кратки

Олигархията ни прави бедни

ноември 2013    политика
Някои права запазени: overgraeme


Единственият недостатък на новото ми работно място е, че всяка сутрин ми отнема между 30 минути и час да стигна до офиса си. Бидейки маниак на тема запълване на всеки възможен миг с нещо полезно, се върнах към една стара практика, която съм ползвал през годините – да слушам аудио книги докато карам. Последната такава е „Защо нациите се провалят„.

 Книгата ми даде прекрасно обяснение за това защо България се развива толкова по-бавно от някои от другите страни, които бяха част от социалистическия блок.

 Основното ми заключение е, че българската държава е така устроена, че едни вкоренени елити не изпускат хватката си върху властта. Четете повече за порочния кръг на олигархията на страницата на Прогресивния форум.

Почти колкото Тройната коалиция

август 2010    политика
Христо Комарницки, в-к „СЕГА“

Ако трябва да определим една обща и характерна черта на българската политика след 1989г. категорично и без алтернатива ще трябва да се спрем на наглостта (или още по-хубаво звучащата „дебелооочие”) като такава. Като тръгнем от някои ключови исторически реплики като тази за „вината с мезетата”, „сгрешеният чип” и др. подобни че до днес, всички нововремски български държавници някак вся идваха с нов морал и го оставяха на входа на Министерски съвет като мокър и окалян чадър.

Не прави изключение и настоящият кабинет, воден от министър-председателя Бойко Борисов, който се на*ра да се възмущава от наглостта на Тройната коалиция, когато трябваше да го избираме, но постави световен рекорд за най-бързо забравяне на моралните си ангажименти. Не сте съгласни ли? Ами как иначе да обясним продължаващото толериране на един министър (Божидар Димитров имам предвид), който вече се появява в общественото пространство само, когато има да каже някоя върховна простотия. И ако приказките за зърната и детеродните органи не правят особено голямо впечатление на притъпелия вече за простотия български народ, то откровенията за „шибан народ” са прекалено много, дори на фона на „шибаното” ни всекидневие.

Ледената упоритост на министър-председателя, който отказва да вземе каквото и да е отношение по въпроса говори за тежка форма на скъсване с действителността. Оттам нататък всички „изпълнения” в стил „парламентарна шефка гласува за дъщеря си”, милиони за Лувъри, църкви и мощи при дереилиралото и фалирало здравеопазване не бива да смущават никого. Смущаващото е, че 20 години по-късно дебелоочието и върховната наглост продължават да бъдат дефиниращ белег на властта.

Всичко това говори само за едно – никой от хората избрани и отчетни пред нас, не се чувства задължен да ни представлява и да ни се отчита. И явно не се и страхува, че от това може да има някакви последици…

По-добре отколкото да се бият

април 2010    без категория

Понякога сами не си даваме представа колко напред е България. Ето вижте новият министър на здравеопазването не иска да каже нищо за здравната реформа, но иска да се УСМИХВА:

А можеше да се бие, като в Чехия:

Изводът? Надминахме чехите. Но някак си първото видео много ми напомни за второто…

Важен тест за гражданското общество

април 2010    политика
Дом или затвор?

Днес нямам почти никакво време да пиша, но от няколко дни отлагам това и държа темата като чернова в главата си, защото смятам, че е изключително важно.

Преди да сме се осъзнали България ще се е превърнала в една небалансирано развита страна в покрайнините на ЕС, която поради специфичното си географско положение и все пак някакво икономическо развитие ще започне да привлича доста хора от места, по които те нямат почти никакви шансове за житейски успех.

Имиграцията е въпрос, който тепърва предстои да ни връхлети с огромна сила и за който ние сме тотално, дори абсолютно неподготвени (то пък досега за какво ли сме били подготвени).

Опасността е цялата тази неподготвеност да избие в една ксенофобска политика, със съпътстващите я нарушения на елементарни човешки права, които не би трябвало да се отказват на нито едно човешко същество, особено пък в държава-членка.

За съжаление актуалният случай със съдбата на едно младо арменско момиче, наречено Аревик, дошло в България, за да бъде с приятеля си, и набързо прибрано в затвора в Бусманци (това нещо с друго име не може да бъде наречено), въпреки че е бременно, говори че обществото ни вече е тръгнало натам.

Ако и за вас тези въпроси са важни и конкретно съдбата на Аревик (и Давид) вижте блога на Светла Енчева, за да разберете как да помогнете и действайте!

Похвални усилия

февруари 2010    без категория

Харесвам Левски. Не харесвам идеализирания, прекалено идеалистичен образ, който историографията ни му е съградила, главно защото този иконен образ ни пречи да взимаме пример от делата му. Смятаме, че е бил прекалено добър. А това далеч не е така, но не смятам да навлизам в тая тема в случая.

Случаят в случая е да ви информирам за една много приятна инициатива на българското издание на списанието на „Националното географско дружество на САЩ”, по-познато като „Нешънъл джиографик”.

Утре (19 февруари) на всеки половин час списанието ще пуска в туитър канала си по малко информация за пътя и делото на Васил Левски, използвайки хаштага #PSNA. Молбата на авторите на списанието е всички, които следят канала да ретуитват съобщенията и ако желаят да пускат допълнителна информация (като ползват #PSNA). За най-активните ще има награди (защото бихме ли направили нещо за без награда като Левски…)

Това е. Да обичаме и да взимаме пример от великите си сънародници, за да не остават само лумпени, които да поругават имената им.

Дързост и постоянство!

Оригиналната публикация в сайта на National Geographic България.
Туитър профилът на списанието.

