Печалното дерби

Снимка: sportvox.net

Досега май не съм коментирал футбол в този блог, но след като съботното „дерби“ между Левски и ЦСКА се превърна в политически въпрос с милиционеро-дисидентски разсейки някак няма как да се въздържа.

Но първо футбола. Не помня откога не съм гледал така внимателно мач между любимия ми Левски и „Чорбата“, но след последния идеално знам защо точно не съм гледал.

Подобен НЕфутбол от НЕфутболисти (по термина на „Три корни“) не се играеше и през годините след 2000г., когато си мислехме, че българският футбол изживява „най-тежкия си период“ (и когато аз ходех горе-редовно на мачовете на Левски).

Явно футболистите смятат, че ритането, блъскането и (на моменти) сбиването могат да коменсират тоталната липса на каквито и да било спортни качества, включително да се подаде пас по земя на средна дистанция (10-ина метра).

Ако в България важаха каквито и да било „модерни тенденции“ по европейския тертип и Антон Генов имаше малко смелост да ги прилага, още първото полувреме трябваше да изгони поне по един футболист от всеки отбор. За два жълти картона.

Естествено, когато на терена липсват позитивни емоции, публиката се опитва да си ги набави с всички други средства. Само дето, публиката, която е останала по българските стадиони, в голямата си част, няма достатъчно мозъчен и емоционален капацитет да си намира позитивни емоции и го удря на негативни.

Футболните мачове са една от най-ярките прояви на неефективността на българската полиция. Редовият полицай е удобна мишена на гнева и недоволството, които се пораждат от тази неефективност, но истината е, че полицията и съдебната власт не си свършват работата извън футболния ден и така на жандармерията и охранителна полиция няколко пъти годишно (когато има мач, който потенциално може да събере повече от 5000 души на стадиона – това е точно няколко пъти годишно) се пада нелеката задача да намерят някакъв ред в хаоса.

Що се отнася до решението от събота цялата агитка на ЦСКА да бъде буквално изгонена от стадиона, то наистина е странно. Поне аз не помня друг такъв случай. Но също така е вярно, че повечето от хората, които ходят в секторите „Б“ и „Г“ на мач, го правят от „странни“ подбуди. Агитките на Левски и ЦСКА са притегателни за всякакви расисти, ултрасти, неонацисти и пр. и поради тяхната многобройност и неспособността на органите на реда да се справят с тях, нормалните хора, които ходят на стадиона, за да гледат футбол го заобикалят отдалеч (главно и поради факта, че футболът липсва).

За съжаление нещата са добили такива размери вече, че много трудно бихме могли да върнем играта и гледането ѝ в някакви нормални разумни граници и условия.

Това би могло да се случи само с немалка доза спорни и радикални решения, като това взето от полицията в събота.

Не знам дали хората, които твърдят, че е трябвало полицията да арестува и изведе само тези, предизвиквали безредици, някога са били на мач в някой от гореспоменатите сектори, но от това, което аз съм виждал, знам, че е почти невъзможно, тъй като феновете всячески пречат на МВР да направи това.

Доводите за колективната вина (каквато наистина няма) също не са достатъчно убедително по две причини: 1) фен-клубовете нямат проблем с колективността, когато уговарят билети и условия за внасяне на пиро-техника и 2) ако полицията прецени, че една малка група застрашава живота и здравето на всички фенове в сектора/стадиона, то съвсем основателно може да прибегне до извеждане на феновете от целия стадион.

И в крайна сметка, ако отделни хора се чувстват несправедливо засегнати от действията на МВР, то нищо не пречи те да съдят организаторите на събитието за пропуснати ползи и нанесени вреди. Вместо една седмица да правим безумни съпоставки по вестници и блогове между МВР – ДС – Левски – Левски-Спартак – Батков и т.н.

(Почти) Безпристрастно за Израел и Палестина

Снимка: naughton321@Flickr

По принцип не смятах да пиша по темата за Израел и ситуацията с т.нар. „Флотилия на свободата“, но преобладаващите коментари (и то най-вече в българските блогове) ме накараха да го направя.

Не обичам да заемам крайни позиции и винаги съм странял от подобно поведение, особено по отношение на въпроси, които не ме засягат пряко – въпросът за конфликта в Близкия изток е точно такъв. Напълно наясно съм, че и двете страни са еднакво невинни и виновни.

