Скарани с действителността

Ако още не сте разбрали за изцепката на Пловдивския митрополия Николай, можете да прочетете при Павел Николов.

Общо взето „владиката“ казал, че нещастието в Охрид се случило заради концерта на Мадона и заради това, че „паството“ не послушало владиците и отишло на концерта.

Изказването на отец Николай не е просто проява на лош вкус в крайно неподходящ момент.

За пореден път получаваме нагледно доказателство за това колко изостанала и скъсала с действителността е Българската православна църква. И по-точно най-висшият й клир. Учудващо е, че хора, които се славят с добрия си търговски нюх при раздаването под наем на имоти или атрактивни локации за поставяне на рекламни билбордове или други, които са най-вече известни с това, че могат да изпият по бутилка уиски на сядане на маса, се оказват толкова тесногръди и назадничави.

Разбира се, всяка една църква по света – било то християнска или мюсюлманска, е повече или по-малко догматична и консервативна. Но ръководителите на БПЦ са по-особен случай. Тяхната тотална загуба на връзка с реалността я превръща в остаряла и ненужна институция, от чието съществуване гражданите не виждат почти никаква полза. В резултат влиянието на официалните структури на БПЦ сред българското общество клони към нула, което позволява изникването и популяризирането на какви ли не вероизповедания, някои от които милеят повече за материалното благосъстояние на техните ръководители, отколкото за душевното здраве на последователите си.

Случаят с кораба на Охридското езеро и концерта на Мадона е само малък белег за пълния отказ на ръководството на БПЦ да се доближи до обикновения живот на българските граждани, да разбере какво ги вълнува и тревожи и да направи това, което е призвана да направи – да даде съвет или успокоение на тези, които го търсят.

Саркози на бурка ли се прави?

Тъй като тия дни явно сме на темата за толерантността и приемането на различните от нас, публикувам една статия от Пол Проуз, на която попаднах в блога на Фабианското общество, за носенето на т.нар. бурка.

Публикувам с разрешението на автора, тъй като моето лично мнение съвпада до голяма степен с неговото.

Ярко заглавие красеше първата страница на вчерашния „Дейли експрес“: „Забранете бурката тук в Британия“.

Носейки се на гърба на Саркози, различни групи твърдяха, че мюсюлманските жени трябва да бъдат освободени от това да бъдат „затворници зад екран“.

Може би много хора ще се съгласят с френския президент.

Но няма нищо лошо, когато една религия настоява последователите й да носят нещо публично – независимо дали е бурка, роба, кучешка верижка или костюм на банан. Проблемът идва само тогава, когато подобни религиозни задължения напускат областта на свободния избор и се налагат от държавата на индивидите със сила.

Разбира се, трябва да бъдем реалисти. Дори в едно плуралистично общество, решението на много хора да носят одежди, свързани с религията, може би не е наистина тяхно в някои случаи. Огромен културен или семеен натиск може често да се крие зад решението на даден индивид да носи подобни дрехи.

От друга страна, трябва да признаем, че всички срещаме натиск да се съобразяваме с различни социални „норми“. Тези норми може да се различават според културата, възрастта и произхода ни. Вярно е разбира се, че различните хора се сблъскват с различни норми, с които да се съобразяват и с различни нива на натиск. И въпреки това никой, който живее в човешкото общество не е изключен от подобни обществени очаквания. И тези очаквания може да поставят много сериозни проблеми, които често нямат лесни отговори.

В крайна сметка, най-доброто, което можем да направим, е да си подсигурим, че ще живеем в общество със законова рамка, която ни позволява – възможно най-много – да живеем животът, който си избираме. Не трябва да бъдем поставяни под законови изисквания да живеем определен живот, който някой друг е избрал за нас. Така че, ако някой иска да носи бурка, къса пола или панталони в нашето общество, трябва да е свободен да го прави.

Говорейки от чисто лично ниво, признавам, че намирам бурките за малко депресиращи.

Но от друга страна, реакцията ми е същата към хора, които носят сандалите си с чорапи.

И не скачам към заключението, че подобно облекло трябва да бъде забранено. (Е, не винаги.)

За съжаление, френската политика на laicite (приблизително – секуларизъм в държавното управление) в момента застрашава да наложи именно вида нетолерантност, която е призвана да предотврати. Независимо дали произходът й е религиозен или секуларен нетолерантността пак си е нетолерантност.

Освен това, през цялата си история, французите постоянно са се обличали в смехотворни костюми, така че едва ли са в позицията да хвърлят камъни.

Така че, читатели на „Дейли експрес“, наистина ли искате общество, в което държавата решава какво можете и не можете да носите?


Актуализация:
Още един интересен анализ в Scoop44.

Ке падне ли Турция?

Наскоро бях в Турция. Преди да се изкажа и аргументирам трябва да уточня, че макар и заинтересован от политиката на Балканите не съм супер-експерт по темата. Въпреки това, единият от любимите ми политически спорове е за Ердоган и „ислямизацията” на Турция. Това, която ме притеснява е, че много хора биват подведени от манипулативните твърдения за това, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР), водена от Министър-председателя Реджеб Таип Ердоган, иска да въведе ислямистка държава и да премахне светските основи на Републиката.
Водил съм разговори по този въпрос с много хора, включително с една много симпатична туркиня на средна възраст, която работи към Националния демократически институт (НДИ) на САЩ.

