С Комитата в "Здравей, България!"

В петък, заедно с Комитата, бяхме в студиото на „Здравей, България!„, където спорихме с Цвятко Цветков и Димитър Иванов за измененията в ЗЕС, които МВР се опитваше да прокара през Народното събрание с най-грубите възможни нарушения на правилника на НС.
За щастие, предложенията на МВР не успяха да минат засега, но от видяното дотук, може би ще има нови опити…

С грижа за здравия морал

Българските парламентаристи успях да сътворят поредното юридическо и гражданско безумие

От „Дневник“ току що научавам, че по настояване на народния представител от БНД Владимир Дончев в проектозакона за лобистката дейност е включена разпоредба, която забранява лобиране, което подтиква към „нарушаване на нормите на обществения морал„.

Основанието? Според г-н Дончев, в противен случай „представители на гей организации ще получат правна възможност да се регистрират и публично да лобират за узаконяване на еднополовите връзки„.

Браво Владо! Браво Дончев!

Поредният недообмислен, дискриминационен и простичко казано идиотски текст от поредния мастит обществен и политически ум е точно това, от което имаме нужда. Особено интересно е, че това предложение идва от народен представител от групата на БНД, която иначе ни се представя като най-демократичната, най-европейската, най-прогресивната.

Хубавото е, че г-н Дончев е толкова некадърен и неинформиран, че не разбира сам, че предложението му с нищо няма да попречи на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да търсят правата си. Отделно от факта, че понятието „обществен морал“ е юридически нонсенс, никъде в българското законодателство не пише, че сексуалната ориентация може да противна на морала. Даже обратното – има една дузина нормативни актове, които забраняват на държавата и институциите й (четете внимателно г-н Дончев) да разделят хората на основание сексуалните им пристрастия.

Лошото е, че в Българския парламент се подвизават такива творчески величия и много често те се заблуждават и сами и се опитват да заблуждават и нас, че имат нещо общо с модерните демократични възгледи за правова държава, в която се съблюдава спазването на човешки права.

Още при:
Аксиния Генчева
Girls Gone Wise
Openly Feminist (на английски – от нея научих новината първо!)

8 март

Преди всичко честит празник на всички жени.

Няма да се спирам на безумния аргумент, че 8 март не е празник, защото го били измислили комунистите. Нито на по-разумния „защо имаме нужда от ден, в който да се държим добре с жените около нас“, с който принципно съм напълно съгласен.

Също така не искам да обсъждам как трябва да празнуваме 8 март – дали с цветя, бонбони и парфюмчета или с манифестации и протести. Мисля, че празникът може да събере всичко това в себе си и човек да го отбележи както намери за добре.

Искам обаче да използвам повода, за да поразсъждавам малко за положението на жените в българското общество и относно това дали имаме нужда от ден като 8 март.

Има един много глупав аргумент, че социализмът е свършил в България това, което до ден днешен не може да се случи в голяма част от западноевропейските страни – направил е хората от различните половете равни. Всъщност, макар да сме напред в някои отношения (най-вече като номинално участие на жените в професионалния и обществения живот), като цяло изобщо не сме довели това равенство докрай. И днес работещите жени в България получават с 15% по-ниска заплата от мъжете (това е средният процент за ЕС). Тази статистика е направена по официалните цифри, които се декларират от българските работодатели, така че изобщо не можем да твърдим, че е меродавна, но все пак е някаква отправна точка.

И все пак разликата в заплащането е много малка част от проблема с еманципацията и равните възможности в България.

Един много по-голям проблем е например домашното насилие, за което никой не води нито убедителна статистика, нито се предприемат някакви мерки. А това е един ужасен проблем, който не е просто криминален – систематичното и постоянно насилие над едно човешко същество го уврежда психически и спира развитието му.

А да не говорим за пасивните и агресивни форми на сексуален тормоз, които много голяма част от работещите български жени са длъжни да изтърпяват. Свикнали сме да се надсмиване на куриозните истории за съдебни дела, които достигат до нас от Западна Европа или зад океана, но едва ли се замисляме какво струва на колегите ни и жените около нас изобщо това.

Не искам да бъда съдник на онези жени, които са направили компромис със себе си в името на професионалното си развитие и/или житейската си задоволеност и щастие. Но за какво равенство на възможностите можем да говорим или за каква меритокрация при положение, че водещият фактор за израстване не само в политиката, но и в медиите и на други места е сексуален, а не професионален, т.е. базиран на умения.

