Change has come to America!

Днес се навършват 100 дни от встъпването в длъжност на 44 американски президент – Барак Обама. След като отминаха изборите с голямото шоу и вълнение около тях постепенно спрях да следя толкова отблизо американската политика и почти не съм писал в подкрепа на Обама оттогава. Смятам, че това е естествено – и за гражданите, и за медиите е нормално да възприемат дадена позиция по време на избори и да я отстояват докрай. След това обаче за всички е по-добре да са критични, да следят отблизо работата на тези, на които са заложили и първи да сигнализират, когато нещата на вървят по правия път.

Ще се отклоня съвсем за малко да уточня, че прекалено много хора в ръководството на БСП не разбират точно това – че изказването на критична, различаваща се от общата наложена, позиция не те прави „враг с партиен билет„, но това е съвсем друга тема, по която съм запланувал да пиша отдавна.

Първите сто дни на Барак Обама могат да ни служат за пример по много теми. Че политиката навсякъде е мръсна игра, изпълнена с тайни ръкостискания и претегляне на всички дадености на конюнктурата (назначаването на Хилари Клинтън и много ключови хора от администрацията на Бил Клинтън), че предизборните обещания много често се ревизират сериозно след изборите (изтеглянето от Ирак) и т.н.

За мен най-важният урок обаче е, че изборите имат смисъл. Политиците имат смисъл. И най-вече лидерите имат смисъл. Често чуваме да се повтаря рефренът, че ако изборите променяха нещо, щяха да бъдат забранени. Простата истина е, че изборите ни служат за това, за което ние си ги пригодим да ни служат.

Ако имаме нужда от избори, които просто да легитимират юридически и (наполовина) морално дадено олигархично управление, то няма проблем да имаме такива избори.

Ако имаме нужда да правим информиран и успешен избор за хората, които да определят насоката ни на развитие и да успешно да преодоляват големите препядствия, които стоят пред обществото ни – можем да си организираме и такива избори.

Гражданите на САЩ успяха да си изберат такъв лидер, който с уменията си, но най-вече със способността си да вдъхне увереност на един поразколебал се народ и да го обедини към обща цел, може да им помогне сами да преминат през големите изпитания на деня. Барак Обама едва ли може собственоръчно да се справи с финансовата криза, да извади икономиката от рецесията, да реформира здравеопазването и другите проблемни сфери на публичния живот. Но с увереността си и спокойствието си той може да вдъхне на другите около себе си, че проблемите имат решение, че не сме сами в този огромен свят, че заедно можем да се справим с проблемите си и да посрещнем един по-хубав ден.

Особено впечатляващо е, че американците успяха да направят този избор в момент, в който икономическата и социалната обстановка облагодетелстваше много повече кандидатите на крайните политически идеи – като популисткия крайно-десен консерватизъм например, чийто представители бяха Макейн и (особено) Пейлин.

Това е рядка способност на една цяла нация, която като че ли остана незабелязана от повечето коментатори и анализатори. Заради това си умение обаче, американците получиха президент, който поне през първите 100 дни от първия си мандат, започна много и даде заявка да бъде много по-различен от предшествениците си. Дали ще успее? След 4 години отново същите хора ще отсъдят – и някак си отвътре ми идва да кажа, че пак ще съумеят да направят правилния избор.

А какво остава за нас в България. У нас няма подобен политик – ние имаме крещяща нужда от лидери, не просто поредните професионални политикани, които да седнат на депутатските банки или в министерските кресла и да правят нещо. Нещоправенето в политиката е съвсем различно от националното и отговорно лидерство. Но сякаш към българските представители няма и подобни очаквания. Нашите претенции по-скоро се свързват с това „някой да ни оправи“ или „някой да накаже лошите„. И между тези две крайности на политическото аматьорство проспиваме година след година възможностите да направим обществото си по-работещо, по-свободно, по-солидарно за всички.

Бонус – фотогалерия „Delivering on change“ с най-интересните снимки от първите 100 дни на новия президент (от блога на Белия дом).

