Търговия с външна политика


Кабинетът Борисов продължава „добрата” традиция на българската външна политика принципите и дори националните интереси да бъдат жертвани в името на подкрепа от страна на повече и по-малко спорни европейски политици, които гледаме всяка вечер по телевизията. Само така можем да коментираме отношението на г-н Борисов към конфликта разразил се между Париж и Брюксел и по-точно между президента Саркози и висши представители на Европейската комисия, в който България без да иска се оказа страна.

След като Саркози превърна българските и румънските роми, преселили се във Франция, в средство за възраждане на позаглъхналата си популярност сред френския електорат, ЕК нямаше избор освен да реагира на това нарушаване на основни принципи и норми на Съюза. При такъв гамбит беше ясно, че френският президент няма как да отстъпи и съвсем естествено последва конфликт между двете крайни гари на континенталния маршрут на „Евростар”. Първоначално Вивиан Рединг, комисарът от Люксембург, а после и белгийският министър-председател Ив Льотерм (Белгия в момента председателства ЕС) разкритикуваха действията на френското правителство.

Саркози, съвсем в стила на колегите и приятелите си от Италия и България – Берлускони и Борисов, посъветва люксембургския комисар „да прибере ромите в собствената си страна” и дори е заплашил да превърне темата в основна за започващата днес среща на Европейския съвет (който събира всички правителствени глави на страните-членки).

Намесена между шамарите, България нямаше как да не вземе отношение по въпроса. И след като вчера г-н Борисов заявил, че „България няма проблем с Франция”, днес двамата със Саркози допълнително показали това, демонстрирайки отношения, „които не се нуждаят от допълнителен коментар” (и двата цитата са по БНТ!)

Какво ли значение имат за г-н Борисов правата на няколко български (и европейски) граждани, след като съвсем скоро подкрепата на Никола Саркози ще е много по-важна за българската десница. Проблем е обаче за 8 млн. български граждани, чийто интереси и принципи във външната политика се търгуват в името на частните интереси на една партия. Мнението на другите европейци за нас така или иначе не е за особено принципни и отдадени на европейската идея хора и се съмнявам, че с подобно отношение скоро ще го подобрим.

Коментари

7 thoughts on “Търговия с външна политика

  1. добре де – ситуация – в твоя квартал се изтърсва тумба, да кажем ескимоси(произволно подбрано, не познавам такива и не мога да ги характеризирам).
    почват да се забавляват с дребни кражби и просия. в не много дребни размери. в същото време си строят иглута от отпадъци в градинката.
    какво точно ще направиш, за да решиш проблемът?

  2. Анонимен, за един социалист това не е проблем, а нормално упражняване на права. Опасявам се, че с господина просто говорим на различни езици. Едва ли някога ще им уврат главите, че правата не стуват пукната пара без добросъвестно спазване на норми и задължения. Както и че в действителност повечето от това, което днес минава за „права“ са всъщност привилегии, осигурени ни от предците.

  3. Борисов не изпълни обещанието си за успешна външна политика, дори закона за двойното гражданство и екскурзиите за гласуване не са прекратени. Недопустимо !

  4. Борко, новият избирателен закон е готов и скоро ще влезе в парламента. С него ще се прекратят „екскурзиите“. Външната ни политика е успешна, щом ни върнаха еврофондовете и всички ни хвалят. Бойко Борисов и министрите са канени и посрещани с уважение и в държавите от ЕС и в САЩ, което показва, че външната политика на това правителство е успешна.

  5. станева, платен коментатор ли сте?
    щото толкова хвалби накуп…
    не помня да са ни върнали еврофондовете(няма какво да ни връщат – ние ще връщаме в последствие парите, които успеем да усвоим) – има процедура по постепенното им активиране.
    „всички ни хвалят“ пък ми звучи като цитат от работническо дело.
    а аз още чакам аргументиран отговор от г-н и.

  6. Анонимен – ако вършат престъпления ги съдиш и ги вкарваш в затвора ИЛИ ги връщаш на Северния полюс. Но тук не става въпрос за това – хората си им дават пари и доброволно си ги връщат.

    А сега друга хипотетична ситуация – идват в същия тоя квартал се изсипва тумпа от 300 ескимоси, ти хващаш двама, даваш им по 20 лева и и ги връщаш. Какво постигаш така?

    а) решаваш проблема?

    б) оправяш си малко имиджа?

    А моята критика най-вече е към поведението и външната политика на НАШИЯ кабинет и НАШИЯ министър-председател. И толерирането на нарушаване на основни принципи на Съюза.

  7. е аз дадох първата хипотетична ситуация, за да стигнем до втората.
    друг мирен метод, за да разкараш ескимосите няма. и не виждам никакво нарушение на човешки права и основни принципи на съюза.
    колкото до външната политика – темата на поста…
    в тази ситуация нямаше печеливш ход за правителството( разбирай – все щеше да се изложи ).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...