Иновативна реклама

февруари 2010    без категория
Моля маркетолозите да си водят бележки! Както се казва – какво като си учил години тия работи, някои могат да ти скрият шапката за 15 минути.

Получаваш смс от непознат номер (запазен е оригиналният правопис):

Du6ko zdravei ! Iskam da te pokanj na otpuska6t massag. Mersi !

Ти си:

  • Преуспяващ бизнесмен
  • Мъж на средна възраст, който все още има своите нужди
  • Горд ‘притежател‘ на няколко интимни приятелки.

Дали пък няма да провериш „коя беше тая„…

Както се казва Сет Годин репи да яде.

Внимавайте, като цитирате!

януари 2010    политика, цитат
Снимка: оригинална
Татяна Дончева, в пространно интервю пред в-к „24 часа“:

24: Значи Сергей Станишев правилно разчете идеята ви като ГЕРБ вляво? Дончева като Бойко Борисов в пола – явно сравнението не ви дразни.
Т.Д.: Не ме дразни, но и не е коректно. А доколкото чух, на “Позитано” казаха, че това било лявото ДСБ.

Коце, да не си почнал работа? (Ако не можете да разберете вътрешнозаводския ни хумор, ще трябва да прочетете целия постинг на Комитата.)

Завой или финт?

януари 2010    политика

Министър Цветанов намекнал вчера по националната телевизия, че МВР може да направи промени в измененията на ЗЕС, които бяха гласувани на първо четени в НС и подкрепени само от ГЕРБ и Атака.

Намеците са много категорични и засягат двете най-спорни разпоредби на новото готвено изменение – пасивният достъп, т.нар. „интерфейс” и използването на събраните данни за престъпления, предвиждащи 2 или повече години лишаване от свобода.

Вместо това от МВР били готови пасивният достъп да бъде заменен с много солени глоби за доставчиците, които не предоставят данните навреме, а текстът за тежките престъпления да остане, евентуално с добавяне на престъпления, свързани с тежките, които се наказват с по-малки присъди – напр. склоняване към убийство и др. подобни.

Готовността на МВР и управляващото мнозинство да се вслуша в гражданския глас е похвален, но ни остават два въпроса – дали? и защо?

Защо МВР изведнъж изглежда много загрижено за гражданското мнение? Дали готвените протести не изплашиха изведнъж мнозинството и министър-председателят, чийто цяло обществен авторитет се гради на това, че хората го харесват? Дали пък ГЕРБ все пак не започват да се чувстват некомфортно в компанията на една крайно-дясна и крайно-популистка формация като Атака?

И вторият въпрос, който лично мен ме притеснява повече, дали изказването на г-н Цветанов не е просто ловък финт, с който да бъде туширано недоволството преди готвения за 14 януари протест, за който изглежда мобилизацията расте с всеки изминал час?

При всички положения, ние трябва да запазим активността и устремеността си. Подозирам, че ЗЕС няма да е последният повод, по който мнозинството ще ни изправи на нокти.

Снимка: reket.info

Къде, по дяволите, е Тувалу?

декември 2009    политика

Дори да не знаете, скоро ще разберете.

По време на преговорите в Копенхаген, малката тихоокеанска държава Тувалу (състояща се от един по-голям и няколко по-малки острови), която се явява една от най-застрашените от измененията в климата и покачването на нивото на световния океан, е предложила нов договор, който да въведе доста по-големи ограничения на глобалните емисии на въглероден двуокис (СО2), но да включи и развиващите се държави в тези ограничения.

Това довело до разрив в лагера на развиващите се страни – и срещу позицията на Тувалу застанали гиганти като Китай, Индия и Саудитска Арабия.

Къде сме ние?

Никъде. България, както често се получава, седи в ъгъла и си мълчи. Принизяваме се, докато премине бурята, както често ни се е случвало.

Далеч съм от мисълта, че предложението на Тувалу ще мине. Склонен съм да допусна, че то е направено под давлението и насърчаването на някой по-голям и влиятелен съсед – като Австралия например.

Факт е обаче, че Тувалу не се срамува да има позиция и да заяви тази си позиция. И затова съвсем скоро повече хора ще са чували за тази малка държава, намираща се буквално на края на света, отколкото за античната България с невероятната си култура, чието най-значимо политическо постижение по отношение на климатичните промени е да се прикачи към един лагер, оглавяван от Полша, който уж брани националните ни интереси…

Простата истина за неолиберализма

декември 2009    икономика
Видяно при epistemic murk.

Без да съм марксист или анархо-комунист, съвсем ясно забелязвам колко опасна и наивна теория е неолиберализмът. Съвсем като комунизма преди близо два века, днес неолиберализмът ни обещава да построи рай на земята като слушаме простите му повели – а те са, че някак си магически отказването от държавата и от общите ни действия по това да осигурим по-добър живот за себе си и близките си, ще ни донесат този по-добър живот.

Все едно да подредиш купчина строителни материали, да палнеш пръчка динамит под тях и да очакваш след взрива и пушилката да намериш къща.

Едно от нещата, с които съм особено съгласен във видеото, е, че най-голям интерес от разпространяването и популяризирането на идеите на неолибералите всъщност имат големите корпорации и хората, които стоят зад тях – в крайна сметка те най-много печелят от това разкостване на държавата и намаляването на участието ѝ като регулатор.

Не обвинявам всички, които подкрепят неолибералните идеи, че стоят зад тази конспирация, но те по-скоро не разбират кого обслужват идеите им.

А защо неолиберализмът е опасен и неустойчив проект – във филмчето:

Neoliberalism As Water Balloon from Tim McCaskell on Vimeo.