Впечатлението, което съм си създал е, че т.нар. светски политически сили всъщност са едни страшно затворени и ограничени елити, които искат да държат цялата власт за себе си и са по същество антидемократично настроени.

Истината е, че ПСР е най-европейски настроената политическа сила в Турция и дали заради това или по принцип най-реформистката сила в страната. Откакто фундаменталистите са на власт в Турция беше разрешено на жените да започват работа без да искат разрешение от мъжете си, беше декриминализирана изневярата, бяха облекчени законите за „защита на нацията”, по която се съдеха писатели-нобелови лауреати като Орхан Памук и още много подобни реформи, целящи да модернизират страната.

Още повече, че партията на г-н Ердоган е огромен електорален успех. Дори след милионните протести в Истанбул и Анкара миналата година ПСР спечели над 40% от гласовете на парламентарните избори и още по-голямо мнозинство в Меджилиса. Разбира се за светските елити е лесно да хвърлят вината за загубата си на непросветеното и мизерстващо мнозинство.

Ако погледнем трезво отвъд тези обвинения обаче, бихме могли да си направим малко по-различен извод. А той е, че в Турция се формира една консервативна светска партия по подобие на партиите от християндемократическото семейство в Западна Европа. Факт е, че след изборите миналата година Европейската комисия бързо поздрави ПСР за победата, де факто признавайки демократичната воля на турската нация.

От друга страна, много показателни са последните действия на турското правосъдие. Днес най-накрая е било прието решение да бъде забранена ПСР на базата на това, че подкопава устоите на светската държава. Когато бях в южната ни съседка се говореше и за забрана на Ердоган и още няколко висши политици от партията да участват в политическия живот на страната. Представете си в аналогична ситуация Бойко Борисов да бъде насилствено натирен от политиката, а ГЕРБ забранена. То не че не е имало достатъчно такива случаи в българската политика – още от ЗДД през 30-те и после ОФ и репресиите през 40-те.

Друга новина от днес е, че полицията е арестувала в Анкара 24 души, сред които двама военни генерали, които са планирали преврат! Не смятам, че едни „демократични” и „национално-отговорни” сили могат да решават проблемите си по този начин, когато „мислят за благото на обществото си”. Всичко останало е пропаганда и манипулация.

Както е казал не-толкова великият Уинстън Чърчил – демокрацията е лоша форма на управление, но няма по-добра измислена. Максимата важи с особена сила и за Турция – не е лесно на толкова голяма маса необразовани хора да се научат да се управляват добре сами, но единственото „училище за демокрация” е практиката. На западните нации им е отнело по около 200 години докато стигнат до сегашното си развитие…

Четете още по темата с преврата тук и там.

Има ли място вярата в българското училище?

Не.

Дневник пише, че БПЦ, главното мюфтийство и католическата църква са се обединили в позицията си против предложеното от МОН обучение по Религия в българските училища. Духовенството иска в училищата да се преподава Вероучение, по избор на коя точно религия, а не както предлагат от министерството обучението да преминава през исторически преглед на развитието и влиянието, които всяка от религите са преминали и оказали.

Не съм голям почитател на мин. Вълчев, но трябва да го похваля за отговорната и правилна позиция, която е заел в защита на светския характер на българското образование. И преди съм писал, че религията няма място в модерната държава и по никакъв начин не бива двете да се смесват. Най-малкото в обществените училища, които са на цялата нация. Поне аз бих искал в тях да се култивират мислещи, а не вярващи хора.

Българската православна църква не е институция на българската държава и като такава не може и не би трябвало да получава каквито и да е преференции от държавата и да бъде налагана де-факто като официална държавна религия! Може би Светия Синод по-скоро би направил едно добро дело като помисли за собствената си некомпетентност и неадекватност, които го превърнаха в една много странична институция без никакъв реален обществен авторитет, която се занимава предимно с управление на апетитни имоти, отколкото с духовните нужди на паството си.

Разбира се не можем да отречем съществуването и влиянието, което религията оказва на света дори през ХХІ век. Но едно гражданско и светско обучение по религия трябва да въплътява преди всичко, ако не и само, ценностите на толерантността, на събарянето на изкуствените прегради пред хората, една от които е религията, и да ни учи да разбираме другите и да им позволяваме да са различни. А не да ни втълпява, че космическо зомби-евреин, който си е сам баща, може да ти помогне да живееш вечно, ако символично ядеш плътта му и телепатично го приемеш за свой господар, така че той да може да премахне зла сила от душата ти, която се е вселила в човечеството, защото жена-ребро е била убедена от говореща змия да яде от магическо дърво… (Юруков на живо).


Ако пък духовниците толкова са се изтормозили за моралните и граждански качества на българските ученици по-добре да предложат на министъра да въведе предмет гражданско образование, за да спрем да култивираме лесно манипулируеми хора, които разсъждават и => гласуват първосигнално без да имат дори бледа представа как функционира собствената им държава и без да съзнават гражданския си дълг и без да разбират, че само от тях зависи демокрацията да работи.