Но от друга страна не мога да се примиря с възгледи, които напълно оневиняват „демократичния Израел“, който водел някаква кръстоносна битка в името на „цивилизацията“ срещу „ислямската заплаха“. И някак си не мога да пренебрегна факта, че хората в Газа живеят от 50 години в един огромен и пренаселен концентрационен лагер, под 50-годишен полицейски час, наложен им не от друг, а от „демократичния Израел“. И че подобна среда е благодатна за израстването и утвърждаването на млади мъже, които са готови да се самовзривят.

Само наивниците на осъзнават, че и от двете страни на този конфликт има хора, чийто интереси стоят в това той да не приключва. Хора, които черпят пари, власт и слава от този конфликт. И от двете страни.

И все по-отвратен се чувствам, че основното съображение по всеки един въпрос в България, се оказва от коя страна на оста София-Москва седят участниците му. Не че има нещо лошо в това, но когато геополитическите интереси са взели надмощие в съзнанието ти над етичните норми, не можеш да обвиняваш държавите, когато прилагат същите стандарти, нали?

Комитата има една ключова реплика в неговия постинг по темата – „[К]акъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт?“ Ами какъв е проблемът стоките за Грузия да преминават през руско ГКПП тогава? Всичко е въпрос на принцип.

Нова порция дерибейство

МВР пак иска да ни следи. Улеснено, напълно и по ефективна процедура.

Под предлог, че мобилните оператори и доставчиците на интернет подават надлежно заявена информация прекалено бавно, използвайки искане за записване на 8-часов срок за предаване на информацията, МВР отново иска изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Вчера сутринта бях в студиото на „Кой говори“ по ДАРИК, заедно с Минчо Спасов от НДСВ и представителите на МВР – комисар Стойчев и Благородна Макева – юрист и преподавател (предполагам в школата на МВР). В края на публикацията можете да чуете запис на разговора ни, но аз искам преди това накратко да кажа някои от нещата, които не успях да изложа добре в студиото.

По едно време, разговорът съвсем естествено се завъртя около т.нар. „доклади“ на ДАНС, които изтекоха в публичното пространство преди около 2 седмици и оттогава тресат държавата и за които обстойно писах в предишните си публикации в блога.

В справките се говори за огромен обем информация, събрана със СРС, която сочи към извършване на особено сериозни престъпления срещу националната сигурност – конспирация, нелегитимно овладяване на държавни структури и пр. Ако МВР иска да ни убеди, че може да борави с деликатна информация и да я използва само и единствено, за да разкрива престъпления нека вземат който и да от докладите и по информацията и данните от СРС, споменати там да осъдят някое от лицата, споменати в справките.

Иначе за пореден път ще се убедим, че информация в България се събира ей така, за да бъде ползвана от някого за лични цели, а не за разкриване на престъпления.

Другата основна точка, по която влязохме в полемика с представителите на МВР беше обхватът на престъпленията, за които да може да бъдат използвани данните от трафичната ни активност. С новото предложения за изменения, ако то бъде внесено в НС в сегашния си вид, всичките данни за телефонните ни разговори, с кой сме говорили в Скайп, на кого сме писали е-писма и т.н. за една година назад ще могат да се използват за разкриване на всички престъпления, за които се прилага наказание 2 или повече години лишаване от свобода + престъпления по глава еди коя си от НПК (става въпрос за т.нар. „компютърни престъпления“).

С госпожа Макева влязохме в много остър дебат по отношение логиката на Директивата на ЕС, по която се въвежда следенето на трафичните ни данни. Ясната позиция е, че текстът на директивата (който сам по себе си е компромис между търсенето на сигурност и гаранциите за човешките ни права) предвижда тези данни да се използват само за престъпления, които представляват особено тежка заплаха за обществото – тероризъм, престъпления срещу националната сигурност (апропо, действията на кръга на Стефан Гамизов, описани в доклада на ДАНС, ако са верни, биха попаднали точно тук) и други подобни.

Директивата говори за „сериозни“ престъпления. В нашето законодателство липсва такава формулировка, но пък има т.нар. „тежки престъпления“ – такива за които се предвижда от 5 години лишаване от свобода нагоре. Мисля, че връзката между двете и най-вече между логиката на директивата и юридическото понятие „тежки престъпления“ е очевидна.

По отношение на „компютърните престъпления“, колкото и да се опитвам да остана непредубеден по отношение чистосърдечното и непредубедено отношение на МВР, тук прозира неумело скритата намеса на лобистки интереси от страна на всички онези компании, които се стремят всячески да ограничат обмена на информация в интернет чрез торент-тракери и други.

Записът е отдолу.

