Вяра + Надежда + Любов = СВОБОДА

Утре съм на концерт. Освен, че съм почитател на хип-хоп музиката и харесвам изпълнителните, които ще участват, познавам главния „виновник“ за това събитие и знам, че го прави, за да спази свой приятел.

Повече за Сашо и защо има нужда от подобни събития, можете да научите тук.

Надявам се да се видим утре вечер в Sofia Live. Ето и Facebook събитието.

Началото на края

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих „височайше“ обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото „обединение“ в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на „Любимия Вожд“ Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни „политики“ са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе’летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за „гнило статукво“ и това, което сега е „ново начало“ се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

Напред, младежи, на борба!

Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и… Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция „Фокус“

Защото сме неудобни!

Преди три дни БСП гласува новия си устав. Член 45 от него предвижда създаването на нова вътрешнопартийна младежка организация, в която да членуват задължително всички членове на партията между 18 и 35 години.
Тази подмяна на досегашната младежка организация на БСП, в която членувам и на която имам честта да бъда в ръководството – Българска социалистическа младеж е напълно закономерна предвид настоящето състояние на БСП.

БСМ беше създадена като външна и независима младежка организация от БСП през 1994г. с една основна цел – да бъде мост на партията към българското общество и да я извади от вътрешната и международна изолация, в които беше изпаднала.

БСМ свърши тази си работа. Младежката организация се присъедини към съответните структури на Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти години преди БСП да бъде допусната в тях като пълноправен член.

Когато на „Позитано“ НАТО и ЕС бяха мръсни думи в политическите документи на БСМ пишеше, че организацията подкрепя членството на България в тях.

БСМ винаги беше демократичната, европейска и модерна левица, която БСП искаше да стане.

За съжаление с идването на Сергей Станишев на председателското място в БСП много неща се промениха. Макар БСП формално да следваше европейската си програма, реално в характера на партията беше направен обратен завой. И 47 Конгрес на БСП е символичен за този регресивен процес.

Решението за механичната подмяна на една модерна и демократична младежка организация с котило за послушковци и кариеристи (в каквото една вътрешна, изолирана и силно контролирана структура несъмнено ще се превърне) е само един пример за това. Избирането на Георги Гергов в ръководството на партията е друг пример.

Независимо от всичко БСМ постигна целите си. И ще продължи да го прави. А заедно с нея ще продължат да се борят и всички тези, които виждат в свободата, демокрацията и солидарността по-доброто бъдеще на България!

Вижте и това – Официалната позиция на БСМ

Битката при Сома

Фалшивият „дебат” за младежкото обединение в БСП опасно прилича на едно от най-трагичните сражения в човешката история

в-к ДУМА, 20 ноември 2008г.

Този материал беше публикуван във в-к ДУМА миналият четвъртък, 20 ноември, преди да се проведе 47 Конгрес на БСП, който взе решение за създаването на т.нар. „младежко обединение“

На 1 юли 1916г. сили на британската армия започват масивна офанзива при р. Сома в Северна Франция. През първия ден британците претърпяват поражения от 58 000 души, от които 20 000 убити. До края на битката през ноември 1916г. по бойните полета на Сома жертвите ще достигнат общо около 1 000 000 души от двете страни, от които 600 000 от страна на Съюзниците – Обединеното кралство и Франция. Безпримерната храброст на британските войни и чудовищната безотговорност на командирите им ще накарат Върховния командир на немските сили ген. Макс фон Галвиц да възкликне “Никъде не съм виждал такива лъвове да бъдат водени от такива агнета!”

Не спирам да си мисля за това ключово историческо събитие, откакто преди няколко месеца започна „офанзивата” в дебата относно съдбата на бъдещото младежко обединение на БСП в новия устав на партията. Само че, нарочените за „лъвове” в случая, основни защитници на младежкото обединение, ми се сториха доста прегладнели и умърлушени. Те не говореха за силата на идеите, на младежките принципност и идеализъм, които могат да направят една организация силна и разпознаваема, а за възможността партията да “контролира процесите” в младежката си организация.

Идеите им пък са напълно в унисон с желанията на “агнетата”, застанали леко встрани от кървавия погром, които виждат в младежката дейност единствената им оставаща надежда да се утвърдят като партийни лидери. Не случайно измежду купчината “анализи”, “позиции” и “разсъждения” виждаме как изпъква другият основен и най-важен аргумент за съществуването на младежка организация – кадровото развитие и израстване.

Още веднъж се повтаря формулата, че за младите не трябва да са важни левите ценности като свобода, справедливост, толерантност, търпимост към различните идеи и разбира се смелостта тези различия да бъдат защитавани. За тях най-важна трябва да бъде позицията, заемана в йерархията на мравуняка, дори това да означава приклякане или дори прегъване пред по-силните на деня.

Както при Сома губещи са били онзи 1 милион души, независимо дали от страната на Антантата или на Централните сили, така и в тази битка губещи ще сме всички ние, които сме на страната на Левицата, независимо дали се зовем комунисти, социалисти или социалдемократи.