И не знам колко хора се замислят по въпроса, че това нанася големи вреди на обществото като цяло, тъй като не позволява на най-кадърните и умели негови членове (от женски пол в случая, но това важи и за други подобни) да се развиват и да заемат водещите позиции в него.

Не е това обществото, в което аз поне искам да живея.

Актуализация: (видяно при Openly Feminist) Георги Марков има близки до моите разсъждения в задочните репортажи.

Долна просташка дивотия

Вижте това лице. Това е д-р ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ, Народен представител в 40-о НС от групата на Коалиция за България (БСП).

Д-р Константинов изниква като най-вероятният автор на репликата „стига с това ин витро, дай да ти направя едно in vivo„.

Искам да кажа, че съм тотално отвратен от поведението на българските народни представители. Не само от това на жалкият простак, който си е позволил да се изкаже по този сексистки, тъпанарски и дебилен начин към жена, която не може да има дете, ами и от поведението на неговите колеги, които сме избрали да ни представляват, които въртят и усукват как ли не, само и само да не кажат кой точно го е казал.

Искам обаче и да изразя възхищението си от българското гражданско общество, което реагира достойно на недостойното отношение на неговите представители и не допусна за секунда дори да се толерира подобна простотия и да бъде забравена след няколко дни.

Сега остава само едно. Да помолим д-р Константинов и неговите колеги от ПГ на Коалиция за България и от НС да се извинят на всички жени и д-р Константинов да депозира оставката си като народен представител в 40-о Народно събрание на Република България.

Това е единственият начин да се изтрие петното върху върховната институция и върху Републиката като цяло.

П.П. Призовавам всички, които се интересуват от темата да не оставят нещата да потънат и да намерят своите начини да участват!

АКТУАЛИЗАЦИЯ: Група във Фейсбук

АКТУАЛИЗАЦИЯ: По някаква непонятна на мен причина съм написал, че човекът се казва Георги Константинов, всъщност името му е Емил. Извинявам се на всички Георги Константиновци…

Защото сме толерантни?

Вероятно вече прекалявам с манипулациите на заглавието на фундаменталния труд на Сергей Станишев, но национална гордост от традиционната българска толерантност ми напомня точно на 5-дневния памфлет по отношение на това колко се разминават заявените ценности и реалното поведение.
Как иначе да коментирам факта, че групата във Фейсбук, озаглавена „Аз съм против построяването на 5-етажна джамия в София“ е събрала около 3’500 членове само за няколко дни? (Вероятно докато завърша и публикувам този текст ще са станали повече)

Не искам да заемам позицията на морален стожер, нито да заповядвам на някого как трябва да мисли, само искам да кажа, че да държиш 1/5 от населението си сегрегирано в далечни села или градски гета и същевременно да се биеш в гърдите, че формално си им дал всички права на граждани не може да бъде толерантност.

Също според мен не може да бъде толерантност да откажеш на една значителна религиозна група правото да си построят храм. Пък ако ще да е на Дарт Вейдър.

А пък цялата паника, с която се подхожда по отношение на джамията на края на града ми напомня за карикатурите на Мохамед в Дания и последвалата реакция от мюсюлманите по целия свят. Тогава много хора им се смееха колко са „цивилизовани“, как ли изглеждаме ние сега?

Ако пък си мислете, че „навсякъде е така“ спомнете си как изглежда следващият президент на САЩ:

Участието ми в Нова ТВ

Тази сутрин участвах в „Здравей, България“ по Нова ТВ. Темата – промяна на предложението в новия семеен кодекс, което въвежда „фактическо съжитество“ само между мъж и жена. Доста пъти преди съм писал по този въпрос и за това, че подкрепям легализирането на еднополовите съжителства на блога си. След мое предложение то стана и официална позиция на БСМ.

Това явно предизвика голям интерес тъй като първо миналата седмица дадох интервю за в-к „168 часа“ по този въпрос, а днес бях поканен в студиото на Нова ТВ. Прилагам видеото от участието ми:

Както беше казала Аксиния Генчева пред „168 часа“: „Поне младежите на БСП са социалисти“ 🙂 Само дето вече не сме им младежи… на БСП де

Защо БСМ е различна

Националният съвет на Българска социалистическа младеж:

(…)

Се обръщаме към народните представители от 40 Народно събрание за следното:

В Народното събрание на Република България беше приет на първо четене нов Семеен кодекс, който въвежда два нови института в правото – брачен договор и фактическо съпружеско съжителство. В проекта изрично е упоменато, че фактическото съжителство може да бъде сключено само между мъж и жена. По този начин се лишават всички еднополови двойки в България от възможността да ползват правата, предвидени за двойките живеещи без брак, с изменението на семейния кодекс .