Време за прогнози

Утре са изборите в САЩ. Най-важните от много време насам. Преди няколко дни четох статия на Томас Фридман в New York Times, в която той казва, че изборите наистина имат голямо значение и кани читателите си да направят едно просто сравнение между САЩ преди 8 години и днес.

Мислех да правя формално обявяване на пристрастията си, но за тези от вас, които са чели блога ми дори само през последните няколко дни пристрастията ми навярно са ви ясни.

След толкова много информация обаче, която поех последните месеци ме сърбят ръцете да направя прогноза как ще протекат изборите да видим разбирам ли нещо. RealClearPolitics дават много добра възможност на читателите си сами да наредят картата на Електоралната колегия според очакванията им. Аз ползвам услугата да ви покажа как виждам изборите.

Натиснете картинката за по-голямо изображение

Малко разяснения. Щатите в тъмно червено/синьо са съответно щатите, които смятам, че Макейн/Обама ще спечелят със сигурност. Светлите цветове показват не пълна сигурност, но предположение кой ще е победителят.

Като изключим твърдите щати – Калифорния, Ню Йорк, Илиной за Обама и Тексас, Оклахома, Кентъки за Макейн какви прогнози залагам:

Обама твърдо ще спечели Пенсилвания, Охайо, Минесота, Уисконсин, Колорадо и Ню Мексико, Мичиган и Ню Хемпшир.

Смятам, че Обама ще спечели още Вирджиния, Флорида, Джорджия и Невада.

Макейн най-вероятно ще спечели Западна Вирджиния, Северна Каролина, Индиана, Мисури, Северна и Южна Дакота, Монтана и „домашния“ си Аризона. (Всички тези щати в момента са посочени, като „toss-up“ или равни в RealClearPolitics)

Според това разпредление Обама/Байдън ще спечелят 353 гласа в Електоралната колегия срещу 185 за Макейн/Пейлин. За избиране на кандидат са необходими 270 гласа. Резултат над 350 гласа се смята за разгромна победа. Както виждаме демократите са се запътили натам (и то не само в президентските избори – очаква се да имат и 60-членно мнозинство в Сената, което ще им позволи де факто да го контролират).

Ако има слабост в предположението ми, то е че залагам победи на Обама в 5 ключови „бойни полета“ – Охайо, Пенсилвания, Вирджиния, Флорида и дори Джорджия. Но от проучванията, които следя в последните дни и информацията от ранно гласуване + новини от кампаниите и прочие ме навеждат на тази мисъл. Оттам нататък Обама има поле за още повече гласове – независимо дали става въпрос за Северна Каролина, Мисури или някои от съвсем малките щати като Монтана, Северна/Южна Дакота или дори Аризона.

Ще видим дали съм бил прав само след 1-2 дни… 🙂

Черен ПъРъ

Ще пиша още веднъж днес за президентската кампания в САЩ (така или иначе остава по-малко от седмица до края й), но винаги се стремя да представям неща, които биха могли да се съпоставят или да служат за пример и за нас в България.

От няколко месеца кампанията на Макейн се е съсредоточила върху това да „изобличи“ връзките на Барак Обама в Бил Ейърс – радикал от 60-те, участвал в терористична група, която е провела няколко атентата срещу американски институции включително Пентагона, а сега преподавател в Университета на Илинойс (колега на Обама).

Разбира се голяма част от сериозните американски медии отрекоха връзката, но предизборният щаб на Макейн продължи да пуска реклами и да говори за това, че Обама е „терорист“ (без никаква достоверна аргументация).

Бен Смит от блоговете на Политико си поставя въпроса дали кампанията на републиканеца е сработила. На пръв поглед може би да – както писах по-рано днес Макейн се е придвижил с около процент напред в националните проучвания през последната седмица.

Но от друга страна, ако погледнем т.нар. „Favorability ratings“ – това е проучване на одобрение/неодобрение на всеки от кандидатите, в момента Обама има най-доброто нетно одобрение (това е % одобрителни минус % неодобрителни оценки) от началото на кампанията – +20,7 срещу +10.0 за Макейн.

