личности

Орешарски си отива. Сега какво?

юли 2014    политика
Пламен Орешарски
Снимка: PES Communications

Този въпрос ми се задава редовно повече от година, така че може би отговорът закъснява, но така или иначе в последните дни започнах да го чувам доста по-често, а и дойде времето за отговор.

Отговорът има две измерения – краткосрочно и за по-дълъг период от време. Преди да им обърна внимание обаче ми се струва най-логично да се върнем в изходна позиция – протестите.

Успяха ли протестите?

Последните дни най-често чувах разговорите да се въртят около темата “Има ли какво да празнуваме?”. Доста хора (правилно) отбелязаха, че правителството падна, когато партиите създали го поискаха това.

Всичко това е вярно, но пропуска един важен момент. Цепнатината в коалицията БСП-ДПС-Атака се появи вследствие на изборните резултати (от изборите за Европейски парламент). В тях БСП се сгромоляса тежко въпреки всички възможни опити да си осигури максимален брой гласове (помните ли още Бобов дол?)

Крахът на БСП нямаше да е толкова тотален без протестите, които съсредоточиха общественото внимание върху това какво се случва в управлението на страната, каква роля има БСП в него и които също така накараха хората навсякъде в страната да разговарят за тези въпроси.

Всъщност след изборите ДПС просто прояви легендарната си прагматичност и напусна потъващия кораб на Станишевата БСП много преди да има риск тя да я завлече към дъното със себе си.

Това е малкият успех на протестите

По-големият вече беше загатнат в горната секция – възраждането на гражданското чувство и идеята, че трябва не просто сами един по един да се интересуваме и възмущаваме от случващото се в управлението, но и да го обсъждаме с близки и не толкова хора и да се организираме за общо действие с тях е голямата победа на протеста.

Резултатът от това е натрупването на социален капитал, изразяващ се в по-информирани и образовани граждани, връзки и мрежи между тях, който тепърва ще ни служи.

Следващите месеци

Обнадеждаващото от последните седмици е, че все пак в България властта може да се смени, пряко волята на управляващите, по мирен път и чрез избори. Това е преминат тест за зрелостта на едно общество (да речем, че сме като 19-20 годишни – вече преминали най-дивите години, но все още неулегнали).

Твърде вероятно е предстоящите избори да възпроизведат същото или много подобно статукво. Напълно реална е опасността много от хората, с които трамбовахме площадите всяка вечер, да се разочароват, демотивират, дори да си стегнат багажа и да отидат да живеят някъде, където няма нужда се борят със зъби и нокти, за да постигнат елементарен ред и правила.

Затова най-важно е да се даде перспектива, която да запази надеждата на възможно най-голям брой хора. Ясно е, че нито една от политическите сили, участвали в Народното събрание досега, не може да даде такава алтернатива, а е спорно и доколко и другите извънпарламентарни сили имат този потенциал. Въпреки това е изключително важно в 43НС да има поне една политическа сила, която да изразява интересите на хората, които протестираха мирно над година. Не се наемам да заявя коя ще е тя, но се сещам за поне няколко групи от хора, които биха могли да изработят такава алтернатива.

Дългосрочнo (“Рим не е построен за ден”)

Мисля, че за всички нас по-важен трябва да е въпросът какво трябва да се направи през следващите няколко години (10-ина – да, съвсем сериозен съм), така че да отскубнем държавата си от ръцете на мафията и посредствеността и да я върнем по пътя на прогреса.

Търпение

Преди всичко трябва да сме наясно с това, че целта е голяма, има много спънки по пътя си и ще ни отнеме време да я постигнем. Същевременно търпението не означава нито кравешки да приемаме издевателствата на т.нар. “политически елит”, нито пасивно да чакаме някой друг да свърши тази работа вместо нас.

Работа

Постигането на тази амбициозна цел зависи от влагането на много усилия, добре премислени и още по-добре изпълнени. Връщайки се на предишната точка, ще уточня, че то също изисква инатът да работиш години без видим и сериозен успех и признание.

Това е единственият начин да построим нашия собствен Рим.

Автентични ли са записите на Борисов с Танов

януари 2011    политика

След последната ми публикация се разрази интересна дискусия в коментарите. Освен традиционните защитници на Премиера (за които използвам нарицателното „централата на ГЕРБ“) се чуха и интересни мнения.