(…)

ОБРЪЩАМЕ СЕ към народните представители от 40 Народно събрание с предложение в чл. 13, ал. 1 на проекта за Семеен кодекс определението „между мъж и жена” да бъде заменено с текста „между две лица”.

Целият текст – тук.

Обикновена хомофобия

От блога на Сталик научавам, че проф. Огнян Герджиков, председател на миналото Народно събрание се е изказал остро против предложението в новия Семеен кодекс фактическото съжителство да бъде разпростряно и върху еднополовите двойки.
Ще ви спестя голямата част от глупавите му хомофобски бъртвежи и ще отбележа само едно като доказателство за голямата държавническа мъдрост на бившия председател на най-върховния орган на Републиката ни:

„Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход.“

Тоест, за проф. Герджиков, всички които нямат деца или нямат намерение да имат деца нямат право на легитимно юридическо признаване от държавата.

Странно, аз мислех, че либерализмът и консерватизмът нямат общо помежду си?

Явно за либералите от НДСВ не всички български граждани имат равни права и защита пред закона, а само онези, които изпълняват някакви национално-угодни задачи – като плодене – и попадат в рамките, създадени от устоите на морала – като здравото разнополово семейство.

Не искам да задълбавам в тоталната некомпетентност на проф. Герджиков, но само за последно ще отбележа този бисер:

„Вярно,” продължава той, „няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.”

Няколкото държави, за които говори видният ни държавник са почти всички западноевропейски държави, в които под някаква форма са уредени еднополовите връзки. За справка вижте приложената карта:

Легенда:

  • Тъмно зелено: еднополовите двойки имат право да сключват граждански брак;
  • Зелено: еднополовите двойки могат да влизат в граждански съюз (фактическо съжителство);
  • Жълто: еднополовите двойки имат право на нерегистрирано съжителство;
  • Лилаво: в момента се води дебат по въпроса;
  • Сиво: не се признават или няма дадени права на еднополовите двойки;
  • Оранжево: има забрана върху еднополовите двойки.

Илиза, че проф. Герджиков е некомпетентен да направи едно сравнение със страните от ЕС, дори по въпрос, за който пряко отговаря.

Ако под „приемане“ господинът има предвид даване право на граждански брак на еднополови двойки, наистина само няколко европейски страни са признали това право – това са такива екзотични (за да употребим езика на професора) дестинации като Белгия, Холандия (помежду другото едни от най-развитите, некорумпирани и пр. държави в света изобщо) и Испания (сама по-себе си доста по-консервативна от България католическа страна – заслугата за признаването на хомосексуалните бракове е на социалистическия премиер на страната – Хосе Луис Родригес Сапатеро).

Разбира се има и една цяла плеяда държави, сред които и такива като Германия, Франция, Великобритания, които са създали обществената институция „граждански съюз“, който е де факто еквивалентен на предвиденото в новия ни Семеен кодекс „фактическо съжителство“. Фактът, че проф. Герджиков говори за признаване на хомосексуални бракове в новия кодекс (нещо, за което никой и дума не казва) и не може да различи брак и фактическо съжителство е показателен за тоталната му некомпетентност по въпроса.

Но може би за проф. Герджиков мнозинството от трезвомислещите държави и общества представляват такива титани на либералната мисъл като Ирландия, Гърция, Италия. Или дори още по-големи флагмани на демокрацията и свободата като Полша и Сърбия.

И разбира се няма да съм справедлив, ако тук не спомена и други апологети на свободата и човешките права като народния представител Мартин Димитров, който гласува против законопроекта за нов Семеен кодекс именно поради предвиденото разнополово фактическо съжителство, защото то вредяло на моралните устои на българското общество.

Позицията му беше в унисон с тези на православната, католическата и протестантските църкви и главното мюфтийство. И макар да уважавам разнообразието от религии в България не смятам, че религията има място в съвременното демократично управление на страната ни. Ето защо не смятам за правилно Народното събрание или който и да е негов член, да се съобразява с тези позиции (били те под формата на някакъв традиционен морал и пр.), когато взема решение как да гласува.