Тоест, когато един политик е искрен и има какво да предложи като решения за проблемите на съгражданите си, няма защо да се притеснява от „очернящите“ кампании на опонентите си. Може би българските политици биха могли да си извадят някоя и друга поука от това, вместо да се оправдават при всяка добра възможност…

Статистики

В последните дни на доста места слушам/чета как преднината на Обама пред Макейн се свилала. Цитират се различни източници, най-често проучването на Ройтерс/Зогби, което наистина показва „малка“ преднина – от порядъка на 3-5%.

Аз следя проучванията в сайта RealClearPolitics, който поддържа много добри данни за развитието на надпреварата. Отскоро открих един още по-добър сайт/блог, поддържан от статистици, който ежедневно публикува резултатите на националните и щатските проучвания. Той се казва FiveThirtyEight.com. Публикувам тук вчерашните данни от този сайт:

И RealClearPolitics, и FiveThirtyEight мерят надпреварата в национален мащаб средностатистически от всички основни проучвания. И двата определят разликата на около 6-7% в полза на Обама. Статистиците от FiveThirtyEight признават, че има движение в полза на Макейн – който е наваксал 1% за… 6 дни. Както знаем до изборите остават горе-долу толкова. Освен това всички други фактори са в полза на Обама – ако погледнете проучванията по щати демократът води във всички „критични“ щати – Охайо, Флорида, Вирджиния, Невада, Колорадо. Без Мисури, който обаче е в границите на статистическата грешка.

Ето защо FiveThirtyEight дават над 90% шанс за победа на Обама.

Препоръчвам ви да разгледате и двата сайта, ако още не сте. FiveThirtyEight има най-различни интересни разбивки.

Разлики

В интервю за питсбъргско радио, помолен да коментира арестуването на скинари, по подозрение, че са готвели атентат срещу него, Барак Обама заявил:

Мисля, че това, което прави особено впечатление в тази кампания е доколкото такива групи на мразещи хора бяха маргинализирани. Това не е Америка. Това не е нашето бъдеще.

Открих, че на хората не им пука какъв цвят е кожата ви. Това, което се опитват да разберат е кой може да изпълни обещаното.

Вместо да се оплаква от „омраза“ Обама я „изхвърля“ от дебата. На фона на расистките атаки към Обама, прикрити зад притеснения за „сигурността“ на САЩ, водени от някаква малка част от консервативните американци, към които се присъединяват дори български блогове (!?), мисля че разликата между достойното поведение и истеричността, породена от страха от загуба, са много добре различими.

Проклятие: електорат

Много български „консерватори“ (какво ли си кривя душата – имам предвид бивши седесари, настоящи костовисти/десебари) умират да винят някаква извънземна сила, наречена „прост български народ“ (в различни вариации) за електоралното фиаско на партията им през 2001г.

Същевременно около 2/3 от тези хора днес подкрепят Джон Макейн и американските републиканци като цяло само поради факта, че те също са консерватори. В приложеното видео обаче (за съжаление само на английски) много добре можете да видите какво представлява електоратът на републиканците и консерваторите в САЩ. Може би тогава и за нашите консерватори ще е удобен повод да се замислят, че да виниш хората (или народа) за собствената си неадекватност не е добра идея.

За щастие САЩ тази година изтрезнява от 8 години пиянство под мъдрото ръкодство на (др.) Джордж Уокър Буш и изглежда все по-ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом.

Затова на някои хора им остава само да повтарят мантрите за „терорист“ и „Хюсеин“. Видео:

Вице президенткият дебат

След като мнозинството от проучванията дадоха победата на Обама в първия дебат, сега и партньорът му Байдън очевидно печели

Рано сутринта българско време се състоя единственият дебат между кандидатите за вицепрезиденти Байдън и Пейлин.

Голямата новина за Пейлин е, че не се провали. След последните й медийни изяви голяма част от журналистите и коментаторите очакваха грандиозно изпълнение. Не се провали обаче, тъй като „дебатът“ общо взето беше рецитиране на наизустени изказвания по най-важните теми: данъци, финансова криза, здравеопазване, Ирак. Личеше си, отдалече.