Първа част:

Втора част:

ДАНС 101

Или за какво всъщност се отнасят прословутите доклади

Вчера набързо коментирах, т.нар. „справки” на ДАНС, които бяха публикувани на различни места в Интернет и предизвикаха поредната „буря в чаша вода” в държавата, върху която известни дейци на журналистическия труд у нас като Николай Бареков и Милен Цветков да циклят една седмица.

Оказва се обаче, че много малко хора от тези, които реално плащат заплатите на министри, шефове на агенции и полицаи (използвам думата свободно) разбират за какво става въпрос в случая. Пиша това с едничката цел да се опитам кратко и ясно да напиша какъв е скандалът.

Какви са справките?

Първата справка е малко по-стара, отнася се изключително до Стефан Гамизов и е озаглавена „Относно: Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”.

Министър Милко Ковачев, снимка „Стандарт“

Интересно заглавие, за което се крие обширен разказ как по времето на министър Милко Ковачев (2004г.), началникът на кабинета му Костадин Сирлещов (запомнете името – среща се доста нататък в комбинация с това на Гамизов, а негова снимка в мрежата няма!) провежда преговори с японската корпорация „Мицуи”, вследствие на които се сключват неизгодни за държава сделки по модернизацията на „Марица изток 2”. Заключението на доклада е, че това е направено с цел лично облагодетелстване. Тук се появява и името на Стефан Гамизов. Сирлещов, който поддържа близки контакти в него, го вкарва в целия проект, като фирмата на Стефан Гамизов „Ес Джи Инженеринг” става главен консултант на „Мицуи” по проекта. По-нататък в документа са изнесени интересни факти как всички във фирмата на Гамизов работят на минимална работна заплата, част от назначените са „криминално проявени лица от ромски произход” и пр.

Стефан Гамизов, снимка: „Всеки ден“

Документът е от 15 страници (личи от самото сканирано копие), като в Интернет са публикувани само 13 от тях.

Втората справка (реалният повод за скандала) е споменатия от мин.-пред. Бойко Борисов в събота доклад от 30 страници. В Интернет са публикувани само 26, а заглавието е „Относно: действия на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”. Справката по стил, в който е написана, може да си съперничи с цялата жълта преса, взета заедно, а по интрига и с най-добрите романи за Джеймс Бонд и Авакум Захов.

Справката е условно разделена на три части, които се концентрират върху три основни групи/лица: Стефан Гамизов, Алексей Петров и Татяна Дончева.

наГамизване

Според справката първоначалният възход на г-н Гамизов се свързва със Стефан Софиянски и (цитирам справката!) „Любомир Павлов (Любо Пъпката)”. И в тази справка се споменава фактът, че включването на г-н Гамизов като консултант по проекта „Марица изток 2” става благодарение на Костадин Сирлещов. Справката обаче твърди, че г-н Гамизов е в тясна връзка с Христо Ковачки (енергийният магнат, създателят на партия ЛИДЕР и пр.) и че въпросният бизнесмен „финансира медийните изяви и ПР кампанията на Стефан Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС” (стр.6). В справката също се твърди, че Гамизов, заедно с доверения служител на Ковачки Борислав Георгиев (който по-късно е намерен убит в апартамента си в София!) е пътувал до Сърбия във връзка с бизнес-интереси на Христо Ковачки там – в справката се твърди, че Христо Ковачки служи за прикритие на интересите на сръбския мафиотски бос Сретен Йосич.

Петко Сертов, снимка „Стандарт“

Но не това е най-интересното от частта за Стефан Гамизов! В документът обширно е изложено, заедно с цитати от разпечатки на разговори, придобити със СРС, как Стефан Гамизов, заедно с Костадин Сирлещов ръководят план за реализиране на проект на американската компания „Джи Ар Ес” (от Вашингтон – това е всичко, което се знае за нея), който проект е свързан с ДАНС. За удобство в справката никъде не се споменава за какво се отнася въпросният проект. За да постигнат целта си Гамизов и Сирлещов поддържат контакт и си съдействат заедно с премиерските (на С. Станишев) съветници – Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев, Росен Карадимов, служителката от МС Ирена Борисова и председателя на ДАНС – Петко Сертов! Заключението на доклада е, че Гамизов и Сирлещов „В хода на разговорите те разпореждат и изискват от премиерските съветници да предприемат определени действия, включително и да въздействат върху мнението и поведението на Министър-председателя”.

Има и още една част, в която се разглеждат връзките на Стефан Гамизов с гл. редактор на „Фрог нюз” Огнян Стефанов, за който беше разкрито, че седи и зад сайта „Опасните новини” и който беше зверски пребит с чукове преди близо 2 години.