За да не бъда упрекван в голословност ще дам моето виждане, като участник, единица, в младежкия сектор на БСП

как трябва да бъде решен въпросът с младежката организация на партията.

БСП има младежка организация – тя се казва Българска социалистическа младеж. Създадена с решение на Конгреса на партията като единствена и външна организация, с цел да осигури мост на БСП към младите хора и обществото като цяло. От 1994г. досега БСМ успешно изпълнява тази си задача. Организацията винаги е била адекватна на времето и обществото, в които съществува. БСМ беше ориентирана и подкрепяше безусловно членството на България в НАТО и ЕС още, когато тези неща се считаха за еретични на „Позитано” 20. Но не и в съзнанието на мнозинството от българите. Днес тези неща са факт и партията ни (с основание) се гордее с факта, че България се присъедини към ЕС, ръководена от правителство с основно участие на Левицата.

БСМ помогна на собствената си партия да излезе от международната изолация и да се интегрира в структурите на международното социалистическо и социалдемократическо движение – Социалистическият интернационал (СИ) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Младежката организация бързо стана пълноправен член и на двете съответни младежки структури и активно се включи в тяхната работа и по този начин изгради и затвърди доверието в българските социалисти като цяло. Някои от критиците на БСМ обичат да повтарят една мантра за „екскурзиите до Брюксел” като развалени грамофони, но оценката на световните и европейските социалисти е много ясна – Вихра Димитрова беше вицепрезидент на Младежкия Социнтерн (МСИ), а Христо Христев и до момента е вицепрезидент на ЕКОСИ (младежката организация на ПЕС), избран с трети резултат на пряко гласуване в съревнование с представителите на организациите на страни като Франция, Италия, Гърция и всички др.

Въпреки всички пречки и подводни камъни, които й бяха залагани през годините, БСМ продължава да бъде жизнена, работеща и – най-важното – атрактивна организация. В нея продължават да идват млади хора, някои от които се чувстват отчуждени и разочаровани от политиката на БСП – и основната им мотивация да го направят е, че виждат в БСМ нещо различно и нещо, което има силата и амбицията да направи бъдещето на Левицата по-добро. Разбира се, не бива да придобиваме навика на партийните лидери на едно отминало време, да си заравяме главата в пясъка като щрауси и да твърдим, че всичко е светло и розово.

Аз като член на БСМ и дори част от националното й ръководство съм наясно, че организацията има не малко проблеми. Но вместо да бъде оставена на спокойствие и насърчавана да ги разрешава, тези проблеми постоянно биват раздухвани, преекспонирани, създават се нови или се манипулират стари. Не разбирам как партията има интерес от такива събития? По-скоро интересът в случая се ограничава до частни амбиции и мотиви, които разбира се не могат да бъдат в унисон с тези на цялото (БСП).

Мисля, че настоящите аргументи ще са достатъчни за непредубедения читател да осъзнае, че

Няма обективни аргументи за създаване на нова младежка организация

В условията на почти нулево финансиране от Висшия съвет на БСП, с изключение на няколко целеви субсидии за конкретни прояви, БСМ води сериозен вътрешноорганизационен живот. За просто сравнение – отделът за подготовка на кадри на ВС разполага годишно със средства от порядъка на 150 000лв. за „младежки дейности”.

Смятам, че в сегашната напрегната обстановка, да започнем ново разбъркване и преподреждане на младежкия сектор, вместо да се опрем на провереното и работещото ще е най-малкото неблагоразумно.

Какво прави ДАМС?

Младежка „лаборатория“ за идеи. Така твърдят поне в днешния брой на в-к „24 часа“. Или иначе казано – консултативен младежки съвет, който да съветва държавните институции.
Но с една важна подробност – новият орган няма да има ръководство и структури, всички ще участват на доброволен принцип, властта ще има партньор и коректив, който да представлява българската младеж. Така твърди Михаил Балабанов, зам.-председател на ДАМС и бивш председател на Националния съвет на БСМ.

Има една опасна тенденция, която се наблюдава в обществото ни напоследък – това е жертването на легитимност. Как иначе да обясним факта, че в момента се набира някакъв консултативен съвет от млади хора без ясни правила и условия. С какво такъв съвет ще бъде легитимен?

И какво ще спечелим от това, че подобен съвет няма да има ръководство и йерархия. Мишо Балабанов твърди, че така ще се гарантира спокойната работа, т.е. „няма да има борба за кокала“. За да се аргументира, той разказва някакви стари случки как депутати ходели на сбирките на подобни съвети преди да казват кой трябва да става председател. Е за какво е ДАМС тогава? Нали точно тя трябва да гарантира, че подобни неща няма да се случват, че ще има зададена нормална рамка, в която да работи цялото това нещо.

И с какво един съвет, който е „консултативен“ (разбирай абсолютно беззъб), който няма ясна структура и йерархия и правила за представителство ще привлече активните млади хора, които реално искат да се нагърбят с проблемите на връсниците си?