Байдън от друга страна трябваше да изглежда достатъчно авторитетно без да бъде снизходителен или (недай си) сексистки настроен срещу Пейлин.

Този път журналистите са раздвоени по отношение на това кой се е представил по-добре. Някои казват, че Пейлин е изглеждала много по-свежа и човешки ориентирана, докато Байдън е заложил на твърдите факти. Други пък я хвалят за това, че не се е провалила, но отчитат, че това изобщо не е достатъчно – докато съперникът й се е държал и изглеждал вице президентски.

Отговорът отново се крие в общественото мнение, можете да видите статистиките и в долното приложено видео.

84% казват, че Пейлин се е представила по-добре отколкото са очаквали. Наистина впечатляващо.

В същото време на въпроса „Кой се справи по-добре в дебата?“ 51% отговарят Байдън, а 36% Пейлин.

Особено голяма разлика 84-36. Явно рецитирането на заучени приказки не може да излъже хората за това колко некомпетентен и неподготвен си за позицията, в която се целиш.

Embedded video from CNN Video

Обама води в стратегически важни щати

Още нещо за президентската надпревара в САЩ.

(От Политико) Според последното проучване на Университета Кинипак в трите най-големи и най-важни „обръщащи се“ щати (тоест тези, които не са твърдо републикански – като Тексас например – или демократически – като Калифорния например) – Флорида, Охайо и Пенсилвания, Барак Обама събира подкрепа от над 51% и в трите.

Нито един кандидат не е печелил избори от 1960г. насам без да спечели поне 2 от трите напомнят от сайта на университета.

Проучването на Кинипак, което се провежда периодично, показва, че Обама печели растяща подкрепа след представянето си в първия национален дебат миналия петък. Така в момента разпредлението е следното:

  • Флорида: 51-43 в полза на Обама след дебата (49-43 преди дебата);
  • Охайо: 50-42 след дебата (49-42 преди);
  • Пенсилвания: 54-39 след дебата (49-43 преди него);

Наистина впечатляващ ръст особено в случая на Пенсилвания. Какво обяснява напредъка на Обама? Политико го открива в добрата реакция на Обама по отношение на финансовата криза на Уолстрийт. За пример можем да използваме нетното отношение към ролята на Обама и на Макейн в справянето с кризата (тоест % на хората, които го удобряват минус % на тези, които не го):

  • Флорида: Обама +33%, Макейн +14%;
  • Охайо: Обама +27%, Макейн +10%;
  • Пенсилвания: Обама +36%, Макейн +4%;

Вече е ясно, че икономиката ще е най-важната тема през тази президентска кампания. Също както по времето, когато Бил Клинтън се бореше с Джордж Буш старши за Белия Дом – и спечели. Много по-голяма част от американците имат доверие на кандидата на демократите да се справи с икономическата и финансовата криза, която застрашава стабилността на най-голямата икономика отколкото на сен. Макейн. Горните цифри са още едно доказателство за това.

Разбира се статистиката и проучването на общественото мнение са опасни доказателства за едно или друго твърдение. От българския опит знаем колко лесно се лъже със статистическите данни. Така че не можем да твърдим, че изследването на Кинипек е 100% меродавно (още повече, че почти всички други източници дават преднина на Макейн във Флорида все още). Освен това има много различни начини да се проучва мнението на гражданите. Както и да е, да не задълбаваме.

Въпросът в случая е, че това проучване дава резултати за ръст на доверието в Обама след дебата в петък. Напомням, че основната тематика беше външна политика и сигурност – поле, в което Макейн би трябвало да води с голяма преднина.

Обама с решителна преднина

Politico.com пише, че за първи път от началото на септември един от двамата кандидат в президентската надпревара изглежда да има сериозна преднина в проучванията на общественото мнение.

За целия материал можете да видите сайта, аз искам да обърна внимание само върху проучванията на т.нар. „бойни полета“ – щатите, в които ще се реши надпреварата.