Новият ЛЕВски и връзката с Татяна Дончева

Алексей Петров, снимка „Дневник“

През това време Петко Сертов и приближените му си блъскат главите откъде и как от ДАНС изтича информация, която се появява в сайтове като „Опасните новини” и в други печатни и електронни издания. Председателят на ДАНС възлага на съветника си Алексей Петров да разследва случая напълно в разрез със закона за ДАНС (съветниците на председателя не са оперативни работници и нямат права да разследват).

Според справката Алексей Петров, в напълно типичен стил започва да търси къртицата, раздавайки обвинения наляво и надясно и заплашвайки служители на ДАНС на работните им места в агенцията.

Иван Драшков, снимка news.bg

Прави впечатление, че основната линия на разделение вътре в агенцията е по оста Алексей Петров – Иван Драшков и всеки повод се използва за злепоставяне на противната страна и вземане на надмощие в управлението и операциите на агенцията. Конфликтът между двата „клана” достига такива мащаби, че почти цялата работа на агенцията бива блокирана.

Големият трън в очите на Петров-Сертов е сайтът „Опасните”. Всячески се търси откъде изтича класифицирана информация към сайта и кой стой зад него. В хода на „оперативната работа” се установява, че народният представител Татяна Дончева е близка с журналиста Огнян Стефанов. По нареждане на Сертов започва специална проверка дали Дончева и Румен Овчаров (неговото име е замесено като потенциално имащ интерес от злепоставяне на Първанов и Станишев преди конгреса на БСП) имат отношение към изнасянето на класифицирана информация от ДАНС. Следва подробна информация колко разговора са проведени от и помежду следните лица: Татяна Дончева, Цвятко Цветков, Стефан Гамизов, Огнян Стефанов, ген. Иван Чобанов и др.

Обобщение

Внушенията, които прави въпросния доклад са, че един кръг от фигури (основно Гамизов, Петров и Дончева), заедно или поотделно, организират конспирации, чрез които се опитват да атакуват ръководството на ДАНС, да овладеят контрола върху структурата и чрез нея върху правителството на Сергей Станишев и на страната.

Тези констатации са страшни и най-вероятно са верни. Без да претендирам за юридическа грамотност, ми се струва, че подобни действия биха могли да бъдат отнесени към „Държавна измяна”.

Остава обаче въпросът кой и защо е написал доклада и защо „изтича” (а по-точно го пускат) сега. Най-вероятно справките са съставени от или под влиянието на Иван Драшков (бивш зам.-председател на ДАНС).

Истината е, че целият грандиозен скандал едва ли засяга само и единствено интересите на Алексей Петров, Гамизов и Иван Драшков. Зад целия сценарий се крият доста по-големи структури, които водят по-мащабна битка.

Наддумване

От „Дневник“ (голямото приказване започна):


А добрата новина? По информация пак от същия материал на „Дневник“:

Този скандал е само началото. Бивши служители на ДАНС са изнесли 500 страници доклади и справки, част от които със сигурност ще бъдат извадени до края на годината. Това прогнозира пред „Дневник“ пожелал анонимност политик, познаващ отблизо нравите в спецслужбите.

Прозрачност и повече прозрачност.

Ченгесарстан

Точно, когато си мислиш, че нищо в тази страна не може да те изненада, се случва нещо като изтичането на доклада на ДАНС (официално заглавие „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”).

Днес, освен с този 26-страничен епохален труд (по данни на Медиапул от него липсват последните 4 страници, тъй като Бойко Борисов е споменал на пресконференцията в събота, че целият доклад се състои от 30 стр.), се запознах и с една малко по-стара справка на ДАНС относно „Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”, която се отнася почти изцяло до лицето Стефан Гамизов (което съм писал поне 4-5 пъти в блога си в последните 2 години).

Тук можете да изтеглите и двата доклада.

Основните неща, които правят впечатление в двата доклада са няколко:

• В ДАНС пишат отлични доклади във вестникарско-клюкарски стил, които обаче имат нищожна юридическа стойност.
• Бившият председател на ДАНС – Петко Сертов – се е държал като малко дебеличко и нескопосано момченце, които всички да думкали като боксова круша наляво-надясно. В това отношение той малко ми напомня на бившия си началник – Сергей Станишев.
• Вездесъщият експерт по всичкология Стефан Гамизов е ползвал парите, крадени с две шепи като „консултант” на японската корпорация Мицуи по модернизирането на ТЕЦ „Марица Изток 2” да финансира скъпите си „демократични” и „национално-отговорни” дейности, свързано с организацията му Референдум.бг, „Гражданска лига”, появите му по национални телевизии (сега разбирате ли откъде са парите за скъпите костюмчета на Цветанка Ризова и лъскавите часовници на Николай Бареков?)
• Агенцията, призована да пази националната сигурност, се занимава с дребни клюки и мащабни интриги и е надупчена като сирене ементал. Шефовете й вместо да работят по предназначение са се хванали за главата и се чудят откъде постоянно изтича информация и как да запушат дупките.
• Народни представители се изживяват като модерни джеймсбондовци, работят под прикритие, организират сенчести информационни мрежи и използват наученото за частен интерес (на кой точно – не се знае).

