„Яж, моли се и обичай” от Елизабет Гилбърт

Това е една странна книга. Хем банална, хем необикновена.

След малко ще разкажа защо, но може би в началото би било редно да отдам дължимото на TEDxBG, защото по време на събитието видях за пръв път Елизабет Гилбърт, ето в това видео:

„Яж, моли се и обичай” е странна книга. Тя е хем обикновена, написана на човешки език и по човешки начин, хем е специална и малко плашеща. Темата е безкрайно изтъркана и бозава – авторката и героиня на книгата (да, това е мемоар – може би това е най-плашещата част от всичко) преживява изключително тежък период в живота си след драматичен развод и тръгва на пътешествие, с което цели да се отърси от всичко и да се преоткрие. Пътешествие до Италия, Индия и Индонезия (о-в Бали).

Звучи като началото на бозав американски любовен филм. И даже се чудя как още не са го направили. Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като „модерна градска жена“.

Освен това разказът ѝ е омагьосващо пътуване през три прекрасни страни – Рим, малък ашрам (манастир) някъде из Индия и разбира се о-в Бали. Голямата заплаха за книгата пак се крие точно в това разделение – на мен например страхотно много ми хареса частта за Италия и донякъде по-малко тези за Индия и Индонезия.

При всички положения обаче съм много доволен, че отделих време да прочета „Яж, моли се и обичай”. С всичката пошлост и показност, която ни обгражда, подобни произведения, и то съвременни, действат много приятно и отпускащо.

Коментари

7 thoughts on “„Яж, моли се и обичай” от Елизабет Гилбърт

  1. Ако я беше написал някой от модерното химическо поколение, заглавието щеше да е „Пий, гледай футбол и шибай жена си!“ 🙂

  2. Ям по друг начин, моля се на себе си и с обичането сме едно цяло. Изобщо не съм Яж, моли се и обичай демография, но по интелигентна книга за развода, и следващата – за настъпването на държавата в частните отношения, не е писана.
    Втората книга е по-интелигентната.
    Наяве,
    иска се само критична публика щото четенето днес /и комерсиалното писане, е оставено на блудкавината някъде между виртуална реалност и баба ми
    Чест ти прави че си сред аудиторията
    Аз го направих малко модерно, със слушалки и паралелно рисуване. Седемнадесет часа медитация с Гилбърт утрои това, дето наричам седмичната ми доза култура. Не бе Италия, Индия и Индонезия. Нито изборите по пътя, което ме впечатли.
    Бе естетическо удоволствие (за мен, в оригинал) как е да си 100% честен със себе си.

  3. Мъжът с който се е развела сигурно дава курбан всяка година на датата на развода. Уникално досадна жена ! Уникално облъскваща и уникално истерична. Не съм чел книгата но след това видео няма и да я прочета !

  4. Абе книгата не съм я чел, но гледах филма. И четейки коментарите съм май малко раздвоен. Сега си давам сметка кой какви послания е дал. И авторката и режисьора. Но сега поглеждайки нещата от моята камбанария си давам сметка, че нещата не са чак толкова Ок. Та кой може да определи държанието на една застаряваща меркантилна жена на средна възраст, незнаеща какво иска от живота и какви са приоритетите и, а камоли ценностите.
    Един живот превръщаш се в кошмар и то само заради един инат да се наложи и да стане на нейното на всяка цена.
    И накрая за да бъде оправдана един романтичен край. Пълен цирк.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...