Вчера се завърнах в София с ето това:

Сертификат за завършване
Издава се на Илия Марков като признание за участието Ви в
ЕЕМПЛ (Европейски и евразийски млади политически лидери) симулация на кампания
Проведена от 16 до 19 юни, 2008г.И за Вашата продължаваща отдаденост към
Напредъка на демокрацията по света.
Подписите са на директора за Европа на Международния републикански институт и на неговия президент – Лорн У. Крейнър.
Много съм доволен, особено от последното изречение. 🙂
А още по-доволен съм от самата работилница (семинар). Беше симулация на президентски избори в измислена държава (Коватия) в Югоизточна Европа. Бяхме разделени на три отбора / партии. Аз бях разпределен в дясната и про-западна Народна партия на Коватия. При разпределянето на ролите в щаба на мен се падна тежката отговорност да съм кандидат-президент на партията ни.
Мисля, че се справихме – с 13:5:5 гласа или 56,5% спечелихме изборите в първия тур.
Ще се опитам да разкажа още в близките дни. Само едно наблюдение – американците са голяма работа.


Първо – добре дошъл!
Второ – явно си сбъркал партията:)… уйдисва ти да си десни и прозападни:)
Добре заварил!
Ще ти звънна тия дни да се видим! 🙂
Илия, президент, президент
Днес в Коватия, скоро и в България! ;))
ИстаНбул 🙂
Уф…мн съм зле.
Не знам защо бях останал с впечатлението, че се пише различно на бълг. и английски и след като няколко пъти го сгреших на английски и го написах с М, реших, че явно трябва на бълг. да го пиша така. Сега ще го оправя.
Мерси за поправката! 🙂
Или ИстаНбул, или СтаМбул:)
като млЯко и млекО
Поздрави и от мен. Ще те издигнем за кандидат на десницата през 2011г. Но май няма да имаш 40 до тогава!? Тогава за премиер ще те издигнем. А Стамбул ми е любимото място на света. Е, от тези, на които съм стъпвал само.
Нали знаете, че в нашата държава съществува едно разделение още от 23-а година?
Аз съм от едната му страна и не мога да премина от другата, която ни обвърза с Хитлер, прати македонските евреи в концетрационни лагери и индиректно, чрез нескопосаността си, ни обвърза с соцлагера и с авторитарните социалисти години наред…
Абе не искам да звуча като сектант, но аз вярвам, че пътят напред за България е в социалната демокрация и не мога да отида при никакви „десни“ сили, колкото и леви да са те в действителност… 😉
Ако търси разделение, то е още от 681 година. Едните преминали Дунава, другите се забатачили на друго място.
Хехех
За разделението от ’23 можем отделно да поговорим… Прочее, важен въпрос за една социал-демократизираща се партия е има най-сетне становище за Сакъзов и Пастухов, да речем:)
не виждам какво общо има днешния гласоподавател на СДС или ДСБ с изтреблението на македонските евреи или пък с решението на Филов да се присъедини към Оста. Идеологическите връзка с про-западната опозиция от периода 1941-44 г. (десните земеделци, демократите) е доста по-видна, ако и пак да индиректна. Десният проект у нас само отчасти рожба на някаква носталгия по statuquo ante-то. Подръжниците му воглавном произлизат главно от средите на средната класа, която е продукт на социализма.
Обратното, доста от превратаджиите от 1923 г. и 1934 г. финишираха в Отечествения фронт и там си добруваха до старини. Ето веднага три примера – Кимон Георгиев (ноу комент), Димо Казасов (социалдемократ, както и проф. Ал. Цанков на младини) и ген. Иван Маринов. Последният е бил командант на Битолска област и на съвестта му тежат доста еврейски животи, гаранция. След 9 септември обаче по звенарска линия е на страната на ОФ, връща се в Македония октомври като командир на Първа армия, а после се подвизава чак до края на 70-те като военен историк в София.
Накрая, ясно е, че който и да беше на власт по време на Втората световна война, резултатът щеше да бъде същият. Левица, десница, център – Сталиновите танкове щяха да установят точно същия сатрапски режим.
Ами и New Labour прилича по твърде малко неща на основата през 1900г. партия, но това все още не е накарало политолозите да отпишат съвсем модела на Липсет-Рокан.
Но иначе съм съгласен като цяло с твърденията ти. Просто исках да кажа, че аз съм социалист (или дори социал-демократ) по душа и по убеждения и не мога да стана десен. За мен дясното в България символизира тези неща.
Колкото до сатрапския режим – така е, така или иначе щеше да се установи такъв. Но некомпетентното управление на правителствата преди и по време на войната направи така, че 1) демократичната система на България да бъде заменена от авторитарна такава (личен режим на Борис ІІІ) и 2) България да бъде единствената страна (заедно с Чехословакия, но там демокрацията се запазва и между войните!), която да има голяма и популярна комунистическа партия.
Тези факти са много показателни за обществените нагласи по това време. Имам чувството, че България между войните твърде много е приличала на днешната България – проядена от корупция, с фасадна демокрация, с „големия“ човек мачкащ „малкия“.
Ще се радвам да продължим да комуникираме и иначе. Адресът на пощата ми е ilia[точка]markov[при]gmail.com
Ти къде преподаваш иначе? Аз имам BA in International Relations with Politics от Essex.
„дясно“ и „ляво“ са твърде условни понятия и менят значението си през времето. Едно е между войните, друго е след 1989 г. Всичко е въпрос на менящата се социална структура – прехода от селско към урбанизирано общество между, грубо казано, 1950 и 1980.
Бих казал например, че БСП през 90-те беше консервативна, дори и дясна, партия дотолкова, доколкото залагаше на установеното статукво, легитимитета на миналото и социално-консервативни послания, омешани с националистическа реторика (напр. случая ОКЗНИ в Кърджали и Разград от зимата на 1989 г.). Реформаторите от СДС пък можеха спокойно да минат за левичари. Само виж студентските протести срещу Младенов и Луканов през 1990 г. и ще се сетиш за 1968 г.
Силната комунистическа партия е факт още от парламентарните избори през 1919 г. Много преди да се консолидира някаква дясна позиция в рамките на Демократическия/Народния сговор. Левичари в България, а и в Източна Европа, никога не са липсвали. Само дето аграрния популизъм на БЗНС е основното течение чак то 40-те (подобна е ситуацията в Румъния, където компартията е почти несъществуваща до 1944 г.).
Личният режим на Борис III е пряко следствие на действията на левите авторитаристи-републиканци от Звено (Кимон Георгиев, Дамян Велчев), чиите идейни корени може да се търсят още в 1923 г. (тогава широките социалисти са с превратаджиите; БКП също пази неутралитет). Левицата в България – Стамболийски, звенарите, БКП – има също толкова вина за подкопаването на демократичния режим, колкото и десничарите от Военния съюз или пък маргиналното Социално движение на Цанков (единствените автентични фашисти у нас), колкото и центристите-бюрократи около царя.
Сега ще ти пусна мейл.
А пътепис? (разрешавам ти да правиш политически некоректни изказвания в него)
Седнах вчера да пиша нещо, но идея нямам кога ще успея да го завърша…