Притеснява ме фактът, че в страната ни проблемите с неефективността на властта (няма значение на кое ниво – национално, общинско или частно) започват да се решават с… премахване на властта. Така преди време в проекта за нов устав на БСП беше залегнала идеята за хоризонтални структури на младежката организация на партията, т.е. „разделяй и владей“.

Чрез лишаването от демократично представителство и демократично самоуправление в този случай отново се наблюдава осакатяване на младежкия сектор в посока на деклариране на формално свършена работа. И същевременно залагане на механизми това нещо да не сработи – много сходно на начина, по който се блокира всяка мярка, която има потенциала да засили демократичните устои на нацията.

Четиво за политическата реформа

Тъй като Стойчо конкретно (а и някой други, сигурен съм) напълно заслужено ме критикуваха за това, че говоря много в полза на политическата реформа без да съм се аргументирал достатъчно задълбочена защо е нужна;
А и поради факта, че все не ми остава време да напиша защо е нужна политическа реформа и как е добре да се направи:

Ви предлагам два текста от политическите документи на БСМ, в съставянето на които съм участвал активно и които според мен добре изразяват позициите ми.

Ще се опитам да потърся още един по-стар документ „Бъдеще – с ясно лице, с чисти ръце“ от Конгреса на БСМ от 2004г., които макар и физически остарял е доста актуален – правете си сметка колко сме мръднали за 4 години. 🙂

Основен политически документ – прочетете Раздел І, Глава 1 – Развитие на правовата държава и гражданското общество в България

Резолюция относно реформирането на българската политическа система

This is f*****g scary!

Чували ли сте за Младежкото демократическо антифашистко движение НАШИ – най-голямата руска младежка организация, създадена от Путин?

Предлагам ви едно фото-есе, направено за Time magazine преди вероятно повече от година, в което можете да се запознаете с ежедневието на Летния лагер на НАШИ.

Нали се сещате колко демократична и антифашистка може да бъде една подобна организация, която никога не поставя под съмнение авторитетите?

Притеснителното е, че някои другари в БСП искат да играят по същия начин с младежката организация на партията, използвайки я за своите користи цели. Именно поради този факт БСМ е страдала и страда от приятелски огън от създаването си през 1994г. до днес. И заради независимостта си, демократичността си и свободолюбието на хората, които я изградиха и запазиха.

И заради такива хора тези, които искат да осъществят личните си властови амбиции няма да успеят да превърнат младежкото пространство на Левицата в гнилоч, подобен на НАШИ.

Камъни и дървье

Иван Бедров е публикувал разбор на резултатите от анкета в блога си. Въпросът е „Нещата ще се оправят с:“ Най-популярният отговор е „Няма да се оправят“. Вторият и третият най-популярни: „Камъни“ (17%) и „Чужда окупация“ (16%). А само 14% вярват, че ще се оправят с избори. Аз съм измежду тях.

Излиза че 11 години след „събитията от зимата на 1997г.“ сме пак на същия хал. Очакваме някой друг да дойде и да ни оправи нещата. Или смятаме, че няма да се оправят.

Нещата наистина няма да се оправят, защото никой не смята, че ще се оправят.

Ние имаме нужда от нашата автентична и истинска гражданска революция – нещо като Май ’68, който тези дни французите отбелязват доста грандиозно, по случай 40-та годишнина от събитията. Една „провалена революция“, но една кръстопътна точка за ценностите и нормите, които ръководят едно общество.

Нашата революция няма да е преобрат на ценностите ни, защото ние нямаме такива. И то не само, че нямаме ценности, но и нямаме институции, на които да гледаме като на ценности – парламент, президент, съд, църква… дори футболът не е ценност и никой не вярва нито на отборите, нито на футболния ни съюз! Това не е проблем на политиците или на тези, „които измислят законите“. Това е проблем на едно цяло общество. Едно общество, което винаги се оплаква и смята, че е „най-зле от всички на света“, но никога няма да си помръдне пръста, за да промени „зле“-то и да тръгне по по-добрия път. И винаги ще чака някой друг да дойде и да го оправи. И съответно да носи отговорностите за неуспеха.

И затова – съжалявай, Иване, съжалявайте всички! Дори чужда окупация не би могла да ни помогне. Единственото ни спасение е мислене като това, което Радан Кънев демонстрира в последната си публикация, а именно:

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение.


Но преди това трябва да седнем и добре да си направим равносметка кое е добро и кое лошо в нашето общество. Да си направим сметка какво сме постигнали и къде грешим. Да не позволяваме на една банда негодници да ни настройва едни срещу други, чрез подставени лица, да се дърляме като бездомни кучета за останките от богатата трапеза. И да спрем постоянно да тръгваме от нулата и да отричаме всичко преди нас. Светът не започва и не свършва с нас – колкото и да ни се иска.

Да престанем да вдигаме ръце и да казваме „нищо няма да се оправи„. Да престанем да се държим в собствената си държава, така все едно живеем под наем и утре няма да ни има. Промяната започва от нас.

Be the change you want to see in the world!