The Fourth Kind

Официален плакат: impawards.com

Бих искал да започна с предупреждение, че хората, които все още не са гледали филма и смятат да го правят, е по-добре да оставят четенето на това ревю за след това. Предупредени сте!

На непредубедения ум „Четвъртият вид“ сигурно ще се стори много впечатляващ филм. Всички обичаме страшните истории за извънземни и отвличания (лично аз бях луд по сериала „Досиетата Х“ и за нищо на света не пропусках епизод, когато филмът се излъчваше по българската телевизия). Комбинацията с ‘based on actual events’ – тоест „по истинска история“ ни кара истински да настръхнем и да се оглеждаме на път за вкъщи от киното.

От Cloverfield насам продуцентите и режисьорите откачиха по това да залагат малки клопки във филмите, комбинирани със ‘следи’ в реалния живот, сякаш филмите са истина. И трябва да признаем, че тия похвати работят добре. Но все пак е хубаво или да оставиш зрителите си с ясното усещане, че това, което са гледали не е съвсем истинско… или когато им кажеш, че е истина – наистина да е такава.

„Четвъртият вид“ залага на втория вариант, но много проста проверка в Уикипедия ни разкрива, че целият сюжет е художествена измислица.

Истинските достойнства на филма се крият в това, че той наистина е страшен. И не по онзи гаден и извратен начин на Saw или подобен филм, който най-просто се описва като „Не знам откъде ще изскочи убиецът„, а по истинския вдървяващ страх от неизвестното.

Но за да изпитате това е задължително да не знаете, че целият сюжет е скалъпен и препоръчително да гледате филма на кино.

Интересен факт: Добре, че имам навика да чета ревюта в сайта на Роджър Ебърт – оказва се, че макар действието във филма да се развива в Номе (или Ноум), Аляска, всъщност по-голямата му част е снимана в… България. Супер. 🙂

Коментари

6 thoughts on “The Fourth Kind

  1. Ще трябва да те коригирам 🙂

    От „Blair Witch Project“ насам продуцентите и режисьорите… 🙂

    Иначе – да, яко е – Юлиян Вергов – съпруг на героинята 😉 Значи смятай колко попюлър е пича, за да го ползват като фейс на някой вече мъртъв, DAMN :)))))))))))

  2. Ще трябва да коригирам и двамата – от „Cannibal Holocaust“ насам е въпросният похват, а в края на 90-те модата се прероди чрез „Проклятието Блеър“. Днес се използва по-масово обаче; препоръчвам „Дневникът на мъртвите“ на Джордж А. Ромеро и особено испанския „[REC]“.

  3. Момчета, няма значение! Важното е, че „Чудовищно“ (баси безумният превод!) се справи най-добре със задачата от всички досега. (Любимият елемент ми бяха фалшивите профили в MySpace на героите от филма).

    А иначе… ТОВА ВЕРНО БЕШЕ ЮЛИЯН ВЕРГОВ БЕ?! 😀

  4. ДОРИ И ФИЛМЪТ ДА НЕ Е ПО НАИСТИНА ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ ИНФОРМАЦИЯ ВЪВ УИКИ ПЕДИЯ МОЖЕ ДА ДОБАВИ АБСОЛЮТНО ВСЕКИ КАКТО ЗА ТКА И ПРОТИВ ФИЛМа. А това че не е правен В Ноум – Аляскам а е сниман във България със някой др наш артист или какт ои да е значи че случайно може би режисьорът или на който е идеятга по някаква си причиня няма достатъчно пари за място доближено до оригинала по историята

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...