Обама: "Същото"

Много добър пример за негативна кампания, която обаче не нарушава границите на добрия тон – основната критика на Барак Обама към Джон Макейн е, че ако бъде избран за президент на САЩ, то той ще е същият и ще води същата политика като Джордж У. Буш – критично непопулярният настоящ президент.

Забележете приятната мелодийка ала „Симс“(играта), приятните снимки и начин на изписване на текста във видеото. Същевременно рекламата не прави някакви тежки и агресивни обвинения.

Видеото може да служи за пример на всеки, който иска да се занимава с политически ПъРъ, предизборни кампании и пр.

Ето го и него:

Източник: блоговете на Politico

Politico.com твърди, че щабът на Джон Макейн е много по-лаконичен по отношение представянето на политическата платформа на кандидата.

Барак Обама винаги е много по-подробен в представянето на идеите и политиките си.

Споделям това, защото е интересно сравнение на фона на обвиненията, че всички приказки на Обама са хубави пожелания, зад които не стои нищо реално като идеи.

Снимка: AP

I pledge allegiance…

Често ни се иска българската политика да е като американската, мислейки си, че там всичко е цветя и рози.

Настоящето видео идва да покаже, че нещата не стоят точно така. То е създадено от Вашингтонската организация на Републиканската партия и е доста грозна атака срещу съпругата на кандидата за президент на САЩ Барак Обама – Мишел.

Мишел казва по повод кандидатурата на мъжа си, че за първи път се чувства горда от страната си. Дамите от G.O.P. (Grand Old Party) заявяват, че винаги са били горди от страната си и декларират I pledge allegiance to the flag… (клетва за вярност към държавата).

Да, предполагам имат доста причини да са горди от страната си винаги – от социалното разслоение, от расизма и сегрегацията, от 400 години робство, от идиотската външна политика на САЩ, неведнъж подкрепяла недемократични преврати и режими (виж Чили, Никарагуа и др.) от Виетнам и днес от Ирак.

Въобще цялостната идея е доста груба и направо грозна. Макейн е завил недвусмислено, че няма да прави атаки по културните и въпросите за различията. Затова пък Националният комитет на републиканците се е стегнал здраво…

Още по темата тук.

Пътуване до Истанбул

В понеделник заминавам за Истанбул където ще участвам, по покана на Международния републикански институт, в специално обучение – симулация на президентска кампания – предназначено за участници в отминалите семинари от инициативата на МРИ, Националният демократически институт и Агенцията за международно развитие на САЩ – Европейски и евразийски млади политически лидери (ЕЕМПЛ) (инициативата си има и сайт – http://www.democraticyouth.net/).

Както и при предишното си пътуване до Белград за семинара от ЕЕМПЛ, ще се опитам да блогвам оттам, но не знам колко време ще имам – предния път американците ни го бяха уплътнили напълно, но и много приятно. Този път обещава да е дори по-интересен, тъй като ще имаме конкретна задача – да планираме, измислим, проведем и спечелим президентски избори в измислена страна от Югоизточна Европа, наречена Коватия.

Какво мислят Обама и Макейн за базата в Гуантанамо?

FP Passport ни съобщава, че Върховният съд на САЩ е взел решение с 5-4 гласа, че задържаните в базата в Гуантанамо заподозрени терористи имат някои юридически права, включително правото да оспорват задържането си.

The Washington Post пита основните претенденти за президенткия пост Макейн и Обама за мнението им:

Джон Макейн:

Това са нелегални бойци, те не са американски граждани и аз мисля, че трябва да се съсредоточим върху мнението на Съдия Робъртс [председателят на Върховния съд, гласувал против]. Но решението вече е взето, сега трябва да продължим напред. Както знаете, аз винаги съм бил за затварянето на Гуантанамо и все още мисля, че трябва да сторим това.

Барак Обама:

Решението на съда е отхвърляне на опитите на администрацията на Буш да създаде юридическа черна дупка в Гуантанамо – още една провалена политика, подкрепяна от Джон Макейн. (…) Това е важна крачка към възстановяване на доверието в нас като нация, отдадена на правовата държава, и отхвърляне на фалшив избор между борбата с тероризма и спазването на habeas corpus.

Истината е, че тази Администрация не е сурова с тероризма и подкопава самите ценности, които се борим да запазим. Изправянето на тези заподозрени пред правосъдието е прекалено важно за нас, за да разчитаме на такава дефектна система, която не е успяла да осъди който и да е за тероризъм от атаките от 11 Септември и освен това е направила компромис с нашите исконни ценности.

