Най-важното тази сутрин: Тадич печели в Сърбия; Новото време ЗА мажоритарно гласуване и още…

Борис Тадич печели изборите за президент на Република Сърбия с преднина от около 100 000 гласа или близо 2 % пред опонента си от Сръбската радикална партия – Томислав Николич. Добрата новина67,6 % от сърбите са дали гласа си, а Николич признава поражението си още преди Тадич да се обяви за победител. Лошата – управляващата коалиция в Сърбия се разклаща все повече, а противоречията между партньорите се изострят.

Сутринта Емил Кушлуков от Новото време и Илия Божинов от Лявото крило в БСП спориха при Коритаров в НоваТВ за предложените от Първанов промени в избирателната система и в частност за въвеждането на мажоритарен вот. Г-н Кушлуков се обяви против него по принцип, но Всеки ден пък пише, че Новото време и БСП се обединили около мажоритарния вот.

Родители от Националното обединение на родителите Антидрога (НОРА) пък протестират срещу присъдата на Димитър Желязков (ПОК Митьо Очите). Не била достатъчна. Не става ясно дали предпочитат Желязков да остане на свобода или да се влачи по съдилищата още няколко години без ясна гаранция за краен успех на делото.

Широко рекламираната електронна система за кандидастване в софийските детски градини тръгна с голяма засечка. Сайтът на няколко пъти отказа работа. От фирмата, разработила сайта, прехвърлиха вината върху хакерски атаки.

Снимки и изображения: Reuters, Дневник и Уикипедия

Попитай Президента

Съвсем накратко.

Напоследък много хора се чувстват разочаровани от Президента на Републиката – Георги Първанов. Жалко.

Много хора пък искат да му зададат разни неудобни въпроси. Ето шанс да го направят – Попитай Президента.

На сайта ви подканят да записвате въпросите си, на които Президентът Първанов ще отговори на живо в събота, 27 януари 2008г., от 10:00ч по Канал 1 на БНТ.

Толкова.

Искам Путин всеки ден!

Или Буш, или Саркози, или някой друг високопоставен гост, когато медиите бълват за затворени улици и режим на пропускане и София е празна, подредена, има полиция в нови жълти светлоотразителни жилетки, изглеждаща прилично и вършеща си работата.

Такива дни не мога да сравня нито с неделите, нито дори с ваканциите, когато София се опразва. Днес София изглежда поне малко като един средноголям хубав европейски град. Има хора, има коли, има живот – но нищо не е прекалено. На светофарите се чака по едно червено, а не по няколко. Дори в центъра има места за паркиране. И пр., и пр.

Недейте да ме мислите за софийски хейтър – не съм. Макар и да съм 4-5 поколение софиянец (дори не знам колко честно казано). Не съм израснал в район Средец и не съм твърд електорат на ДСБ. Не ходя да правя безумни митинги срещу Путин (Putin go home!). Не смятам, че София трябва да е на софиянците, както и не смятам, че България е само на българите (кои българи?).

До преди няколко години ни пречеше икономическия упадък, сега пък започнаха да ни пречат видимите измерения на развитието – колите. Както винаги все някои друг ни е виновен – на софиянци провинциалистите, на българите турците и циганите, а на европейците руснаците. И ако не сте разбрали досега в блога си използвам наклонения текст вместо „кавички“.

Изберете символите на България

Върви някаква кампания да се изберат природните, културно-историческите и забележете хранителните символи на България.

По данни на организаторите досега са гласували около 70000 души, което поне според мен е прекалено малко за толкова глобална класация. Ако и вие като мен за първи път чувате за подобен конкурс можете да отидете на сайта на кампанията и да дадете и вашия глас.

Аз лично гласувах за кирилицата като най-глобален символ на България и българското. За мен това е символът, който е оставил най-трайна следа в историята на човешката цивилизация, изработен по поръчка на българската държава.

Преди някой да започне да спори с мен ще напомня само, че кирилицата е създадена от Климент Охридски в Охридската писмена школа по поръчка на Княз Борис-Михаил Български, а не от Кирил и Методий както твърди погрешното всенародно поверие (те са създали глаголицата, пък съвсем отделен въпрос е, че те изобщо не са българи, а гърци от Солун и са създали първата славянска азбука по поръчка на Византийския император).

Евала!

Както винаги обичам да пускам нещо преди сън за размисъл. Предполагам, че повечето от вас ще го прочетете едва утре сутрин, но размисълът си остава…

Брилятен коментар на Martin Marpelate за раздела „Политика“ на MyKinda, озаглавен „Време за путинизация, време за демокрация, време за лицемерие?“

Не съм голям почитател на Путин (да не казвам по-голяма дума), но според мен коментарът е много точен и добре написан.

За съжаление не можем да очакваме нищо друго от такива изхабени лидери и политически сили като ДСБ. Не разбирам само защо все още има свестни, интелигентни и мислещи хора, които симпатизират на подобни партии… нищо лично. Друго, което ме изумява е тоталната отдаденост и готовност на някои блогъри да се юрнат на протеста срещу Путин – предполагам, че тесногръдието и ограничеността на мисленето не подминава никого…

Разбира се, няма нищо лошо да има протести. Имаше срещу Буш, каза някой, нека има и срещу Путин (срещу Буш май нямаше, защото София беше тотално блокирана). Така е, нека има, България е демократична страна (слава богу!)

Всъщност, за да не продължавам този кратък коментар безкрайно дълго ще сведа аргумента си до най-важното – а то е тоталното ми отвращение от партизанщината, която някои наричат и пещерен антикомунизъм, но това заглавие не става, тъй като при мен то не е само към едната страна. Еднакво са ми глупави и хората, които си милеят „за хубавото минало“, и тези, които виждат в движението на небесните тела заговор на ДС и КГБ.

