Толкова ли е зле колкото твърдят всички?

Днес прочетох едно интересно мнение. Самият аз много пъти съм писал по темата „колко черногледи са българите и имат ли наистина основание да са?“ (в стария си блог). Отговорът на този въпрос лично за мен винаги е бил „не“, а причината да сме толкова черногледи като нация винаги съм намирал в липсата на база за сравнение – лично мое наблюдение е, че мнозинството българи, които живеят в чужбина известно време са доста разочаровани и имат доста по-добро мнение за родината си от хората, които са останали да живеят в нея. Пак повтарям, че не става въпрос за социологическо проучване, а за лични наблюдения – а съм живял в Англия 3 години, познавам хора, които живеят и на други места…

Да, съгласен съм с гореспоменатия г-н блогър, но не разбирам защо назовава постоянното оплакване от България „социалистическо мрънкане“? При положение, че обикновено тези, които се оплакват най-много обвиняват някаква тъмня световна конспирация, наречена „комунистите“ за всичкото зло, сполетяло България през последното хилядолетие…въртеше се едно филмче на някакво малоумно момиче по темата в интернет пространството наскоро (ако не сте го гледали, спокойно – не сте пропуснали нищо).

Не, по-сериозно. Вечно оплакващите са в целия край на политическия спектър. Искам да ви разкажа един конкретен случай обаче – преди 10-ина дни бях на летен лагер, организиран от БСМ. Там се запознах с един обикновен, но много интересен човек на име Краси. Краси е от едно ямболско село, на което дори не запомних името (за мое съжаление и срам). Краси обработва земя и с това си изкарва прехраната. Човек, тотално потопен в ежедневните проблеми и трудности на един достатъчно труден поминък и без допълнителните усложнения, създадени от неработещи институции, банки, които се правят луд за кредит (от който имаш болезнена нужда). Интересното в Краси беше това, че той не се оплакваше и не мърмореше колко зле е положението в България. Дори не правеше сравнения колко хубаво е било „едно време“ (не беше възрастен, но не беше и прекалено млад, за да не си спомня). Единственият му коментар за собственото му положение беше: „Аз гладен никога няма да остана, но ако вдигнат малко стандарта ще мога да завъртя малко повече пари в земята“.

Тогава разбрах, че има смисъл човек да се надява на по-добро бъдеще. Всъщност дадох си сметка, че средностатистическия българин може би вече не се занимава с това да мрънка колко е лошо положението по блогове и на маса, ами може би се грижи за това как да се развива и как да става по-ефективен и по-добре работещ. Независимо дали живее в София или в някое малко и отдалечено село. И все пак често-повтаряната приказка „София не е България“ трябва да означава нещо…

Коментари

4 thoughts on “Толкова ли е зле колкото твърдят всички?

  1. доколкото знам, модерните хора, наричаме „модерните ляви хора“ „педали“, но не като обида естествено, а най-вече като хора с лява (обратна) сексуална ориентация.

    Поздрави и всичко най – приятно в изживяванията Ви!
    Дано не Ви носят болка!

  2. Наричам го „социалистическо мрънкане“, защото си е точно такова, макар мрънкащите да не го осъзнават.

    Болшинството от тях недоволстват от повишаването на цените, настояват за вдигане на заплатите на лекари, учители и всички останали, роптаят срещу „юпитата с големи заплати и високо самочувствие“. Не се интересуват от покачващите се макроикономически показатели на страната, не вземат отношение по това КАК да се подобрят проблемните сфери. Просто… искат и мрънкат.

    Това по същество е социалистически мироглед – държавата е длъжна да „оправи“ хората, без те да правят нещо, без да предлагат решения, без да участват конструктивно в обществения дебат. Просто трябва да Искат, а държавата да Дава.

  3. @longalon аз пък го наричам мързел и готованщина. А социализмът е идея, при която защитаващите я твърдят, че държавата трябва да участва при преразпределянето на благата, да инвестира в (човешкия) си капитал, да създава равни условия за развитие на всеки член на обществото.

    А пък не искам да задълбавам в неща като това колко десетилетия и дори столетия хора, наричащи себе си „социалисти“ са се борили за неща, които днес дори ултра-либералите приемат за даденост: като началното образование, забраната за използване на детски труд, трудовото застраховане и пр. и пр.

    Да се отъждествява социализмът с „мрънкането“ или „мързела“ е същото на това да се отъждествява либерализма с олигархизма на богатите – идея, която аз лично не споделям.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...