Моят коментар:

Макейн – Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от други. Аз съм против [консерватори], но съм и за [либерали] – абе гласувайте за мен!

Обама – Трябва да намерим баланса между борба с тероризма и спазване на правата на гражданите. Аз трябва да намеря баланса между посланията за консерваторите и либералите – гласувайте за мен!

Като се замисля всичко това само потвърждава това, което писах преди няколко дни за предстоящите избори.

За Лупи, Естония и президентските избори в САЩ

Лупи разкри конспирация срещу ЦСКА

Сутринта в бТВ Александър Томов хвърлил вината за изваждането на ЦСКА от Евротурнирите на… Тодор Батков (собственика на Левски, ако някой не знае).

Разбирам, че Томов го е страх от народата любов, ама има ли нужда да се излага и да става толкова смешен?

Човекът, който стои зад изваждането на ЦСКА от евротурнирите, е единствено и само собственикът на “Левски” Тодор Батков. Това обвинение към шефа на “сините” отправи бившият вече президент на ЦСКА Александър Томов в предаването „Тази сутрин” на бТВ. ЦСКА е жертва на мръсна, долна, гадна мафия, която има ясни цели – срещу доста голяма сума пари ЦСКА да бъде разкарана от Шампионската лига, допълни той. Според него всичко, изписано по случая, е грандиозна лъжа.

Учудвам се, че не се е оказало, че всъщност ЦСКА е заплаха за европейските грандове и бъдещ европейски клубен шампион и поради тази причина да е била изключена… Томов е взел пример от правителството за оправдания, но поне се е ограничил само до нашите териториални граници.

Естония го закъса

Съобщава в-л Дневник. Никъде не чух видните агитатори на неолиберализма, които винаги ни тикат в лицето примера на Естония да ни информират, че през първото тримесечие на 2008г. икономиката на страната е нараснала с… 0,1% на годишна база. А от последното тримесечие на 2007г. дори се е свила с половин процент. Може би крайният неконтролируем либерализъм – абе дайте да си му кажем направо пазарен фундаментализъм – не е магическата формула, която ще реши всичките ни проблеми, както се опитват да ни наложат някои.

Голямото анализиране започна

New York Times и International Herald Tribune са публикували цяла поредица статии, анализиращи а) кампанията на Хилари; б) шансовете на Обама; в) ролята на пола в кампанията. Подготвям по-обширен материал за края на състезанието при демократите, така че засега ви оставям само с тези статии.

Обама с/у Макейн


По всичко личи предстоят интересни избори.

Макейн, нетрадиционният кандидат на републиканците, със съмненията, че е неспособен да обедини традиционните (консервативни) избиратели на партията си. Често плуващ срещу течението на собствената си политическа сила, от една страна.

И от друга Обама, обединителят на нацията, често обаче изправян пред същите опасения – че не може да обедини традиционния електорат на демократите (сините якички) зад кандидатурата си.

Може би заради това и двамата показват амбиция и склонност да се борят за избираели от противоположния лагер. Макейн обяви политиките си в областта на екологията – мерки, предвиждащи намаляване емисиите на парникови газове, по същество протягане на ръка към нератифицирания от Конгреса Протокол от Киото – явно заиграване с електоралната база на демократите. От друга страна Обама, който се бори за гласове в типични червени щати и говори за обединение на нацията отвъд партизанското разделение на двете най-големи партии.

Същевременно проучванията на общественото мнение от последната седмица показват малка преднина за Обама – между 1% и 6% (средно 2,5%), но пък абсолютно всички по-големи институции, които следят това предвиждат победа на сенатора от Илиноис, засега…при всички положения са много близко обаче.

Интересна кампания предстои, помнете ми думата! 🙂

Предварителните избори приключиха.

Барак Обама събра 75’000 души в най-големия град на щата Орегон – Портланд. Това е рекорд за кампанията досега и наистина внушителна цифра дори за политически ангажирана нация като американците.

Междувременно претендентката му Хилари Клинтън се опитва да обеди света, че нелегитимно избраните делегати на Мичиган и Флорида трябва да бъдат допуснати до участие в националната конференция, която ще избере кандидата за президент. Предполагам, че дори за нея е ясно, че дори с тях тя не може да спечели тази номинация. Явно целта й вече е да разцепи партията си и да провали кандидатурата на Обама, за да може да се кандидатира отново след четири години. Илюзии, според мен – съпартииците й не биха й простили втори провал, след като през 2004г. активно работеше срещу Кери. Но да видим…

Може ли Барак Обама да спечели изборите за Президент на САЩ?

