Имаме будители

Снимка: actualno.com

Много обичам националните ни празници, но начинът, по който ги отбелязваме е изключително мухлясъл и скучен. В резултат, дори най-значимите ни празници се отбелязват от малък брой хора, без усещането за общност и споделеност, което е присъщо на подобни празници в други държави (например 4 юли в САЩ или 14 юли във Франция).

Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.

Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.

Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.

Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.

И това не е всичко.

Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.

И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.

Честит празник!

Виновен до доказване на противното

По „Дневник“:

Преподавателят Петкан Илиев е бил уволнен от ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Борислав Борисов.

Аз като ректор считам, че е недопустимо той да провежда и участва повече в изпитната сесия и въобще в учебния процес и обучението на студенти в УНСС„, е посочил Борисов. Той е готов да преразгледа позицията си, ако съдът оправдае Петкан Илиев.

Не че се съмнявам особено много във вината на г-н Петкан Илиев. Но се надявах, че в територията, наречена България, все още властват някакви правила и закони. Че вината се установява от съда и че всеки е невинен, докато съд не го намери за виновен.

Явно тези предпоставки обаче не важат за проф. Борисов и неговия екип. Няколко седмици след като проверка, назначена от ректора на УНСС, откри, че в университета няма корупция (нали всички знаете как няма…), един преподавател е уволнен ей така. Проф. Борисов не може да допусне той да участва в изпитната сесия. Ами тогава може да го отстрани например – до изясняване на виновността.

Разбира се отстраняването не е толкова ефективен ПъРъ механизъм като звучното пляскане на уволнения.

Да, може би всички очакваме скалпа, на хванатия в корупция преподавател. Но замисляме ли се, че утре по същия начин може да пострада някой от нас, от нашето семейство, близък приятел или колега. И то без да се е провинил, просто заради конфликт с началника си (например).

В съвсем кратък текст засегнахме две огромни и силно болезнени теми за обществото ни – образованието и закрилата на трудовите права. За съжаление не виждаме нито една политическа сила, способна да предложи стойностни и работещи решения по тях.

It’s the economy, stupid!

Чували ли сте тази известна крилата фраза? Не знаете какво значи? На вътрешно-заводския хумор на полит-зубърите с тази сентенция се обозначава кое винаги се оказва решителната тема по време на избори.

Иначе не бихме могли да си обясним загубата на суперуспешния (вече бивш) кмет на Лондон Кен Ливингстън от човека на снимката Борис Джонсън (Boris-the-buffoon, в превод нещо като Борис Простака).

Всъщност има още нещо – около месец-два преди изборите в медиите излязоха разкрития как Кен е давал обществени поръчки на „кръжец от фирми“ – честно казано не проследих цялата история, но явно ипотечната криза + съмнение в корупция е достатъчно в Англия един наистина успешен кмет да бъде изритан през вратата за сметка на такава…маймуна (съжалявам за грубия език).

„It’s the economy, stupid!“ – да си прави сметка нашето правителство. Имотният балон май започва да се пука (казвам го като вътрешен човек), а той движеше цялата икономика напред. Ако България се окаже силно зависима от световната икономика, както се очаква, забавяне на растежа + висока инфлация ще доведе правителството до дори доста по-тежки резултати от очакваното предвид всички скандали, стачки и други забави, които се случиха в страната ни през последните три години…

Светлият лъч идва от в-к „Капитал“ (брой 10-16 май): 55% от българите искат да живеят в справедлива държава, която се развива равномерно и разумно. Забелязали ли сте рекламите на яхти по луксозните вестници и списания? Те са насочени към онези 28%, които смятат, че данъци = кражба. Може пък наистина да са кражба – все пак яхтите са по-важни от образование и здравеопазване за всички.

Това беше лявата петминутка за всички, на които им липсваше.

Още за образованието (и Италианския лицей)

В блогосферата много сериозно се завъртя въпросът за състоянието на Италианския лицей и характера му на учебно заведение, в което учат децата на политическия и стопанския „елит“ на нацията.

Понеже не можах да проследя целия материал по въпроса, прочетох мнението на Комитата по въпроса за лицея. И от него искам да направя няколко генерални заключения:

  • Присъединявам се към призива на Комитата „ВСИЧКО НА СВЕТЛО“. Начинът на подбор на учениците, възможност за самоуправление на същите тези ученици и т.н.
  • Прекратяване практиката на частните уроци – само наивните си мислят, че „надарените, но бедни деца“, ако много учат имат възможност да попаднат в добро училище/университет. По „някакви“ изчисления в системата на частните уроци се завъртат около 1 млрд. лева – горе-долу колкото държавата дава за образование като цяло. Ако тези пари се инвестираха целенасочено от държавата нещата щяха да седят образованието ни щеше да има много по-голям успех. Но цялата система е изградена така, че успехът в даден изпит да зависи от частните уроци и зазубрянето, а не от мисленето.
  • Което ме довежда и до третата ми точка: „реформата“ в образованието трябва да мине през промяна на основния характер на учебния процес – трябва да учим младите хора КАК да мислят, а не КАКВО да мислят.

Коментари?