Тъмните рицари на българския капитализъм

Този материал трябваше да е за един чудесен филм. За съжаление ще се занимава с някои малко по-неприятни преживявания.

Снощи най-накрая се наканих да отида на „Тъмния рицар“, главно заради едни приятели, които бяха решили да ходят в СИНЕПЛЕКС (киното в City Centre Sofia срещу х-л „Хемус“) да го гледат в четвъртък вечер, защото имало намаление и билетът струвал само 5лв. Дотук чудесно, с много бързане успяхме да стигнем навреме с приятелката ми и да влезем да го гледаме.


Вече знаех, че филмът е на много високо ниво и като идея, и като изпълнение и му се наслаждавах с много голямо удоволствие. Докато… към 23:15, някъде около час и половина след началото на прожекцията в залата изведнъж влезе касиерката и каза „Моля всички да напуснат„. Нямаше кой да спре филма, нямаше кой да ни обясни за какво става въпрос, някой спомена нещо за сигнал за бомба (може би във връзка с атентатите срещу веригата магазини „Пикадили„). Въобще организацията беше доста слаба, но набързо излязохме, аз си взех колата и се прибрахме. Билетите от прожекцията разбира се си останаха в мен.

Днес се обаждам в СИНЕПЛЕКС зареден с енергия, да искам презаверка на билетите. (Между другото много е трудно да им се намери телефонът – на собствения им сайт го няма! Намерих го от Програмата). И двете служителки бяха достатъчно любезни – първата беше от каса или нещо подобно, каза ми че няма информация за презаверки и най-вероятно няма да се правят такива. Помолих я да ми даде телефон на управителя. Отначало се опита да ми излезе с номера „елате на място„, аз любезно й обясних, че съм зает човек и не мога да си губя времето. Даде ми телефон на управителя.

Обадих се там, другата жена ме помоли да се обадя след 10 минути, за да може да се свърже и да говори с управителя (не разбрах как се казва, но май е от женски пол – не че това има някакво значение). Обадих се малко по-късно и тя отново ми повтори, че няма да има заверки, тъй като сигналът за бомба не бил срещу тях, ами срещу друг магазин – тоест те не носели вина и отговорност за случилото се.

Отново любезно обясних (любезен съм си по принцип), че вината в случая е най-малко моя и че те носят както всички предимства, така и евентуалните недостатъци от това, че се намират на такова хубаво и популярно място като търговския център срещу х-л Хемус. Също така обясних на жената, че по този начин категорично ме изгубват като клиент завинаги, което е много глупаво от тяхна страна и ще изгубят много повече от един билет. Нямаше смисъл да й се карам, тъй като управителя така и не пожела да говори с мен, а говорех чрез тази жена, която е секретар или нещо подобно.

За щастие познавам едно момче, което държи видиотека и ми каза, че се познава със собственика на СИНЕПЛЕКС. Обадих му се и му казах просто да му предаде каква мечешка услуга му правят служителите му. И толкова.

Няколко въпроса:

  • Какъв е смисълът, при положение, че киносалоните никога не са пълни на 100%, а в най-добрия случаи на 50% (поради това, че има много и се прожектират много филми), да отказват да ми презаверят билет? Смисъл – те само могат да спечелят от това, че залата им е по-пълна, защото им се намаляват разходите за излъчване, персонал, поддръжка и т.н.
  • Не им ли е ясно, че ако дойда отново в киното, дори да гледам реално без пари филм аз ще похарча още пари за пуканки, кола, шоколад или нещо друго…?
  • Не знаят ли, че е доста досадно преживяване да те изритат на средата на филма без да ти се даде ясно обяснение защо се случва и после вместо да ме молят да се върна аз да правя гимнастики и да им вдигам скандали? Ако бях на мястото на управлението на киното щях да предложа билет за който и да е филм по което и да е време на всички, на които прожекциите им са били провалени.

Та така. Мислех, че хората които се занимават с модерен бизнес в България поне знаят горе-долу как трябва да го правят. Едва ли ще се хвана да ги съдя, макар сигурно да имам основание, но не е в това въпросът. Пропуснатите им ползи от мен ще са много по-големи от 5-те или 8-те лева, които струва един билет.

Няма да призовавам никого да ходи или да не ходи в това кино. Вярвам, че всички, които прочетат това са достатъчно разумни сами да си направят преценка.

Коментари

6 thoughts on “Тъмните рицари на българския капитализъм

  1. Така ще е, докато българските бизнесмени разберат какво точно значи думата „бизнес“ и „капитализъм“ — а именно взаимноизгодна размяна на стойност с клиента. Те си карат по инерция от социализма — че изгодата е само за тях, а за народа – лозунги.

  2. Не знам дали да ги съдиш, но определено трябва да информираш общественото мнение – аз също го правя и също няма да ги посещавам.
    Защото наистина е редно да ви възстановят щетите (напр. билет за друг филм)

    (на Бузлуджа? – никога в началото на август;-)

  3. Напълно съм съгласна с вас. Моите наблюдения са същите като вашите относно отношението на търговците към клиентите в България, а то е – не се обръща достатъчно внимание на етиката. Според мен, ако тези хора държат на имиджа си, трябва да се извинят на клиентите си и сами да ги потърсят, за да им презаверят билетите.Все пак вие сте си платили и си плащате за услуга,а тя не е извършена и си търсите правата. Защо не е извършена няма значение за вас (те са виновни при така стеклите се обстоятелста). Или да ви върнат част от парите или да ви презаверят билета.Но явно това не ги интересува въобще.На принципа, ако мине – мине, пък ако стане нещо, ще мислим тогава или по друг начин казано – най-мразя да мисля.

  4. Ами и аз съм един от потърпевшите! Тъй като съм си инат по принцип все пак успях да се срещна с управителя на Синеплекс. Съответния субект във не особенно учтив тон ми каза как „не е тяхна вината“ и решението е взето от собственика да не се връщат пари или т.н. Аз даже не успях и да вляза във салона тъй като прожекцията ми почваше късно. Мисля че трябва да се направи нещо или жалби в КЗП или ако трябва Господари на Ефира

  5. За съжаление мина доста време и не знам дали вече може да се направи каквото и да е – мисля, че няма да е особено интересно за „Господарите“…

    Няма значение. Аз се опитах да направя каквото можах – писах тук, видях, че се е появила и статия в „Труд“ по същия въпрос. Мисля, че това е достатъчно. Аз + още 10-ина човека, които бяхме и останалите хора, които са научили от мен и повече няма да стъпят в това кино стигат като икономическа и финансова санкция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...