Интересна беше и препратката към сайта „Биволъ“, към материал, в който се коментира автентичността на записите и се обяснява малко за т.нар. „бип“-ове, които се използват, за да се предпазват записите от фалшификации и монтажи. Материалът е интересен и го препоръчвам.

Не знам дали някой си дава сметка колко е трудно по принцип да се монтира такъв запис от „случайни“ реплики, събрани оттук там. Предполагам всички сте попадали на автоматизирани системи (например, ако сте проверявали сметката си за М-тел или Глобул по телефоните за клиенти), при които предварително записан глас съобщава някаква информация (например: Вашата сметка е… сто… двадесет… и два… лева). Знаете колко изкуствено звучат подобни записи, независимо, че са подготвени със специална цел. Представяте ли си колко е вероятно тогава от записани откъслечни реплики да се събере запис, който да звучи автентично и пълно и като интонация и на гласа на участниците и т.н.

Още повече, че някои от тях (Антоний Странджев) вече потвърдиха, че записите са 100% верни (да, онзи, в който Ваньо Танов му се обажда и му казва, че Мин.-председателят на Републиката го натиска да не проверява бизнесмени…)

Тоест, цялата история с „фалшифицираните“ разговори е безумна и служи само за отклоняване на вниманието. Още повече, че г-н Борисов първо каза, че са манипулирани, после каза, че Президентът му се е обадил и е казал, че натискат шефа на баскетбола (тоест не са манипулирани, така ли, г-н Борисов?) и накрая пак реши, че са манипулирани.

При наличието на подобен разговор е задължително министър-председателят да си подаде оставката, но точно както прогнозирах, той се прави, че нищо не се е случило и продължава напред. Само че напред няма. Оттук нататък, също като г-н Станишев преди него, г-н Борисов ще е един цар с корона, но без реална власт.

Още два интересни материала по случая в e-vestnik:

  1. Подслушван е премиерът, а не Танов. Такъв монтаж на запис е невъзможно да се направи
  2. Кой прави и кой вади записите?

Мат или пат?

януари 2011    политика
Колаж на в-к Дневник

Има ли полезен ход, с който Бойко Борисов да се измъкне от сегашната позиция и да спаси властта на ГЕРБ?
Да, но както винаги той се оказва и най-невероятният.
Ясно е, че при подобен скандал, г-н Борисов не може да остане министър-председател. Поне ако иска да запази и частица от своя и този на партията си авторитет. От друга страна едни предсрочни избори ще доведат до крайно разпокъсано Народно събрание с широко мнозинство, което трудно ще взима каквито и да е решения.
Единственото решение, което виждам в момента е Бойко Борисов да подаде оставка като министър-председател (заедно с това и на кабинета си разбира се) и ГЕРБ да опита да сформира нов кабинет. Кой би могъл да застане начело?
Има една-единствена фигура, свързана с ГЕРБ, която има необходимият авторитет – Кристалина Георгиева. (Не съм сигурен, но мисля, че за министър-председателя не се изисква уседналост 5 години, нали така?)
В един нов кабинет биха могли да се запазят по-свежите и неопетнени лица като Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, (с някои уговорки) Симеон Дянков, но вътрешният министър Цветан Цветанов задължително ще трябва да се прости с поста си.
И за да стане тази игра на въображението още по-дива, ще кажа, че той може да бъде заменен на поста си не от друг, а от… Ваньо Танов.
При такъв вариант Бойко Борисов навярно би успял да замаже донякъде положението до изборите и на тях да се яви като кандидат на ГЕРБ за… Президент.
Разбира се, сами разбирате колко налудничаво звучи подобна теория при сегашното положение. Навярно г-н Борисов ще успее да потуши скандала и да се измъкне (уж) невредим от него, но реално ще бъде поставен във фризера, точно както Станишев и неговото правителство – и в България, и извън нея. Не че вече не е де…

Консултантски

януари 2011    политика
Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от „консултантска дейност в сферата на националната сигурност“, но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Пъплещият авторитаризъм

декември 2010    политика

Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

– Бойко Борисов, министър-председател на Републиката

Три актуални събития от изминалите дни могат вече да убедят и най-безпристрастния наблюдател, че този кабинет със сигурна крачка се е запътил към авторитаризма, основан на демагогия и привидна демократичност.

След като миналата седмица разбрахме, че в страна, в която няма пари за наука, култура, здравеопазване, пенсии, магистрали и каквото и да е, има достатъчно пари да се правят супер-лукс манастири в такива световни туристически дестинации като с. Гигинци (една бира от мен, на който първи каже в коя област се намира въпросното населено място).

