Warning: Parameter 2 to wp_hide_post_Public::query_posts_join() expected to be a reference, value given in /home/customer/www/iliamarkov.eu/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 307
В неделя отново станахме свидетели на рекордно ниска избирателна активност – 37,49% според ЦИКЕП.
Почти всички анализатори и политици отчетоха това като успех. Успех, защото била по-висока от тази на частичните избори за ЕП през 2007г.
Има някои разлики обаче
1 – След по-малко от месец предстоят Парламентарни избори – най-важни за бъдещето на Републиката. В такъв момент да не можеш да мотивираш малко повече от 1/3 от избирателите да упражнят правото си е израз на върховна политическа импотентност.
2 – Още повече, че се намираме в повратен за страната ни момент. Вътрешните проблеми, изострените до краен предел отношения с партньорите ни от ЕС, икономическата криза – всички тези проблеми правят българите неспокойни за бъдещето им и би трябвало да ги подтикнат към участие и към насочване към по-силни и умели лидери.
Два примера ми идват веднага на ум – президентските избори във Франция през 2007 и тези в САЩ през 2008г. И в двата случая видяхме рекордновисоки нива на изборна активност (~80% ~70%), оспорвани до последния момент състезания и избор на разумни и балансирани лидери.
3 – И чисто статистически България е доста под средната за ЕС избирателна активност.
Всички тези фактори и критично ниското ниво на гражданско участие е символ за провала на цялата политическа класа – от най-ляво до най-дясно. От най-старите и калени политически лидери, до белобрадите прохождащи лъвчета.
Политиците на прехода и тези, които в момента си проправят път, за да ги наследят, се явяват напълно неспособни да формулират ясна и устойчива алтернатива на управлението на страната.
Затънали в споровете за миналото или в консервирането на порочните модели, установени по време на управлението, нито една от сериозните политически сили и нейните лидери не могат да зададат дневен ред, който да гарантира консолидацията (тоест оцеляването – защото все още има нужда от това) и развитието на демокрацията в България.
Не случайно нито една партия не залегна в предизборните си послания на правото на преференциално гласуване.
От друга страна 16% от гласувалите са се възползвали от него. (Почти колкото т.нар. контролиран вот, който политическите анализатори оценяват на около 16,5%). Това показва, че българските граждани имат нужда от повече и по-качествена демокрация.
А съответно и от демократични лидери с проект за развитието на страната ни.
Хехе, задаваш отговори. Те (партиите) печелят, а ние „печелим“ 😉
Защо изпаднахте зад борда и ви няма в изборите?
Кои „ние“?
па знам ли? БСМ
БСМ е младежка политическа организация – никога не си е поставяло за цел да участва на избори.
Но въпросът за даване на израз на енергията и идеите на много модерни леви хора в България виси остро – съгласен съм. 🙂
Е то основната идея на политиката е да осигурява представителство, нали така? Не те занасям нещо, а го казвам по принцип – ако не участвате в политическия процес директно, то политиката ще ви изхвърли зад борда.
Радвам се, че сме на един акъл. 🙂