Напоследък споря с много хора дали Барак Обама има шанс да бъде следващият президент на Съединените американски щати. Най-честият аргумент против, който получавам е, „Смяташ ли, че американците ще гласуват за черен?“ Смятам и ще обясня защо.

  1. САЩ не е България. Да, в Щатите има расизъм и много хора навярно са расисти, но това не е същият неприкрит расизъм, от типа „Какви роми бе, те са си мангали!“, който в България намираме за напълно приемлив. Все пак САЩ са извървяли много дълъг път от сегрегацията и борбата за равноправие и ако расизмът не е изкоренен, то той поне е изтласкан в една сенчеста и неособено приятна част от обществените настроения. Така че за средностатистическия сравнително нормален американец не е табу да гласува за чернокож.
  2. Барак Обама е съвсем реален претендент за кандидатурата на Демократите, а оттам и за президентството. Той вече спечели огромна подкрепа из цяла Америка без това да е само от малцинствата. Вярно, чернокожите гласуват масово за него, но по същия начин жените гласуват за основния му претендент – Хилъри Клинтън. В същото време обаче сред младите гласоподаватели Обама печели подкрепа 3:1 в сравнение с г-жа Клинтън, а откакто Джон Едуардс се оттегли от надпреварата и сред, забележете, белите мъже. Освен това Обама вече традиционно печели подкрепата на високообразованите гласоподаватели на демократите, както и на хората от средната и по-високата класи. Докато Хилъри освен при жените е популярна и сред възрастните и членовете на работническата класа. Освен това географски погледнато Обама спечели много повече щати, а това има значение тъй като президентът на САЩ се избира не от гражданите, а от т.нар. Електорален колеж (Electoral college връзка в Уикипедия на английски), в който всеки щат има определен брой гласове като някой щати ги разпределят пропорционално на база вотът в съответния щат, а други дават всички на победителя.
  3. Кампанията му набира скорост. След Супер Вторника Обама събира все повече средства за кампанията си, все повече подкрепа и все повече победи (последната събото-неделя се проведоха избори в четири щати – резултат 4:0 в негова полза + отвъдморската територия Вирджиниеви острови, общо 5:0). В същото време Хилъри изпитва затруднения в кампанията си и дори прибегна до това да смени шефката на предизборния си щаб, което много хора, може би разумно, оцениха като паника.
  4. Обама ще бъде по-избираем кандидат от Хилъри срещу този на Републиканците (Макейн?) Последните проучвания на общественото мнение показват, че при хипотетична ситуация Макейн с/у Хилъри първият печели с около 3 процента, а при битка Макейн с/у Обама кандидатът на демократите ще спечели също с толкова! Освен това се наблюдава склонност сред гласоподавателите на републиканците да подкрепят Обама пред Хилъри! (The New York Times бяха цитирали анкета от някакво списание, в която на въпроса „За кого би гласувал Исус?“ Обама излязъл на първо място!)
  5. Последно и може би най-важно – Барак Обама е забележителен политик! Завършил Колумбийския университет и Право в Харвард – може би най-добрите училища в САЩ, Обама започва кариерата си като организатор в обществен център в Илинойс – тоест тръгва от най-ниското стъпало. В момента е единственият чернокож сенатор.

Още много може да бъде написано по въпроса, но не искам материалът ми да става прекалено дълъг и отегчителен. Това, което прикова мен лично към кампанията за избиране на кандидати за президенти на двете основни партии, е ентусиазмът и ангажираността, която показват американските избиратели. Както и политиците им.

Каквото и да се случи тази кампания е необикновена. Необикновена, защото за първи път за президентския пост (почти сигурно) се борят жена и чернокож. Необикновена, защото привлича рекордни нива на участие в предварителните избори. Необикновена, защото, който и да спечели, некон(серватор)ите ще бъдат изхвърлени от играта.

Но дотогава… Давай Обама!

Да, ние можем!

Много интересно видео. Will.I.am и още 20-ина актьори, певци и др. пеят върху речта на Обама след поражението му в Ню Хемпшир.

Песента е много вдъхновяваща и е тотално показно по политически ПъРъ.

Понякога ми се иска да можем и в България да си говорим какво можем да постигнем, а не да се сочим само с пръст и да се делим на комунисти и седесари, защото комунистите и седесарите го използват вече 18 години, за да издевателстват на наш гръб.