Станишев отива в САЩ да натрие носа на ЕС

Станишев отива в САЩ да натрие носа на ЕС

България влошава шансовете си за снизхождение от Брюксел

Статия на Светослав Терзиев във в-к Сега

Цитирам анализа, тъй като той е свързан с темата за огромната манипулация, която някои медии извършват – засегнах я по отношение на Първанов и изкарването на светло на досието му и всички опити да бъде неглижиран и обезоръжен по отношение на инициативата за реформа на политическата система.

Кой и защо го прави оставям на вас да прецените, само ще ви предложа няколко цитата от статията:

Първите му [на Станишев] предупредителни изстрели срещу Брюксел бяха преди три седмици. В отговор на досадните европейски проверки той покани от 22 до 28 май трима представители на Американския център за демокрация в защита на свободата (АЦД) – неправителствена организация с петгодишен опит, която работи срещу заплащане. Помоли ги да направят оценка как правителството му се бори с организираната престъпност и корупцията и да му дадат препоръки – с други думи да дублират работата на експертите от Брюксел, които, за да напишат подобен доклад, се нуждаят от цяла година проверки. Американците се оказаха много по-експедитивни. Още на 30 май Станишев им изпрати благодарствено писмо за получения доклад, което означаваше, че са го стъкмили за един ден – навярно в самолета на връщане в Ню Йорк.

Най-важният извод в доклада звучи така: „Европейският съюз (ЕС) трябва да даде помощ и подкрепа на правителството на (Сергей) Станишев, за да гарантира по-нататъшно развитие и стабилност на България… Наказването на България ще подкопае вече постигнатия напредък. То вероятно ще дестабилизира политическия и икономическия климат в момент, когато правителството на Станишев се бори да засили и ускори реформите за чисто управление.“ Вътре има разни открития – например, че „корупцията в България се е засилила поради санкциите на ЕС срещу Югославия“ (която се разпадна далеч преди идването на Станишев на власт). Освен това липсата на присъди срещу организирани престъпници се дължала на „политическото решение през 1989 г. да бъдат уволнени 2000 професионални полицаи и прокурори и 1400 магистрати“.

Много внимателно под носовете ни се извършва една мащабна манипулация, целяща да обособи Първанов, Румен Петков и Румен Овчаров като лошите в БСП, а Станишев като добрия реформатор, на който му пречат да изпълни свещената си мисия да реформира Левицата, България и всичко останало.

Искам да ви обърна внимание и на схемата, по която се прави това – наема се някаква анонимна неправителствена организация с анонимна експертка да каже каквото ние искаме. Българските медии активно участват в мероприятието като препечатват до дупка изказванията й. Залага се примка и се оставя обществото само да се удуши в нея и да повярва:

Един неправителствен доклад обаче не е достатъчна реклама и затова директорката на АЦБ Рейчъл Еренфелд пусна на 10 юни статия във „Вашингтон таймс“ (да не се бърка с авторитетните „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк таймс“) под заглавие „Не“ на санкциите за България“ и с подзаглавие „Правителството ще бори корупцията“. В нея между другото тя разобличава една голяма лъжа: „Сензационните медии изглежда са източник на твърдението, че след 1999 г. в България са извършени 150 поръчкови убийства, цитирани често от ЕС“. В доклада си госпожата е склонна да признае десетина такива случая, но дори и за тях пропуска да отбележи, че правосъдието не е разкрило нито един от поръчителите на убийствата.
Два дни по-късно неподписана статия с подобно съдържание се появи и в сп. „Дифенс енд форийн афеърс стратиджик полиси“ (да не се бърка с авторитетното „Форийн полиси“). И двете публикации бяха пуснати на челно място в правителствения информационен сайт на Станишев. Дотук беше неговата пропагандна подготовка за пътуването.

Мисля, че това е достатъчно. И дори не съм споменавал новата звезда на хоризонта – г-н Гамизов.

Какво мислят Обама и Макейн за базата в Гуантанамо?

FP Passport ни съобщава, че Върховният съд на САЩ е взел решение с 5-4 гласа, че задържаните в базата в Гуантанамо заподозрени терористи имат някои юридически права, включително правото да оспорват задържането си.

The Washington Post пита основните претенденти за президенткия пост Макейн и Обама за мнението им:

Джон Макейн:

Това са нелегални бойци, те не са американски граждани и аз мисля, че трябва да се съсредоточим върху мнението на Съдия Робъртс [председателят на Върховния съд, гласувал против]. Но решението вече е взето, сега трябва да продължим напред. Както знаете, аз винаги съм бил за затварянето на Гуантанамо и все още мисля, че трябва да сторим това.

Барак Обама:

Решението на съда е отхвърляне на опитите на администрацията на Буш да създаде юридическа черна дупка в Гуантанамо – още една провалена политика, подкрепяна от Джон Макейн. (…) Това е важна крачка към възстановяване на доверието в нас като нация, отдадена на правовата държава, и отхвърляне на фалшив избор между борбата с тероризма и спазването на habeas corpus.

Истината е, че тази Администрация не е сурова с тероризма и подкопава самите ценности, които се борим да запазим. Изправянето на тези заподозрени пред правосъдието е прекалено важно за нас, за да разчитаме на такава дефектна система, която не е успяла да осъди който и да е за тероризъм от атаките от 11 Септември и освен това е направила компромис с нашите исконни ценности.

Моят коментар:

Макейн – Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от други. Аз съм против [консерватори], но съм и за [либерали] – абе гласувайте за мен!

Обама – Трябва да намерим баланса между борба с тероризма и спазване на правата на гражданите. Аз трябва да намеря баланса между посланията за консерваторите и либералите – гласувайте за мен!

Като се замисля всичко това само потвърждава това, което писах преди няколко дни за предстоящите избори.

Движим ли се в правилна посока?

Смятах тази вечер да си почина от компютри и писане, но има интересни неща, които не мога да отмина с лека ръка. В крайна сметка май ще ми станат 3 публикациите за вечерта – няма значение, надявам се да са ви интересни.

Второто „нещо“, което пиша, започвам с позитивни чувства. Различни информационни източници съобщават, че за убийството на Ангел Димитров – Чората, известен (недоказан) бандит, пребит до смърт от полицаи в Благоевград, отговорните лица са получили общо 91 години затвор – тоест доста тежки присъди. Няма да резюмирам случката от преди около 2 години – всеки знае как се използва Гугъл, можете да намерите много информация.

Защо съм позитивен? Нека си сложим честно ръката на сърцето и да си признаем, че дори най-фанатизираните противници на мин. Петков, управлението на БСП и тройната коалиция тотално бяха забравили за този случай. Никъде в общественото пространство не се пишеше и не се говореше за това. И въпреки всичко случаят не потъна тихо вдън гори тилилейски, ами завърши и то с осъдителна присъда.

Не съм бил на мястото в онази нощ. Даже бях доста далече оттам, на другия край на континента ни. Оттогава досега винаги съм подкрепял теорията, че убийците трябва да си получат заслуженото…ако го заслужават. Оставих на българския съд да реши кой е прав – както би трябвало да бъде и ето че има решение. Може би занапред ще трябва повече да се доверявам(е)…

За мен това е добрата новина от деня…