Аз си правя няколко основни изводи до какво ще доведат тези разкрития:

1. Стефан Гамизов е унищожен като обществена личност. Нито една от изявите му вече няма да хваща дикиш.
2. Сергей Станишев ще бъде разгембен, след като започне да бъде викан през ден да дава обяснения, как е получил доклада, как така е изчезнал, срещал ли се е с Гамизов, какви решения са прокарвали личните му съветници в МС и пр.
3. ДАНС е напълно компрометирана структура – най-вероятно Бойко Борисов и кабинетът му ще преминат към разпускането й (което звучи най-логично в случая).

Актуализация: Кой какво каза? (от действащите лица)

Интересен коментар и на Карбовски за „Стандарт“, публикуван в Кафенето

Business as usual

Снимка: Красимир Юскеселиев за „Дневник“

В МВР засега не е постъпвал сигнал срещу групировката ТИМ. Ако постъпи, ще го проверим„, каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Така той коментира призива на германския журналист Юрген Рот към премиера Бойко Борисов да предприеме разследване срещу варненската групировка.

Преди малко повече от два месеца българските граждани гласуваха за обща и всеобхватна промяна – в начина, по който работи страната ни, по който се прилагат законите, по който се печелят и изпълняват обществените поръчки. В начина, по който се прави политика в България.
ГЕРБ дойде като вестител на тази голяма промяна. А само два месеца по-късно ни дава първите сигнали, че всичко ще си бъде като по старому.
Показателно е отношението, което за пореден път „държавниците“ ни проявяват към собствения си електорат – може би не за всички е ясно какво точно представлява ТИМ, но и децата разбират, че няма как 22 дка на пъпа на Варна да се продават на цените на мокета в големите магазини.
При това положение да се опитваш да излизаш с простичкото „няма сигнал, ако има ще проверим“ е арогантно и нагло.
За съжаление за пореден път след 2001г. и 2005г. ще се окаже, че в желанието си да изгоним едно алчно и самозабравило се управление сме си навлекли също толкова безскрупулно такова.
Въпросът е как да излезем от този омагьосан кръг?

Хубав коментар и при Радан по темата.

Дневният ред на България

Тази моя статия беше публикувана във вестник СЕДЕМ на 5 юли 2009г.

Всички знаем кои са големите проблеми, пред които е изправено обществото ни. Корупцията, хаосът, неспособността да се гарантира елементарна справедливост и сигурност на хората. Големият провал на т.нар. „политически елит” на България не е неосъзнаването им, напротив – българските политици все по-добре съумяват да посочат и да направят (или да симулират, че правят) нещо по въпросите, които най-много дразнят съгражданите им. Последен чудесен пример в това отношение е решението на новия министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов, който изпрати 14 патрулки, които да дежурят по пътя Сливен – Карнобат където традиционно през лятото се получават най-големи задръствания.

Истинският проблем на политиката в България е липсата на лидерство. Тук бързам да уточня, че смисълът, в който използвам думата няма нищо общо с идеята за т.нар. „твърда ръка”. Това, което в случая имам предвид под лидерство е способността да се „отделят” основните предизвикателства и нужди, като посочения по-горе пример, и да се създаде и защити дневен ред на обществото, който да му помогне да се справи с тези проблеми.

И за да не звучи прекалено теоретично и комплексиран аргументът ми нека се опитам накратко да предложа своя възглед за дневния ред на българското общество, който би ни спомогнал да се изправим срещу дълбоката криза, в която сме изпаднали и на която 20-левките рушвет за пътните полицаи и всички други ежедневни тъпотии са само проявление.

Дневен ред от 4 точки

Преди всичко бих искал да фокусирам вниманието на читателя върху основополагащото си убеждение, че българското общество трябва и (по-важното) може да се справи само с предизвикателствата, които стоят пред него. Предложените по-долу решения ще му дадат необходимите средства и инструменти, с които да реши проблемите си. Целта ми е не подробно да разчертавам програмата за изпълнение във всяка една от точките, а максимално концентрирано да акцентирам върху значението на всяка от тях и необходимостта й да присъства в този „дневен ред”.

