В неделя отново станахме свидетели на рекордно ниска избирателна активност – 37,49% според ЦИКЕП.

Почти всички анализатори и политици отчетоха това като успех. Успех, защото била по-висока от тази на частичните избори за ЕП през 2007г.

Има някои разлики обаче

1 – След по-малко от месец предстоят Парламентарни избори – най-важни за бъдещето на Републиката. В такъв момент да не можеш да мотивираш малко повече от 1/3 от избирателите да упражнят правото си е израз на върховна политическа импотентност.

2 – Още повече, че се намираме в повратен за страната ни момент. Вътрешните проблеми, изострените до краен предел отношения с партньорите ни от ЕС, икономическата криза – всички тези проблеми правят българите неспокойни за бъдещето им и би трябвало да ги подтикнат към участие и към насочване към по-силни и умели лидери.

Два примера ми идват веднага на ум – президентските избори във Франция през 2007 и тези в САЩ през 2008г. И в двата случая видяхме рекордновисоки нива на изборна активност (~80% ~70%), оспорвани до последния момент състезания и избор на разумни и балансирани лидери.

3 – И чисто статистически България е доста под средната за ЕС избирателна активност.

Всички тези фактори и критично ниското ниво на гражданско участие е символ за провала на цялата политическа класа – от най-ляво до най-дясно. От най-старите и калени политически лидери, до белобрадите прохождащи лъвчета.

Политиците на прехода и тези, които в момента си проправят път, за да ги наследят, се явяват напълно неспособни да формулират ясна и устойчива алтернатива на управлението на страната.

Затънали в споровете за миналото или в консервирането на порочните модели, установени по време на управлението, нито една от сериозните политически сили и нейните лидери не могат да зададат дневен ред, който да гарантира консолидацията (тоест оцеляването – защото все още има нужда от това) и развитието на демокрацията в България.

Не случайно нито една партия не залегна в предизборните си послания на правото на преференциално гласуване.

От друга страна 16% от гласувалите са се възползвали от него. (Почти колкото т.нар. контролиран вот, който политическите анализатори оценяват на около 16,5%). Това показва, че българските граждани имат нужда от повече и по-качествена демокрация.

А съответно и от демократични лидери с проект за развитието на страната ни.