Не пипай Конституцията!

Не пипай Конституцията!
Снимка: cc Henry Burrows @ Flickr

Като се заговори за ревизия на Конституцията, та цяла година…

През последните години все повече хора говорят за „промени в Конституцията“ като за манна небесна, която може да реши всички проблеми на държавата. Анализатори, социолози, журналисти, политици и редови граждани са твърдо уверени, че „смяната на модела“ ще промени качествено и безкомпромисно управлението.

Крайно скептичен съм към подобен развой и не вярвам, че промяната на Конституцията ще доведе до магическо подобрение по 2 причини:

  • Няма консенсус в обществото кой тип държавно устройство би прилягал повече на България
  • Ровичкането в Конституцията може да доведе до много по-уродлив ред, на фона на който сегашния да ни се струва като британски парламентаризъм.

Какъв модел е нужен на България?

Единственият консенсус, който съществува в обществото ни е, че парламентарната демокрация не работи така, както бихме искали. Отвъд това заключение обаче има толкова мнения, колкото и хора в България, за това какво трябва да се направи по въпроса. Например:

  • Президентска или Парламентарна Република?
  • Пропорционално или мажоритарно гласуване?
  • Задължително гласуване?
  • Образователен ценз, за да гласуваш? (Наистина отвратителна за мен идея, но за съжаление реално обсъждана и предлагана от хора от „просветената“ част на обществото)

Дори само тези 4 опции създават голям брой възможни комбинации и то ако разглеждаме отговорите им като да/не. Възможните комбинации са безкрайни заради стотиците дребни детайли, за които не си даваме сметка, когато обсъждаме темата на маса, но които ще трябва да бъдат решени в хода на сериозната дискусия по темата (ако я има).

Най-голямото ми опасение точно по тази тема е, че дебатът ще бъде взет на абордаж от вкоренените интереси в управлението на държавата и те ще вземат всички решения по спорните въпроси, така че да защитят положението си. Спомнете си как беше изготвен, приет и ревизиран Изборния кодекс Фидосова-Манолова. Мда, толкова зле мисля, че ще е.

Конституционен Франкенщайн

При всичките си кусури, Конституцията от 1991г. гарантира достатъчно широкото разпределение на властта, така че една фигура да не може да концентрира цялата власт в себе си за неопределен срок от време. Това е нейно достойнство, за което рядко си даваме сметка и рядко отчитаме.

Всички елементи на държавното устройство – форма на представителство (пропорционална система със сравнително нисък праг); Кабинет, утвърждаван от Народното събрание; Президент, избиран пряко, с влиятелна неформална позиция и ключови правомощия (избор на кого да се връчи третият мандат, вето и пр.) – поддържат този фин баланс. Дори последните избори произведоха подобно положение, в което няма категорично надмощие на едно политическо течение/лидер над останалите.

Не мисля, че нито една от актуалните политически сили иска или има сили да промени системата в обратната посока, така че да позволи концентрация на властта и отслабване на демократичната система. Най-голямата опасност е да създадем такава система, която да позволи подобно развитие през следващите 1-2 десетилетия.

И ако това ви звучи параноично си припомнете къде бяхме преди 10 години и дали сме подозирали, че 7 години след присъединяването ни към ЕС, в Народното събрание ще се състои от няколко популистки, няколко фашистки и няколко изтъкани от корупция и клиентелизъм партии.

Промени все пак са необходими

Няма как да си затворим очите пред този факт.

Но какви точно промени и докъде трябва да достигнат трябва да бъде въпрос на дълги обществени дебати и консултации. Поставям ударението на дълги – алтернативата е нещо подобно на сегашните консултации за съставяне на коалиционно правителство, при които едни политически сили сближават програми, които нямат…

Ако продължим да си затваряме очите пред всички несъвършенства на системата, можем само да доведем страната до тежка катастрофа, след която промените ще са истерични, необмислени и най-вероятно ще завършат със същото, което описах по-горе.