Както писах миналата седмица преднината на Макейн пред Обама и „обръщането на надпреварата“ бяха само привидни и само 10-ина дни по-късно това се потвърждава от последните данни.

Последните проучвания на СиЕнЕн/Тайм показват следното разпредление:

Colorado: Obama 51, McCain 45 измежду регистрираните гласоподаватели. В края на Август, McCain водеше, 49 на 44. Измежду вероятните гласоподаватели, Obama води в новото проучване с 51 на 47.

Michigan: Obama 51, McCain 44 измежду регистрираните гласоподаватели. Измежду вероятните гласоподаватели, Obama води 51 на 46.

Pennsylvania: Obama 52, McCain 43 измежду регистрираните гласоподаватели. AИзмежду вероятните гласоподаватели, Obama leads 53 на 44.

Накратко, щабовете на кандидатите имат коненсус, че след конвенциите (конгресите):

Obama печели подкрепа във Florida, Virginia, Michigan, Pennsylvania, Colorado, Indiana и New Mexico.

McCain печели подкрепа в Wisconsin, Minnesota, Alaska и North Dakota.

И двата щаба заявяват напредък в Iowa.

Ohio остава несигурен (toss-up) — вероятно решителната награда, която ще определи победителя. Nevada и New Hampshire са прекалено близки, за да се определят.

За трите щата, споменати горе – преднина между 6 и 9 пункта е достатъчно сериозна – означават 47 вота в Електоралната колегия. Доста сериозна преднина. Освен това наблюдаваме напредък за Обама в основни „бойни полета“ – Флорида, Вирджиния, Мичиган, Пенсилвания и дори традиционно червеният Индиана. Досега Real Clear Politics отбелязваше Флорида, Вирджиния и Индиана в червено като твърдо или клонящи към Макейн. Следствие на последните проучвания обаче те вече са в графата на „несигурните“ (погледнете картата във връзката), а консервативният Северна Каролина от „твърдо“ червен, минава в графата „клонящ“ към Макейн – също резултат от усилията на кампанията. Намеренията на щаба на Обама да похарчи близо $40 млн. за кампанията във Флорида поставя сериозно предизвикателство пред Макейн за 27-те електорски гласа в Колегията на този щат.

Същевременно, пренебрегвайки Аляска и Северна Дакота, които общо имат 6 гласа, Макейн напредва само в Уисконсин и Минесота, които освен традиционно сини (демократически) щати, са и съседни на родния щат на сенатор Обама – Илинойс. Вероятно за кандидата на републиканците никак няма да е лесно да задържи напредъка си в тези щати.

При всички положения изборите изобщо не са решени, но както се вижда силата на Обама при набирането на средства за кампанията + кризата на Уолстрийт и некомпетентното поведение на Макейн по този въпрос (например изказването навръхЧерния понеделник„, когато борсите се сринаха, че „фундаментите на икономиката ни са силни„) отново изведоха кандидата на демократите напред и то със солидна преднина.

Виж още:

Обама или Макейн?

Надпреварата привидно се обърна. Така ли е обаче?


„Време е да залягаш над учебниците, Сара“ Така завършва коментарът на Блейк Хауншел в FP Passport за първото медийно участие на Сара Пейлин, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия. Целият текст е много остроумно написан и сравнява Пейлин със стресирана студентка, зубреща за изпит, на която накрая се пада най-лесният въпрос, който тя разбира се не е подготвила.
След няколкото дни, отдадени на историческата тематика, сега се връщам на друга любима тема – предстоящите избори за Президент на САЩ.