Опиянени от успеха на духовната си политика, кабинетът и мнозинството, успешно си приеха Изборен кодекс, с който орязаха успешно и малкото постигнати успехи в демократизирането на изборния процес в България (странно ми е колко бързо забравиха как хватките на Тройната коалиция накрая им се върнаха тъпкано…)

А днес пък четем как полицията гони и притиска граждани, имали смелостта да ѝ се противопоставят – изисквайки информация или подавайки жалба срещу нейни представители.

В този триъгълник от популистки харчове, ограничаване на гражданските свободи и притискане на позволяващите си да се опълчат на системата „единици“ почти винаги и навсякъде по света се крие лицето на авторитаризма.

Само че на г-н Борисов малко сметката му е без кръчмар. Така както беше на всички онези през изминалите 20 години, които си мислеха, че ще могат да си подредят така системата, че България да заприлича на една китна и балканска Беларус. Само че българите не са беларуси. Нито молдовци, нито дори сърби.

Само ние сме си виновни, че страната ни днес е най-източният член на ЕС и че макар и крива, демокрацията все още я има по земите ни. А г-н Борисов съвсем скоро му предстои да го разбере това. По трудния начин:

Често ме сърби да попитам „десните“ си приятели защо не се радват, че си имаме „десен“ кабинет (преди да сте казали нещо ще ви напомня, че Европейската народна партия – безусловно дЕсна формация – твърдо подкрепя г-н Борисов и партията му, която е пълноправен член).

Истината е, че подобна „закачка“ би била напълно излишна. България отдавна не се дели на „леви“ и „десни“. България се дели на 2 вида искащи – такива, които искат върховенство на закона, ясни правила за всички и нормални отношения и такива, които искат всичко това само за себе си.

А г-н Борисов се чувства спокоен и уверен в управлението си, защото липсата на алтернатива към момента замъглява съзнанието му. Нека му припомня обаче, че и неговата алтернатива не съществуваше година и половина след сформирането на Тройната коалиция.

С каква скорост се обръща палачинката?

декември 2010    политика


Помните ли времето, когато Сергей Станишев, мин.-пред., съзираше дългия и зъл пръст на българоборческата опозиция във всяко народно несъгласие, във всеки протест. Когато той и приближените му съратници с патриархален тон назидаваха всеки, дръзнал да им се изправи, да им противоречи, особено „младите“, бъдещето на нацията, тези, за които те толкова много мислеха и се грижеха (толкова много, че не успяха един читав закон за младежта да приемат 4 години – който беше разписан още преди изборите 2005г.)

Би трябвало да помните, не беше толкова отдавна…

А спомняте ли си г-н Борисов и неговите приближени как ни обещаваха и се кълняха тържествено, че всичко това ще приключи, когато дойдат на власт. Че политическата арогантност ще остане в миналото, просто един неприятен спомен от времето, когато не сме имали просветен пожарникар за мин.-пред.

Но тъй като в България палачинката се обръща с рекордна скорост нека видим какво имат да ни кажат по повод 8 Декември и протестите на студенти две от нежните представителки на неформалната коалиция:

Калина Крумова (АТАКА): Студентите първо да видят как да се усъвършенстват, после да протестират

Ирена Соколова (ГЕРБ): Студентите да мислят какво искат за в бъдеще, а не да обслужват партии

Изказванията са от интервюта на двете народни представители пред агенция КРОСС. Можете да намерите целите текстове тук и тук.

А иначе… честит празник, скъпи студенти!

Леко допълнение: Депутатите, участвали в играта на „Клаус Барби“ (познати още като Парламентарна група „ВЕРТУ“), са се разминали с порицание…

Как се пазарува политическо спокойствие

октомври 2010    политика

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект…) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

Водещият на шоуто

септември 2010    политика

В продължение на разговора ни от миналата седмица, пък и в доказателство на тезата ми, искам да ви цитирам мнение на френският журналист и кореспондент на в-к „Льо Монд” за България и Балканите Александър Леви, който пише в блога си (част от вестника), че „благодарение на спора за ромите, София най-накрая е намерила своето място в Европейския съюз”. Според френския журналист това „място” е като „източник за журналистите”. Повод за такова твърдение му дава поведението на нашия министър-председател Бойко Борисов (напомням кой е – ако сте забравили), който се е изказал пред европейските журналисти, че срещата на върха на ЕС „бе доминирана от остри реплики, да не кажа скандал”. