Защо има пари да се намаляват данъците, а няма пари да се увеличат учителските заплати?

Вени ни обяснява защо:

Евгения Банева, главен мениджър на курортен комплекс „Русалка“ и съпруга на собственика на „АКБ Форес“ Николай Банев:
Къде се отдавате на шопинг – в България или в чужбина?

– Пазарувам от Париж, Лондон, Рим, но напоследък от София, тъй като тук вече има много добри бутици като „Вижън“, Emporio Armani. (…) Последната ни мания с моята приятелка (…) е да си купуваме лимитирани чанти и обувки на Lous Vuitton. Тръпката е не че са толкова скъпи, колкото, че е чест да се сдобиеш с тях.

Кой е най-големият финансов лукс, който сте си позволявали?

– Слабост са ми кожените палта, но с глобалното затопляне усещам, че ще се наложи да се преориентирам. (…) А най-скъпите неща, които мъжът ми ми купува, са колите. Фен съм на спортните автомобили. От две години карам черно Porshe Cayenne, толкова ми харесва, че вече втора година не искам да го сменям.

Колко голям е автопаркът ви?

– Имаме от всички нови джипове по един, Audi-та, Porshe-та, ML Mercedes, Maybach, наскоро си взехме Rover за планините.

Вече изпробвахте ли луксозната яхта, която получихте като сватбен подарък от кумовете ви – семейство Барбукови?

– О, да (…). Първият гост, който стъпи на яхтата, беше приятелката на премиера Елена Йончева. Сергей Станишев през това време се гмуркаше около „Русалка“, а понеже тя си беше навехнала крака от тенис, целия ден прекарахме заедно на яхтата ни. С Елена сме добри познати по фитнес линия, преди ходехме заедно в залата на Правителствена.

Скоро ще имаме и самолет, но това за голяма корпорация като нашата е по-скоро необходимост, отколкото лукс – пести време и нерви.“

Заповядайте, госпожи и господа едни индустриалци – плосък данък, за да можете да си купувате скъпи коли и яхти, ограничени колекции чанти и обувки Луи Витон, че дори и самолети.

Защо има нужда държавата да инвестира в гражданите си – в образование и здравеопазване след като можем да го оставим хората да го правят – в това ни убеждават икономистите. Също така ни убеждават колко хубаво нещо е плоският данък. И как щял да вдигне доходите ни. Да, на някои.

Коментари

8 thoughts on “Защо има пари да се намаляват данъците, а няма пари да се увеличат учителските заплати?

  1. Не мисля, че стои ситуация – ниски данъци – ниски заплати, високи данъци – високи заплати. В ЕС сме. Сега не е нужно да регистрирам фирма в БГ за да оперирам в БГ. Мога да превеждам пари в Люксембург и обратно без дори да се налага да ги регистрирам. Ако регистрирам фирма в Унгария мога да оперирам в България, без да се налага да регистрирам фирма тук. Ако плащам данъците си в Румъния, не е нужно да ги плащам в БГ. Не стои въпросът за високите данъци. Стои въпросът как държавата да привлече данъчни приходи. Защото каквито да са заплатите на учителите – те идват от данъчните приходи. Ако данъците са ми високи в БГ, ще ги плащам в Чехия. Механизми има. Тогава, каквито и заплати да обещават на учителите – не могат да ги платят. Когато средният данък корпоративен за региона вече е 10% плосък, България не може да си позволи по-високи данъци. Защото ще се получи изтичане на данъчни приходи. Такива проблеми имаше в миналото, когато не бяхме в ЕС, пък, камо ли сега. Ситуацията е много проста, за да има каквито и да е пари за тия 150 хиляди учители, представляващи 30% от издържаните от бюджетната сфера държавни служители, трябва да има данъчни приходи. Ако държавата не свали данъците е в позицията да ги загуби. Тук не може да има противопоставяне на бизнеса на учителите – защото заплатите на учителите идват от бизнеса. Ако няма бизнес, няма да има и учители. Всяко противопоставяне е прекалено опростенческо, направо социалистическо виждане.

  2. Много е просто. Намалява се данък, хората започват да си го плащат – има повече пари в бюджета, увеличават се пенсиите и заплатите. Всички са доволни. Така стана тази година.

    Ако не беше намален корпоративният данък до 10% щеше ли да има пари за две увеличения на пенсиите по 10% тази година? Никога не е имало подобно увеличение – именно защото никога не е бил намаляван толкова много някой данък.