Не мога да знам дали това е бил случаят с г-н Димитров (и/или парламентарната група на ОДС, която гласува против), но самият факт, че поставя някакви въображаеми морални съображения (определени от кого?) пред интересите на много голяма част от българските граждани (същителстващи или родени във фактически непризнати от закона съюзи) е показателен за разбиранията му.

Ке падне ли Турция?

Наскоро бях в Турция. Преди да се изкажа и аргументирам трябва да уточня, че макар и заинтересован от политиката на Балканите не съм супер-експерт по темата. Въпреки това, единият от любимите ми политически спорове е за Ердоган и „ислямизацията” на Турция. Това, която ме притеснява е, че много хора биват подведени от манипулативните твърдения за това, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР), водена от Министър-председателя Реджеб Таип Ердоган, иска да въведе ислямистка държава и да премахне светските основи на Републиката.
Водил съм разговори по този въпрос с много хора, включително с една много симпатична туркиня на средна възраст, която работи към Националния демократически институт (НДИ) на САЩ.

Впечатлението, което съм си създал е, че т.нар. светски политически сили всъщност са едни страшно затворени и ограничени елити, които искат да държат цялата власт за себе си и са по същество антидемократично настроени.

Истината е, че ПСР е най-европейски настроената политическа сила в Турция и дали заради това или по принцип най-реформистката сила в страната. Откакто фундаменталистите са на власт в Турция беше разрешено на жените да започват работа без да искат разрешение от мъжете си, беше декриминализирана изневярата, бяха облекчени законите за „защита на нацията”, по която се съдеха писатели-нобелови лауреати като Орхан Памук и още много подобни реформи, целящи да модернизират страната.

Още повече, че партията на г-н Ердоган е огромен електорален успех. Дори след милионните протести в Истанбул и Анкара миналата година ПСР спечели над 40% от гласовете на парламентарните избори и още по-голямо мнозинство в Меджилиса. Разбира се за светските елити е лесно да хвърлят вината за загубата си на непросветеното и мизерстващо мнозинство.

Ако погледнем трезво отвъд тези обвинения обаче, бихме могли да си направим малко по-различен извод. А той е, че в Турция се формира една консервативна светска партия по подобие на партиите от християндемократическото семейство в Западна Европа. Факт е, че след изборите миналата година Европейската комисия бързо поздрави ПСР за победата, де факто признавайки демократичната воля на турската нация.

От друга страна, много показателни са последните действия на турското правосъдие. Днес най-накрая е било прието решение да бъде забранена ПСР на базата на това, че подкопава устоите на светската държава. Когато бях в южната ни съседка се говореше и за забрана на Ердоган и още няколко висши политици от партията да участват в политическия живот на страната. Представете си в аналогична ситуация Бойко Борисов да бъде насилствено натирен от политиката, а ГЕРБ забранена. То не че не е имало достатъчно такива случаи в българската политика – още от ЗДД през 30-те и после ОФ и репресиите през 40-те.

Друга новина от днес е, че полицията е арестувала в Анкара 24 души, сред които двама военни генерали, които са планирали преврат! Не смятам, че едни „демократични” и „национално-отговорни” сили могат да решават проблемите си по този начин, когато „мислят за благото на обществото си”. Всичко останало е пропаганда и манипулация.

Както е казал не-толкова великият Уинстън Чърчил – демокрацията е лоша форма на управление, но няма по-добра измислена. Максимата важи с особена сила и за Турция – не е лесно на толкова голяма маса необразовани хора да се научат да се управляват добре сами, но единственото „училище за демокрация” е практиката. На западните нации им е отнело по около 200 години докато стигнат до сегашното си развитие…

Четете още по темата с преврата тук и там.

Бойко Борисов е страхливец!


Има ли някой който досега да се съмняваше, че Бойко Борисов е популист? Едва ли…

Но не ви ли учудва фактът, че освен популист софийският кмет е и… страхливец?

Как иначе да обясним странната му постъпка да премести Парада на гордостта, организиран от БГО Джемини от центъра на София в Южния парк?

Представям си какво си е казал, помислил тази сутрин под душа:

Я по-добре да ги разкарам някъде по-надалечко от Центъра, където живеят всички баби-реститутки и баби-деца на активни борци – моят твърд електорат!

Нещо такова. Много се радвам обаче, че на Бате Бойко не му е стигнал политическият опит да предвиди колко голям въпрос ще излезе тоя парад… иначе едва ли щяхме да разберем какъв страхливец е! 🙂