Защо 1 Май?


Вие сте: 12-13 годишен, напълно неграмотен, израстнал в мизерия?

Ако отговаряте с „да“ на горните въпроси, то вие сте нашият човек!

Ние ви предлагаме: мизерно заплащане, работа в отвратителни условия, 18-часов работен ден

Струва ли ви се абсурдна подобна обява за работа?

Надявам се. Само преди около век обаче тя е била нещо съвсем обичайно. Малки деца са били най-търсените работници за мините за въглища в Прусия и германските държави, тъй като тунелчетата са били тесни и по-пригодени са по-малки телца. В текстилените фабрики навсякъде из Обединеното кралство (пример за обществено и политическо развитие) работниците са били заключвани за по 18 часа на ден във фабриките, а позволилите си да се опълчат са били жестоко наказвани (пребивани) от модерните за времето си предприемачи.

От другата страна на океана (формалният повод да отбелязваме датата 1 Май) през 1886 американските профсъюзи обявяват неофициална национална стачка, в която участие взимато 300’000 работници. Целта е нещо, което днес възприемаме за даденост – 8-часовият работен ден.

След тридневни протести в Чикато полицията и частни охранители започват да разпръскват тълпите, ранявайки стотици и убивайки няколко. На следващия ден, 4 Май, започват стълкновения между полиция и протестиращи. Хвърлена е бомба срещу полицаите, от която загива един, а други няколко са ранени. Полицията открива огън, безредиците преминават в открити стълкновения. Загиват безброй демонстранти. Седем анархисти са осъдени и екзекутирани набързо, един се самоубива в затвора. По-късно е доказана невинността им.

Но днес не е ден за траур и почит на жертвите. Днес е празник. Днес е ден да отдадем дължимото на тези, които да жертвали дори живота си понякога, за да можем да живеем по-справедлив и сигурен живот. Днес е ден, в който да спрем за няколко минути от забързания си и притеснен живот и да си кажем „Е, все пак нещо сме постигнали!„. Не като нация, а като хора.

Днес милиони други хора ще излязат по улиците на градове и села – в Германия, в Турция, в Индия, в Полша, в Нигерия, в САЩ, в Чили, за да отбележат това. Но също и да заявят, че са солидарни с всички онези, за които битката за елементарни придобивки и подобрения на условията на труд, не е приключила. С азиатските деца във „фабриките за пот“ в Китай, които произвеждат модерните ни маркови облекла срещу заплащане от една малка торба ориз на ден. С африканските земеделци, които живеят и умират в мизерия, заради протекционизма и експортните субсидии на хипер-развитите държави.

С българските шивачки в цеховете в Южна България, които седят заключени на работното си място, принудени да работят в тежки условия на труд без маски за лицето, за да не дишат отровното лепило например.

Днес ръководството на Българската социалистическа партия ще отпразнува заедно с 2-3 хиляди симпатизанти празника в Борисовата градина. Няма да има манифестация по улиците на София – може и от страх, че ще се види, че няма кой да ни последва.

А защо ли няма кой? Отговорът на този въпрос ще намерим, ако си отговорим на един друг – какво направихме за хората на труда в България през последните 4 години? Колко пъти господин Станишев отиде при шивачките в Родопите? Предотврати ли госпожа Масларова трудовите злополуки по строежите в София? Каква справедливост даде десятъкът на господин Орешарски на 1 милион българи, получаващи минимално трудово възнаграждение?

Мисля, че за никой не би било трудно да си отговори.

Борбата ни за по-справедлив живот за всички не е приключила. Днес ще отбележим постигнатото, утре ще продължим напред.

Честит празник на всички!

Коментари

7 thoughts on “Защо 1 Май?

  1. Браво, Илия

    Някой ден може и да има левица в България – такива текстове дават надежда. Тогава – живот и здраве – ще можем да поспорим 🙂

  2. Да, вече отговори – затова ти казах, че знам за тези 5-6 човека, дето водят не натам накъдето трябва. Така че по-скоро въпросът е към теб кои са тези 5-6:-) и какво търсиш при тях (реторичен въпрос:-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...