако погледнем т.нар. „Favorability ratings“ – това е проучване на одобрение/неодобрение на всеки от кандидатите, в момента Обама има най-доброто нетно одобрение (това е % одобрителни минус % неодобрителни оценки) от началото на кампанията – +20,7 срещу +10.0 за Макейн.

Тоест, когато един политик е искрен и има какво да предложи като решения за проблемите на съгражданите си, няма защо да се притеснява от „очернящите“ кампании на опонентите си. Може би българските политици биха могли да си извадят някоя и друга поука от това, вместо да се оправдават при всяка добра възможност…

Статистики

В последните дни на доста места слушам/чета как преднината на Обама пред Макейн се свилала. Цитират се различни източници, най-често проучването на Ройтерс/Зогби, което наистина показва „малка“ преднина – от порядъка на 3-5%.

Аз следя проучванията в сайта RealClearPolitics, който поддържа много добри данни за развитието на надпреварата. Отскоро открих един още по-добър сайт/блог, поддържан от статистици, който ежедневно публикува резултатите на националните и щатските проучвания. Той се казва FiveThirtyEight.com. Публикувам тук вчерашните данни от този сайт:

И RealClearPolitics, и FiveThirtyEight мерят надпреварата в национален мащаб средностатистически от всички основни проучвания. И двата определят разликата на около 6-7% в полза на Обама. Статистиците от FiveThirtyEight признават, че има движение в полза на Макейн – който е наваксал 1% за… 6 дни. Както знаем до изборите остават горе-долу толкова. Освен това всички други фактори са в полза на Обама – ако погледнете проучванията по щати демократът води във всички „критични“ щати – Охайо, Флорида, Вирджиния, Невада, Колорадо. Без Мисури, който обаче е в границите на статистическата грешка.

Ето защо FiveThirtyEight дават над 90% шанс за победа на Обама.

Препоръчвам ви да разгледате и двата сайта, ако още не сте. FiveThirtyEight има най-различни интересни разбивки.

Разлики

В интервю за питсбъргско радио, помолен да коментира арестуването на скинари, по подозрение, че са готвели атентат срещу него, Барак Обама заявил:

Мисля, че това, което прави особено впечатление в тази кампания е доколкото такива групи на мразещи хора бяха маргинализирани. Това не е Америка. Това не е нашето бъдеще.

Открих, че на хората не им пука какъв цвят е кожата ви. Това, което се опитват да разберат е кой може да изпълни обещаното.

Вместо да се оплаква от „омраза“ Обама я „изхвърля“ от дебата. На фона на расистките атаки към Обама, прикрити зад притеснения за „сигурността“ на САЩ, водени от някаква малка част от консервативните американци, към които се присъединяват дори български блогове (!?), мисля че разликата между достойното поведение и истеричността, породена от страха от загуба, са много добре различими.

Проклятие: електорат

Много български „консерватори“ (какво ли си кривя душата – имам предвид бивши седесари, настоящи костовисти/десебари) умират да винят някаква извънземна сила, наречена „прост български народ“ (в различни вариации) за електоралното фиаско на партията им през 2001г.

Същевременно около 2/3 от тези хора днес подкрепят Джон Макейн и американските републиканци като цяло само поради факта, че те също са консерватори. В приложеното видео обаче (за съжаление само на английски) много добре можете да видите какво представлява електоратът на републиканците и консерваторите в САЩ. Може би тогава и за нашите консерватори ще е удобен повод да се замислят, че да виниш хората (или народа) за собствената си неадекватност не е добра идея.

За щастие САЩ тази година изтрезнява от 8 години пиянство под мъдрото ръкодство на (др.) Джордж Уокър Буш и изглежда все по-ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом.

Затова на някои хора им остава само да повтарят мантрите за „терорист“ и „Хюсеин“. Видео:

Цитат

Европейците не обичат да им играем номера на „умрелите лисици“

Снимка: [Дневник]

„(…) Искам да отбележа, че изтече времето на обещанията, създаването на нови структури или поставянето на нови личности на определени постове. Вече искаме да видим конкретни резултати. В противен случай взимането на мерки става неизбежно.“

– Франс Тимерман, министър по европейските въпроси на Кралство Нидерландия пред в-к „Дневник“

Вижте още:

Електронен билет

Уж работи, ама не точно

Онзи ден, в понеделник, ми надуха главата от всички възможни информационни източници, че в софийския градски транспорт вече работела системата за електронно таксуване на пътниците.

Същия ден се возих на трамвай 5 от „Пирогов“ до Съдебната палата. Имах карта (взета назаем), но пък разглеждах автоматите за издаване и таксуване на билети (и двата не работеха). Тогава това не ми направи толкова голямо впечатление.

Обаче впоследствие разбрах, че всъщност никъде тези апарати не работят. Е защо тогава в понеделник стартът на системата беше така мощно огласен?

Старият български навик нищо да не се случва по план и навреме ме вбесява достатъчно (предполагам всички вас), но това вече преминава всякакви граници на нахалството и дебелоочието.

Снимка: За Града