    Ето затова има пари за намаление на данъците. Защото то всъщност не струва пари на бюджета, а точно обратното – носи повече пари.

  3. @Димитър: Аз не съм член на никоя партия и затова не знам кой мой съпартиец да питам.

    @Делян и Георги: Да, аргументите, които изтъквате неминуемо сочат същото. Но, специално към Георги, макар номинално да си прав (нали може на „ти“?), няма основание държавата да се връща към типичната феодална форма на подоходно облагане – десятъка.

    Освен това прогресивното данъчно облагане е основно постижение на прогресивните сили и дори САЩ няма плосък данък!

    За да се повишат постъпленията от данъци в хазната може освен само да се намаляват номинално да се следи за по-високата събираемост, защото всички много добре знаем, че съотношението бяла:сива икономика в България е поне 1:1, ако не и 1:2.

    Плоският данък и премахването на необлагаемият минимум не поощряват никому освен хората с високи срещу тези с ниски, които ще бъдат ощетени.

    Плоският данък и по-ниското държавно участие повишава потреблението, да, но потреблението на скъпи дрехи, коли, др., които нямат никакво отношение към развитието на икономиката.

    И последно, хората, които защитават неолибералната икономическа политика (плоският данък е точно такава мярка) е хубаво да поработят малко в действителността на частната сфера където намирането на добре квалифицирана работна ръка се превръща в ужасна трудност.

    Подготвянето на такава е изключително силно обвързана с проблема за образованието.

  4. Aргументът „На запад данъците са прогресивни, защо у нас да е плосък?“ беше изказан и от Петър Димитров. Естествено това беше преди Съветът на коалицията да реши да го въведе, след това г-н министърът се обърна на 180º. Този аргумент тотално обръща местата на причината и следствието. Западните страни са богати, нямат кого да догонват, затова не им се налага да въвеждат плосък данък. Т.е. те са богати въпреки, а не благодарение на прогресивното облагане.

  5. @Анонимен (защо анонимен?): Не знам мин. Димитров как си е променял позициите – това си е негова работа.

    Аз твърдя, че държавата може и трябва да има основно участие при изграждането на богатство и устойчиво развитие.

    Според мен без държавно участие икономиката ни не би могла да се преобрази и да се подготви за изпитанията на глобалната икономика на ХХІ век.