Демократизация

Преди всичко една толкова амбициозна програма за реформиране на целия обществен порядък не би могла да бъде постигната без реформиране на начина, по който функционира българската политическа система. Голямата цел на тази програма е утвърждаването и заздравяването на българската демокрация – като единствено легитимната и справедлива форма на управление, способна да гарантира свободата, равенството пред закона и благоденствието на всички български граждани.

Радостно е, че през последните 1-2 години тази тема навлезе във вниманието на обществото, но по традиция всяка добра новина е гарнирана с поне няколко лоши – това, което ни беше представено за политическа реформа от старото мнозинство и заявките на новото, които включват екзотики като „президентска република” и „намаляване броя на народните представители”, с нищо не могат да гарантират, че промяната ще е позитивна.

Преди всичко на гражданите трябва да бъдат дадени повече възможности да участват във вземането на решения и повече сила да избират кой да ги представлява. Чистият мажоритарен избор, колкото и изкусително да звучи, е неподходящ за страната ни. Вместо това, много по-добре би било да се съсредоточим върху това как да вкараме реално работещ мажоритарен елемент в рамките на пропорционалната система. Подходяща стъпка в тази посока би било разширяване на преференциалния вот, но разбира се да отпадне необосновано високата бариера от 15%, която бе въведена само с една цел – да го направи неработещ.

Въвеждането на мажоритарен елемент трябва да бъде комбинирано с реално възможности гражданите да участват във вземането на политически решения – чрез улесняване на процедурата за свикване на референдум и въвеждането на гражданска законодателна инициатива.

Един от най-важните критерии, по които ще бъде мерен успехът на политическата реформа, е справянето с политическата корупция. Едно от основните решения в тази насока е осезаемото увеличаване на публичното финансиране за политическите партии и обединения. Може би звучи цинично, но простата сметка показва, че няколко десетки милиона лева бюджетни средства годишно биха излизали доста по-евтино на обществото, отколкото 1,5 млрд. изгубени в дълбоките джобове на корупцията.

Не на последно място реформа в политическата система не би могла да бъде осъществена без реформа в собствеността и начина на действие на средствата за масово осведомяване. Без яснота и прозрачност върху собствеността и без гарантиран плурализъм и отразяване на всички мнения е невъзможно да постигнем реално работеща демокрация.

Човешки права

Може би както в първата част с честото наблягане на думата „демокрация” и тук споменаването на човешките права ще прозвучи малко наивно и далеч от реалната проблематика. В крайна сметка обществото ни „има много по-сериозни проблеми за решаване” – гарантирането на правото на живот, достоинство и собственост на гражданите, предпазването от посегателства и т.н. Но какво са всичко това, ако не основни човешки права?

Разбира се, не можем да пренебрегнем и други групи в обществото, които имат нужда от защита на правата си – например етническите, религиозни или сексуални малцинства, хората с увреждания и други.

Инвестицията на пари и усилия в тази насока може да се възвърне многократно в следващите години. Най-малкото по-високо образованите и интегрирани в обществото негови членове са по-неподатливи на изкушенията на престъпността, наркотичните вещества и/или радикалните идеологии и религии.

Социална държава

И докато все още сме на темата за „инвестирането” в човешкия потенциал на обществото ни, бих искал да засегна и темата за осъществяването на европейския социален модел в страната ни. Прекалено силното въздействие на неолиберализма над българското общество кара много от съгражданите ни да мислят, че социална държава значи помощи за хората, които не искат да работят и/или „взимане от тия, които имат пари, за да се дадат на тия, които нямат”. Разбира се, това не може да бъде по-далече от истината.

Социалната държава е най-просто казано набор от обществени услуги, които трябва да бъдат достъпни за всеки, независимо от социалния или финансовия му статус. Такива са ефективното и висококачествено образование, работещото здравеопазване, грижите за децата. Всяка от тези услуги, освен признак за високо развитие на дадена държава, представляват и де факто „инвестиция” в хората й – очевидно е как образованите и физически здрави хора спомагат за развитието и просперитета на дадено общество.

Среда на живот

Последен, но не и по значение, фактор за бъдещето развитие на страната ни е грижата за опазването на природата и средата на живот в България. Проблемът тук произтича от пълната убеденост на гражданите, че държавата не е безпристрасният посредник и съдник, който по дефиниция би трябвало да бъде. Така всеки, който по някакъв начин бива ограничаван или ощетяван от държавната политика по отношение на опазването на средата счита, че в правото си, когато се съпротивлява против ограниченията, които се отнасят до него.