Това е. Ще трябва да градим всичко наново от руините на останалото… Дано има с кой. А дотогава – погледнете връзката горе.

Можеш да спасиш два паметника на културата – СЕГА!

Препращам те към блога на Комитата, където всичко е описано много добре – става въпрос за Гранд хотел „България“ и зала „България“ – два от символите на столицата.


Гранд хотел „България“ е паметник на културата, но това не пречи на някакво отроче на Мултигруп да иска да го превърне в хубав и китен фолклорен български МОЛ. Винаги се изумявам колко грозно звучи тази дума и с каква упоритост ние си я наложихме в езика. Дори аз вече я ползвам…

Предлагам ти да отидеш на блога на Комитата, да прочетеш призива и да се присъедниш към инициативата за подписка за спасяването на символите ни. Иначе най-добре да бутнем целия Център на София, барабар с Невски, Народното събрание и Двореца и го застроим само и единствено с МОЛОВЕ, барем тогава сколасаме на алъш-вериша…

Най-доброто от днешния ден…

…който вече от час и половина е в аналите на историята.

И двете ги има в „Нещо за четене?“ (отдясно на това, което четете в момента), което връзва директно към споделените неща от Гугъл четеца ми, но ако и вие сте от четец:

„Моралната дилема в дневния ред“Комитатата прави кървава дисекция на опитващите се да „моралничат“ медии по въпроса за сътрудничката от Външно с еротични фотоси в интернет.

„Нещастието да си хейтър“ – Тишо изобличава не по-малко безмилостно тежкото заболяване, наречено „интернет трол“.

Лека нощ на всички.

Този вярва ли си…?

Сигурно и на вас ви е писнало да го плюя вече, но продължавам да се изумявам от некомпетентността на Мартин Заимов. Преглеждах си тази вечер записа на „На 4 очи“ от неделя и останах изумен, когато чух следното:

[говорейки за валутния борд] Международния валутен фонд чукаше на вратата ми и искаше разрешение да влезе…това е истината. И когато не исках да влезе си отиваше…

Този човек вярва ли си наистина? И въобще подхожда ли на човек, който се има за интелигентен да говори по този начин?

Имам чувството, че Мартин Заимов започва да взима пример от изхвърлянията на Бойко Борисов. Какво да очакваме следаващо… снимки от фитнес-залата?

Обещавам повече да не правя така…

В последната си публикация, бях започнал с Creative commons или Съзидателните общности, но впоследствие се прехвърлих през няколко други политически и житейски теми…за което искам да ви се извиня като читатели на този блог.

Признавам си, че съм склонен към този голям порок, наречен „разпиляна мисъл“, но занапред ще се опитам да избягвам подобни игри с вниманието и концентрацията ви. Пък и така с писание за Съзидателните общности, в което се говори за младите социалисти от БСМ няма как да си привлека контингента от анти-ком-фанатици, които да ме нахранят хубаво… 🙂

Има ли смисъл "Криейтив комънс", ако ще е само за блоговете ни?

Преди да започна да пиша по темата – не можем ли да измислим някакъв нормален превод на Creative commons на български? Аз лично смятам да започна да си го наричам „съзидателни общности“. Преди време, мисля че Вени беше правила някакви опити по темата, но не си спомням с какво предложение бешя излязла, а сега нямам време да правя подобно проучване.

Така че го правя като предложение към цялата общност – да си намерим нормално заглавие на инициативата на български.

Сега по основната тема. От известно време се заинтересовах живо от темата „съзидателни общности“ и намирам идеята за чудесна. Още по-хубаво е, че в България тя събира много широка подкрепа.

За да хвърля бомбата, ще кажа, че тази „идеология“ по принцип е поле на „лявото“ и на лявата политика, но когато разбира се става въпрос за автентичното европейско ляво, чието поле са също така борбата за равни права на хетеро- и хомо-сексуалните, опазването на природата, анти-расизма и анти-фашизма и други такива.

От известно време се каня и все не ми остава време да си сложа подходящия знак на сайта, с който да информирам читателите му, че е лицензиран под договор на „съзидателните общности“. Днес най-накрая се хванах да го направя и влязох на централния сайт да потърся подходящия лиценз. Там ми направи впечатление, че върви кампания за събиране на средства за Creative Commons, обаче от България досега не е дарен и един лев…което малко ме разочарова.

За да не съм лицемерен, ще си призная, че и аз няма да даря. Но пък аз от скоро се интересувам от идеята и не съм чак толкова голям привърженик и активист на движението.

Все пак най-важна си остава идеята и нейното прилагане. Но не само, когато си пишем по блогчетата и си разменяме плюнки и шамари, ами и когато залог са важни неща – като държавната администрация например. Или образованието.

Важно е също така тези идеи да се отстояват. Организацията, в която членувам – БСМ, преди е предлагала, разработвала и отстоявала политики по използването на отворен код и свободен софтуер в администрацията. Само че много хора не са склонни да прочетат малко или да се поинтересуват какви идеи застъпва дадена организация – за тях е достатъчна думата „социалистическа“ в наименованието, за да я заклеймят. Наскоро станах свидетел в един форум как потребителите бяха много очудени, че младите социалисти обсъждали въпроси за свободния софтуер.

Вчера един друг блогър ни призова да скрием личните карти на бабите си, за да спасим страната (по полски пример). Честно казано обаче аз не смятам, че да можеш да си прочетеш е-пощата и да списваш блог, те прави по-способен да правиш правилни избори относно управлението на общината и държавата си, ако се оставяш да бъдеш воден от първосигнални емоции толкова лесно… Няма повече да говоря по темата, отклоних се достатъчно – www.bsm.bg е на ваше разположение за повече информация.