А сметката кой ще плати?


Warning: Parameter 2 to wp_hide_post_Public::query_posts_join() expected to be a reference, value given in /home/customer/www/iliamarkov.eu/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 307

Всички обичаме понякога да ходим на кръчма. Салата и ракия или мешана скара с бира, а за някои по-изтънчени вкусове и средиземноморска кухня с червено вино от отбрани сортове или автентично японско суши със свръх-лютиво уасаби – България е типично южняшки (за Европа) тип държава, в която доброто хапване и пийване сами по себе си са ценност и черта на националния характер. Нищо лошо – даже напротив, ако си търсите повод за патриотарско тупане в гърдите, кухнята ни е напълно легитимна и подходяща причина.

Цели векове обаче преди в нечие англосаксонско либерално съзнание да се роди афоризмът за безплатния обяд (която мисъл се занимава с идеята за пропуснатите ползи, а не за плащането на сметката, но това е друга тема…) патриархално-родовият български мозък вече е бил уврял, че „да си правиш сметката без кръчмар” е белег за най-висша глупост и наивност.

Покрай двата броя избори се нагледахме точно на това някой да си прави сметката без кръчмар. То не бяха апаратни игри в ЦИК, „мажоритарни” народни представители, вдигане на изборни прагове, ограничаване на правото на протестиране и пр. „законови мерки”. Ами секирите, материала, и разбира се „Презареждането”? Дори след изборите и ясния разгром на тройната коалиция, кабинетът в оставка продължава да прави назначения, замени, да издава разрешения за изследване на природни ресурси и пр.

И през цялото време ние, „хората”, седяхме отстрани и поклащаме заканително глава – „тия си правят сметката без кръчмар, обаче идва Видовден”. Така е – явно някой мощен интелектуален мозъчен център (например този на Мая Манолова) смяташе, че като „изнасилят” системата, тя ще им го прости. Или смята, че хората са глупави и че не им пука за някакви отвеяни абстрактни норми като „демокрацията”. Заблудите на една самозабравила се клика, която е окупирала целия властови ресурс и в БСП, и по съвместителство в държавата, наистина приличат на тотален отказ от приемане на действителността, но не е вярно, че сметката не е взета предвид.

Напротив, под мъдрото ръководство на другаря Сергей Станишев през последните 4 години висшето ръководство на БСП седеше на трапеза, на която могат да завидят и приказните султани и шейхове от историите на Шехерезада. С пренареждане на столовете около масата и подхвърляне на дребни трохи на най-верните и гладни домашни любимци, ръководството на партията се опита да си гарантира, че още четири години ще пият жълта ракия и ще ядат печени фазани за закуска. Толкова им стига, както стигаше и на Симеон Сакскобурготски, за да си гарантира, че няма да му бъде потърсена отговорност за нелегалното придобиване на т.нар. „царски имоти”. А след това? След това някой ще плати сметката.

Някой като Христо Христев например, който е прекарал последните 10-12 години в усилия да спомогне за изграждането на модерна и европейска БЪЛГАРСКА левица. Или някой като Димо Господинов, който без малко не спечели състезанието „Големия избор” без да разчита на партийна подкрепа и влияние, обявявайки се открито за социалист и обирайки гласове от целия спектър, включително привърженици на ГЕРБ, Атака и ДСБ.

Това е горчивата истина – другарите от „Позитано 20”, дори и сочените за „млади” и „модерни” сред тях като Ивелин Николов, Антон Кутев и Кирил Добрев, правят всичко възможно, за да унищожат шанса за нормална левица в България. На мен ми е пределно ясно, че на тях изобщо не им пука за нея. За тях е важно да гарантират, че ще бъдат още няколко години във властта, за да могат да се възползват от облагите, които тя предоставя, без да направят каквото и да е, за да я упражнят в полза на общия интерес.

Доказаха го и решенията, взети по отношение на водачите на пропорционални листи за народни представители. „Избирането” на челни места на всички онези провалени или спорни министри и политици – говоря за хора като г-жа Масларова (Хасково), г-н Орешарски (Бургас), г-н Димитров (Добрич), г-жа Нинова (Благоевград) е красноречиво за позицията на партийните елити – няма допуснати грешки, посоката е вярна, политиката е успешна. И тези меко казани безумни приказки продължават и след трагедията на изборите.

Тъжното е, че ще трябва да изчакаме левицата да стигне до обществена подкрепа в рамките на 5-10%, за да го осъзнаем. Тогава обаче тези хора няма да са наоколо, за да им потърсим сметка.

Именно заради това то трябва да се случи още днес. Сега, повече от всякога, е време да им се потърси ясна и точна политическа отговорност и да им се поиска да си платят сметката.

* Снимката е от в-к „Дневник“

Коментари

One thought on “А сметката кой ще плати?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...