Отделно от очевидните биологични и морални доводи за опазване на природата и запазване на биоразнообразието, въпросът за средата на живот е важен и по множество икономически и социални въпроси. Град Банско и черноморската ваканционна агломерация, която започва с комплекса Св. Влас и завършва със село Равда са чудесни (и не единствени) примери за абсолютно неустойчивия подход за развитие на туризма. А София е чудесен пример за град с неравномерно развитие и западащи функции заради ужасното си управление, белязано от липса на елементарен поглед в бъдещето.

Преминавайки от локалния към глобалния аспект, трябва да обърнем внимание и на промените в климата, които вече доминират в дневния ред и на Европейския съюз, и на ООН. От последовател и дори понякога противник на мерките в тази сфера, България трябва да се превърне в техен двигател и проповедник. Мисленето в перспектива за тези проблеми ще ни позволят да се подготвим за предизвикателствата на идните години.

Една сбъдната мечта

От Освобождението насам българското общество винаги се е мотивирало и сплотявало около една обща цел, която представлява по същество най-дълготрайният консенсус, съществувал някога сред нацията ни – догонващото развитие. Понякога сме напредвали уверено по този път, друг път сме се връщали назад. Днес обаче имаме възможността и най-благоприятните условия да съставим програма за действие, с която да постигнем този „дълъг скок”. Трябва сами пред себе си да признаем, че той е труден, но не и невъзможен. Че изисква сериозен анализ на способностите и слабостите ни и мотивация за дълга и трудна работа. Първата крачка, която трябва да предприемем е малка, но сериозна – да повярваме, че можем.

Снимка: vsekiden.com

Грузинска авантюра

Изпуснах малко началото на конфликта в Грузия, но бързо наваксах и то най-вече благодарение на чудесните новини, коментари и анализи в блога на Делян Делчев.
Обществото ни, в това число и блогосферата, се разделиха по традиционната линия русофили-русофоби, която трови умовете на прекалено много хора, живеещи в границите на любимата ни Република. Особено много ме изнервя фактът, че замъглените от любов или омраза умове изкривяват фактите до висоти, непознати и за нацистката пропаганда. Случайно или не, реално или имагинерно, ми се струва, че хората, които се самоопределят като „демократи”, „антикомунисти”, „идеалисти” и пр. водят в парада на лицемерието и двойните стандарти.

Познавам хора, които бяха против признаването независимостта на Косово и сега са твърдо против намесата на Русия в отношенията на Грузия със сепаратистките й области. Но познавам и такива, които припяваха оди на радостта за поредното разцепване на Сърбия и громяха „остарелия” принцип на ненамеса в суверенността на една държава, а сега сипят крокодилски сълзи за Грузия и нарушеният й държавен и демократичен суверенитет. Вярно е, че подобна е и разликата им в отношението към Путин и Саакашвили (който почерпи вдъхновение в политическите средства за спечелване на втори мандат от привидния си враг), но настоящето тържество на посредствеността и лицемерието е учудващо.

Иначе войната е гадна работа, откъдето и да я погледнеш. Както с грузинските грозотии, така и с руските изстъпления. Наслушах се на приказки за „несъразмерната” реакция на Русия. Може би е време за възрастните хора, които пишат в интернет да разберат, че в политиката и най-вече в международните отношения няма такова нещо като „несъразмерна” реакция. Войната има само една цел – с минимални усилия и ресурси да поставиш врага си на колене, така че да наложиш собственото си мнение и желани действия. Това направи Русия. Това е правила Великобритания по време на империализма, Османската империя на Балканския полуостров, САЩ в Тихия океан по време на 2СВ (кулминацията е двете ядрени бомби). Примерите не се изчерпват само с това.

Никой не може да си обясни обаче защо Саакашвили предприе толкова глупав и отчаян ход. Плод на неопитност, необузданост или откровена глупост беше решението му? Трудно е да се каже. Радан има теория, че всъщност авантюрата е била с цел Грузия да излезе „морален победител” в конфликта и с това да спечели позиции в международен план, включително покана за членство в НАТО и гарантиране сигурността на Грузия.