Макейн и щабът му изненадаха всички като предложиха почти неизвестната Сара Пейлин, губернатор на Аляска за вице-президент на страната. Разговарях с доста хора, които оцениха хода като хитър и носещ успех за Макейн. Непосредствено след избора обаче, по Пейлин се изля каква ли не помия – за 17-годишната й, бременна дъщеря; за мъжът й, който бил осъден преди 20 години за шофиране в нетрезво състояние (много ми харесва американският термин DUI – driving under the influence); за уволнения шериф или шеф на гвардията (не помня точно какъв беше), който се развел със…сестра на мъжа на Пейлин? Моето любимо е от последните дни – свързано с т.нар. „Мост за никъде“ – проект за мултимилионен мост, който да свърже няколко хиляден град в Аляска с остров с население… под 100 души, който Пейлин първо подкрепяла, пък после блокирала. Класически пример за т.нар. „pork barreling„, тоест склонноста на политиците да харчат милиони в определени райони, които да им гарантират избиране (да, има го и в Америка).

Щабът на Макейн-Пейлин обаче се справи много добре с всички тези атаки и дори успя да излезе доста по-силен от тях, печелейки точки по плоскостта „тя е обикновена жена, майка на 5 деца и един от вас„. Но според мен републиканците съвсем скоро ще излязат от хубавия пиянски блян и ще бъдат ударени от остър махмурлук. Сигнал е първото интервю на Пейлин пред ЕйБиСи. Във видеото долу можете да видите какво е предизвикало реакцията на Хауншел, но това далеч не е единственият бисер от интервюто. Имало е също и изказвания от типа на „Атаката на Русия срещу Грузия не беше предизвикана с нищо“ (твърдение, което едва ли и самият Саакашвили би защитил), „Ако Русия продължи, войната е неизбежна“ и др., които показват дълбокия профанизъм и липсата на елементарни познания за света от страна на Пейлин. САЩ през 2008 обаче не е САЩ по време на Буш-баща, когато вице-президентът Дан Куейл можеше да каже, че „съжалява, че не говори латински„, за да може да си говори с хората по време на посещението му в Латинска Америка.

[Видео]

[Край на видеото]

В момента Макейн-Пейлин имат малка преднина пред Обама-Байдън и това вече докара някои демократи и либерални медии отвъд океана до истерия. Ако щабът на Обама беше толкова глупав и безидеен обаче да се справи с подобна ситуация едва ли чернокожият сенатор щеше да стигне и до мястото където е в момента. Имаше много подобни „катастрофи“ по време на първичните избори, но Обама на много пъти успя да излезе по-силен от тях, докато всеки следващ провал на съперницата му Хилари разклащаше лодката й все по-силно.

Още повече че, както не веднъж съм споменавал, президентът на САЩ се избира от т.нар. Електорална колегия, в която всеки щат има определен брой гласове (броят на представителите в Конгреса + сенаторите в Сената). Големите щати (Калифорния, Ню Йорк, Пенсилвания, Флорида, Тексас) имат доста повече гласове от малките такива (Монтана, Аляска, Северна Дакота). Голям брой от тези големи щати гласува типично за демократите (Калифорния и Ню Йорк). Реално тези щати определят и следващия президент тъй като правилото е, че гласовете на всеки щат се дават на победителя, а не се разпределят според процента гласове.

В момента, според Real Clear Politics, сайт който следи електоралните проучвания на основните агенции и на тази основа прави разпределение на Електоралната колегия, Барак Обама води с един глас пред Джон Макейн (217:216). Това е обаче, ако не се вземат предвид 105-те гласа на т.нар. „toss up“ или „несигурни“ щати. Ако те бъдат разпределени според това кой води в момента (дори с минимална преднина – те за това се смятат за несигурни) Обама ще получи 273 гласа, срещу 265 за Макейн. А за победа са нужни 270 гласа. Освен това става въпрос за щати като Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Индиана, голяма част от които традиционно клонят към демократите.

Още повече, че колкото по-наближават изборите и битката за гласове се изостря, толкова повече Макейн-Пейлин ще трябва да радикализират позициите си, за да си осигурят „ядрото“ на републиканския електорат – белите евангелисти, които държат много крайни позиции по въпроси като абортите, правото на притежаване на оръжие и пр. Това лесно ще тласне населението на по-умерени и развити щати като Пенсилвания, Мичиган и пр. към по-умерения и модерен кандидат – Барак Обама.

Така че Обама все още е лидер в състезанието с добри позиции да го спечели.

Вижте още: