Тази седмица завесата се открехна и най-накрая успяхме да видим какво се крие под така дълго пазената конспирация, наречена за по-удобно „Корпоративна търговска банка“.

Как КТБ стана толкова голяма?

Че се случва нещо нередно знаехме още от средата на мандата на Тройната коалиция, след като един успял мъж, който тогава нямаше още и 30, под мъдрия поглед на майка си, започна да изкупува медии с кредити от тази банка. Още тогава медиите бяха в криза и (повечето) трупаха сериозни загуби, така че беше очевидно, че придобиването им за нереално високи суми не е породено от икономическа логика.

После се оказа, че над половината от парите на държавните компании се оперират от същата тази банка. Прехвърлянето се беше случило с голяма скорост по време на правителството на Бойко Борисов, когото вестниците на същия този тандем, спонсориран от същата тази банка, възхваляваха като държавник от глобална величина. Тогава вече знаехме, че пред очите ни и облечен в държавна власт, се случва сериозен грабеж.

До този момент виждахме събитията „на входа“ – как политическата власт се трансформира във финансова, а финансовата в обществено влияние, което се кешира обратно в политическа власт.

Сега вече знаем каква е била и крайната цел на цялата тази схема – една голяма кражба.

Къде изчезнаха парите от КТБ?

От одиторския доклад, който БНБ публикува тази седмица, става ясно, че кражбата е извършена съзнателно. Нека погледнем само един пасаж (резюмиран е накратко отдолу):

Най-голяма група от 82 кредитополучатели се състои от такива, които в преобладаващата си част (67 случая) нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или преобладаващо от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е 3434 млн. лева или 64 на сто от кредитния портфейл. Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени (т.е. създадени в рамките на до 12 месеца преди отпускането на първия кредит) или такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества. В повечето от кредитните досиета на кредитополучателите от тази група не са намерени подробни бизнес планове или друга информация, която да подкрепя икономическата целесъобразност за отпускане на кредитите, очакваните парични потоци на кредитополучателите и източниците за погасяване на съответните кредити. За голяма част от кредитните досиета не са налични документи, удостоверяващи дали кредитът е използван съгласно целта, описана в договора за кредит.

Обезпечения по тези кредити са залози на материални активи, бъдещи вземания с постъпления по банкови сметки на кредитополучателя в банката, акции на придобитите предприятия или търговски предприятия. В резултат на правния анализ преобладаващата част от тези обезпечения се оказват с пропуски при тяхното учредяване или несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Към 30.09.2014 г. в резултат на анализа на кредитополучателите в тази категория коефициентът на покритие на дълга с валидни обезпечения, като се вземе предвид възстановимата им стойност, е едва около 2%.

Ако не ви се чете цялото – една банка дава над 60% от кредитния си портфейл на дружества, които нямат и година от регистрацията си, нямат търговска дейност, нямат персонал, нямат бизнес план, нямат активи, с които да обезпечат кредитите си…

Няма нужда се си банков експерт, за да знаеш, че така има доста голяма вероятност да не получиш обратно парите си. Няма нужда да си прокурор, за да се усъмниш в недобросъвестността на ръководителите на банката, които са раздавали тези кредити.

Какво да правим с КТБ?

През седмицата националните телевизии събраха банкови и финансови експерти, които разбрали по същество размера на кражбата в КТБ, се обединиха (почти напълно) около мнението, че единственият изход от кризата с „банката“ (може да ползваме „пирамида“ взаимозаменяемо) е чрез ликвидация.

Още преди да разберем реалния размер на кражбата имаше поне 2 сериозни аргумента защо КТБ не бива да се спасява с публични средства.

Общественият натиск

В момента публичното внимание е фокусирано върху ситуацията около КТБ. На управляващите им се иска час по-скоро тази история да бъде забравена, затова и основните партии (с малки изключения) не коментират ситуацията. Ако се допусне спасяване на банката с обществени средства, много скоро вниманието ще се измести, с което ще изчезне какъвто и да било шанс за сериозно разследване и преследване на виновните за случилото се.

И източването ще бъде забравено точно така, както и онова на Първа частна банка от преди няма и 20 години (обществената склероза е страшен бич).

Моралният риск

Моралният риск (moral hazard) е термин, който стана особено популярен покрай финансовата криза, започнала в САЩ през 2008г. Централната му идея е, че хората са склонни да поемат много по-големи рискове, ако знаят, че при негативно развитие, последствията ще се носят групово. „Не е луд тоя, който яде баницата…“, ако трябва да го побългарим.

Казано инак, ако КТБ бъде спасена с публични средства и разследването се проточи във времето без да бъдат намерени виновници, това ще даде смелост и на други хора да пробват подобни схеми и то не само в банки и финансови институции.

Нуждата от регулация

Кризата с КТБ всъщност показа, че банковата система на България е стабилна. Но също така и, че негативите, създадени от само 1 случай на нестабилност (и злоупотреба) са несъразмерно големи. Още повече, че в толкова сложна система много малко хора знаят реално какво се случва (информационна асиметрия), докато крайният потребител (вложител) вижда само това, което въпросната институция е решила да му покаже като маркетингово съобщение.

Всичко това е силен аргумент в полза на нуждата от регулация. Корупцията и злоупотребата с власт водят до слаба и неефективна регулация и провалът на БНБ в случая да предотврати източването на КТБ е доказателство за това. От години се знае, че управителят на централната ни банка е близък до ДПС и лично до „почетния“ председател на партията, до когото са (или бяха – що се отнася до Цветан Василев) близки и основните действащи лица в източването на КТБ.

Всъщност съвсем очаквано се оказва, че най-трудната задача (поне за България) е да се създаде регулатор, който е достатъчно независим от външно влияние. Това би трябвало да е задачата пред конституиращото се в понеделник 43-о Народно събрание.