  6. Аз никак не приемам сравнения с други държави, да са показателни задължително за това какво става у нас. Плоски сравнения не могат да се правят, защото се изваждат от контекста. САЩ са 20% от световната икономика и пазар. Това е повече остатък от втората световна война, отколкото от нещо друго. Дори да вдигнат данъците с 50% и да започнат да губят от това, ще трябва да минат 20 години преди да се отслабят за съседите си. Това не е факт за България, ние имаме по-слаба обща икономика от всичките си съседи (без Македония), дори и само поради това, че имаме най-малкото население и природни ресурси. Не харесвам сравненията с други държави, защото светът е разнообразен и винаги изваждайки от контекста можеш да намериш пример за всичко. САЩ са скопявали ирландците (и то не чак толкова отдавна), защо ние да не скопяваме циганите? В САЩ до преди 30 години е имало сегрегация (и още има в много голяма степен), обаче все още са номер 1 икономика в света (не е ясно до кога, Китай идва) – да въведем и ние сегрегация, и ще ни се оправи икономиката! Надявам се тези изречения да звучат достатъчно парадоксално, за да покажат, че в много голяма степен примерите се изваждат от контекста и се губи истинският им смисъл. Защото да се каже „В САЩ няма плосък данък и са добре икономически” не значи, че същото се отнася за България. Ние откакто сме в ЕС не можем да се разглеждаме като САЩ, а като щат на САЩ, току що влязъл в съюза. Тогава разглеждайки частните казуси когато това се е случвало можем да забележим, че новите щати са губили икономика, когато са влизали с по-високи данъци и са печелили, когато са влизали с по-ниски, макар по тези времена свободното движение на капитали да не е било чак толкова свободно и лесно, колкото е за нас в ЕС (тоест за нас е дори по-лошо). Ако правим сравнението, изводът е по-скоро че ние трябва да имаме по-ниски данъци, за да не загубим данъчни приходи. И по-ниски спрямо кого? Очевидно спрямо съседите си и региона. В този смисъл 10% плосък данък е единственото решение, и то сравнително високо (ДДС-то ни остава сред най-високите). Недостатъка на плоският данък е очевиден – данъчното бреме се разпределя равномерно, и изчезва социалната данъчна ставка (по-бедния се издържа от богатия). Аз персонално мога да кажа че това не е задължително справедливо, доколкото всички граждани трябва да са еднакви спрямо държавата, но това е доста косвено предположение. Но нека не забравяме ключовите предимства – при много голяма сива икономика и не регистрирани заплати в частният сектор (а за нас това е очевидно, само преди 3-4 години средната официална заплата в частният сектор бе по-ниска от държавната, а сега е по-висока – това на рязко увеличаване на заплатите поради голямото доволство на собствениците ли е, или заради избеляване на заплатите заради ипотечните кредити?) плоският данък стимулира изсвлетляването им, защото разходите по-криенето стават съизмерими с данъка и предимствата от публичните заплати. Американците имат поговорка – „да укриваш данъци е престъпление, да си пестиш данъци е задължение”. У нас данъчното бреме е тежко, и това е очевидно, щом работещите в частният сектор (а не толкова фирмите – фирмите поемат риск и допълнителни разходи от това) са склонни да приемат плащането на заплати на ръка с цел да си увеличат приходите. Има две ситуации – голямо количество скрити пари, високи данъци и забавяне на растежа на икономиката поради свободен финансов пазар и по-изгодни предложения от съседите ни, или по-малко количество скрити пари, ниски данъци и запазване на растежа. Аз залагам за второто. Залагането на първото намалява ефекта на един частен проблем в момента, превръщайки го в масов и голям в най-близко бъдеще. Това, че има хора с луксозни приходи не променя макро ситуацията. Дори да конфискуваме всички луксозни автомобили в държавата (с цена над 100000 лева) няма да съберем заплатите на учителите и за три месеца – да не говорим, че 90% от тях сигурно са на изплащане, което още повече би обезсмислило действието. Давам го като пример, защото е много лесно да си помисли някой че у нас има много пари, само трябва да посегнем да ги вземем, а не оценяваме колко много повече са ни разходите. Аз подкрепям плоският данък най-вече заради изсветляването на приходите. Това би помогнало не само за по-добрата данъчна събираемост, но и статистика и управление на икономиката, което колкото и да е странно би дало на държавата механизъм да намали раздалечаването между бедни и богати, ако го направи, и като цяло е с потенциал да бъде доста по социално решение, отколкото прогресивният данък. Считам, че до 2 години след него официално заплатата в частният сектор ще порасне с около 40-50%, което няма да дойде от действителен растеж, а от изсветляване на действителните приходи. Само от това преките приходи за бюджета ще се увеличат с около 5-10%. Иначе тези пари са загубени за държавата, макар да съществуват днес. Разбира се във всичко това има много човешки фактор и нищо не е сигурно. Но аз живея в държавата и изживях с прогресивният данък най-потенциално ползотворните години от живота си. Бих могъл да съм дори много по сърдит младеж считащ, че всички ми дължат нещо, защото са ми взели от стандарта на живот, който можех да постигна, ако бях заминал в друга държава. Не мога да си представя, че аз работещият и плащащият данъци издържам 2-ма други души на държавна работа или социални помощи. Но съм склонен да го приема че това е в много голяма степен ефект на демографската криза. Склонен съм да дам шанс на държавата да задържи данъчните ми приходи въвеждайки по-малък и по-лесно платим (счетоводно) – плосък данък. Ако не го направи, съм склонен да изнеса данъчните си приходи там където съм улеснен. Повечето хора в моята възраст и около мен мислят така. Икономическият растеж на държавата се дължи на доверието, което ние даваме сега. Ние не боледуваме толкова много и вече не ходим в училище. Следователно ние сме хората, които издържаме държавата. И ние сме склонни да го правим само в разумни граници. Никой не може да ме обвини, ако реша да плащам данъците си в Румъния, защото считам че тук към мен се отнасят несправедливо. В този смисъл считам, че действията на правителството са правилни, въпреки че не харесвам правителството. Те са в сложната позиция да балансират между желанието на бюджетният сектор за повишаване на приходите, и реалният икономически баланс към който интерфейс представляват данъкоплатците. Приетото решение за 10% плосък данък на мен ми изглежда като най-разумно, за запазване на данъчните приходи, точно в полза на бюджетните приходи и издръжка. Следователно протестирайки срещу това, хората на бюджетна издръжка режат клона, на който седят. А отделно е ясно че държавата не може да плаща заплати, за които няма приходи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...