„Вишнева градина”


От А.П. Чехов, постановка на Крикор Азарян в Народния театър.

Аз ли не бях в настроение или просто „Вишнева градина“ в посмъртния прочит на Азарян е прекалено високо изкуство за мен? Но нека започна с „ниските топки“, за да градирам прочита си до този основен въпрос, от който до голяма степен зависи крайното ми разочарование (хлъц!) от постановката.

Отдавна не бях сядал на толкова заден ред в театър (бях на предпоследния ред на партера) и за първи път ми правеше впечатление толкова какви бяха реакциите на публиката. Малоумен смях в неподходящите моменти (т.е. които изобщо не са смешни) и искрен смях на тъпите шеги (май започвам да разбирам Иво Христов, който негодуваше срещу „публиката на Павлов“). Честно казано не разбирам какво налага присъствието на вторите в едно подобно сериозно представление, но явно само това продава за пред българска публика. Но пък доколкото си спомням в „Чайка“ смешните моменти изобщо липсваха…

Много бях разочарован от играта на иначе „планетарния“ актьорски състав. Мария Каварджикова ми харесваше до третия път, в който я гледах някъде, оттам нататък всичко се играе по един и същ начин, думите се изговарят по един и същ начин, жестовете са еднакви и т.н. Явно „Вишнева градина“ не е причина това да се променя по какъвто и да е начин. Деян Донков чак във финалните си монолози показа, че му се играе, иначе и той ми изглеждаше безкрайно статичен и монотонен. Захари Бахаров декламираше като шестокласник и дори и Валентин Ганев ми изглеждаше банален и скучен, което си е направо странно… И само един Наум Шопов с гениален финален монолог + гореспоменатите монолози на Деян Донков, не могат да извадят пиесата откъм актьорска игра.

И накрая, светла му памет на проф. Азарян, но според мен тази пиеса си е за него. Както самият той казва в този прочит на „Вишневата градина“ основният въпрос, основният ракурс, който го е занимавал е за преходността – „Как си мина животът, без да го усетим“. Тъй че тази пиеса си е само негова. Тя много трудно ще бъде разбрана от широката публика, а може би няма и нужда да бъде разбирана…

Снимки: интернет страница на Народния театър

Коментари

3 thoughts on “„Вишнева градина”

  1. Няма нужда да бъде разбирана от широката публика.
    Нямам нищо против съществуването на това обобщаващо понятие и против тези, които биха се идентифицирали като част от хората, заради които е възникнал терминът.
    Но и мен много ме смущават нукои неадекватни реакции на публиката. Често оставам с впечатлението, че доста хора са си купили билети за представлението, защото не са наясно с разликата между театър и (тв)шоу. И те нямат вина – не са длъжни да могат да я правят.
    Важното е театралите да могат.
    A propos, още не съм гледала „Вишнева градина“ „Чайка“ ме притесни с някои леки „намигвания“ към публиката, но беше ясно какво режисьорът е искал да каже и го казва на тези, които могат да чуят. С намека, че тези, които са отишли не да слушат, а да гледат, също няма си тръгнат разочаровани, че са си хвърлили навятъра парите за билета. Глобален проблем пред изкуството изобщо.

  2. Гледах „Вишнева градина“ снощи. Абсолютно споделям впечатленията.
    Смехът на публиката ме дразнеше даже малко повече от звънящите телефони.

  3. Две години по-късно е същото положение. На Ревизор, където е засегната темата за Антихриста и Страшният съд е същото… Едно време казвах „Хора, ходете на театър“, сега казвам „Хора, четете преди да отидете на театър“

    Още по-лошо е, че отиват с маратонки(!) и анцунг(!!!) в Народният.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...