Моята теория се простира малко по-надалеч. Руската реакция и смазването и окупирането на Грузия е била желана от страна на САЩ. Един вид предизвикване на дивашки действия, които после да бъдат заклеймявани. По всичко личи, че постигнаха целите си – в Украйна вече се притесняват за собствената си сигурност виз-а-ви Русия, Федерацията ще има проблеми с всичките си съседи, с които се опитва да се държи като метрополия с колониите си (имам предвид бившите съветски републики), ЕС започва да се консолидира пред лицето на врага, Франция и Германия бързо смениха позицията си за членството на Грузия в НАТО и по всичко изглежда, че страната скоро ще получи план за членство. Това пък е и ще бъде голямата победа за грузинското ръководство.

Тоест американците измислят и налагат операцията срещу Южна Осетия. Саакашвили я провежда с ясното съзнание, че ще бъдат смазани. Спорно е дали наистина очаква помощ от САЩ, а американците де факто го предават, спокойни, че ще могат да му затворят после устата с наградата „членство в НАТО”; или Саакашвили е наясно, че целта е армията му да бъде смазана и страната да пострада, за да си спечели наградата след това.

Който и от вариантите да е верен обаче, едно е ясно: някои направи много гадна сделка. Разбира се изгубиха обикновените осетинци и грузинци. Дали САЩ жертваха съюзника си или Саакашвили собствената си армия и народ? Едва ли някога ще разберем, но пък можем да си направим изводите – в политиката и войната морал не съществува.

Снимка: Ройтерс

БУМ!

[Reuters]

Събудих се тази сутрин от ужасния шум. Не знам защо реших, че е гръмотевична буря (може би понеже миналото лято един подобен ужасяващ гръм ме събуди през нощта). Реших, че при такъв гръм не може ел. мрежата да не е отказала и я пробвах. Лампата ми палеше. Видях, че е 6.33 и заспах пак. Час по-късно се събудих отново. Вече беше настанала голямата паника. Всички основни телевизии се опитваха да разберат какво се е случило и да ни го преразкажат.

До 8.30-9 никой не успя да се появи по ТВ. Освен Бойко Борисов, разбира се. Тамън ми беше направил що-годе добро впечатление с поведението си, когато мечтите ми бяха разбити като стъклата на жителите на Челопечене и Чепинци от думите „Да дадат пари поне да им оправим прозорците на хората“. Емел Етем все още не съм я видял, макар Михаил Миков и сие да твърдят, че „е в София“.

Няма да коментирам все още, тъй като не знаем какво се е случило/случва, но искам да споделя наколко впечатления:

От всички телевизии най-добре с отразяването се справи БНТ. Често оплювана несправедливо, поне според мен. Николай Бареков по бТВ каза, че Николай Цонев и Емел Етем били на мястото на събитието към „6 и малко“, а Сергей Станишев към „7 без нещо“. Не знам какви са тези времеви термини малко и без нещо, които използва съвременната ни независима журналистика, но ме съмнява Цонев и Етем да са ходили на ранна летна разходка до Чепинци преди самите взривове да са се случили… Още повече, че както писах по-горе, министъра на отбраната се яви на място чак към 8.30-9, а Етем все още не съм я мяркал днес, поне по ТВ…

Това впрочем е поредната й тотална излагация и ако и този път не изхвърчи от Министерския съвет не знам на какво ще се надяват партиите от тройната коалиция на следващите избори. Според мен дори г-н Доган не може вече да си позволи да толерира подобна въпиюща некадърност и ще трябва да се съгласи на освобождаването й. Мда, освобождаване, защото не смятам, че тя ще има доблестта да си подаде оставката.

Министър Цонев каза към 9 часа в първото си тв-появяване, че имало не 1 600 тона снаряди, а 20 (?!) и те не били всичките избухнали. Усети се и добави, че нямало опасност да избухнат. Малко по-късно репортерката на НОВА интервюираше жителите на Чепинци, които бяха изпаднали в паника, че всеки момент ще гръмнат още 20 тона боеприпаси… Толкова за кризисния ПР на министъра и ведомството му. 🙂

Малко по-късно се оказа, че имало 20 тона тротил, а боеприпасите наистина били около 1600 тона. После тротила стана 15 тона и вече беше изгорял тихо и кротко.

И накрая общото ми впечатление. Тази държава няма лидери. В трудните моменти хората искат да видят някой, който поема отговорност за сигурността им. Някой който да излезе и да ги успокои, дори положението да е безнадеждно. Не случайно един от същите тези интервюирани от НОВА граждани на Чепинци каза през сълзи, че всички са се изпокрили като мишки.

До мишките: колкото и добре да се справите с кризита, ако не покажете на избирателите си, че поемате отговорност в трудните моменти и сте готови да сте в първите редове на армията, винаги ще си останете мишки!

Толкова засега.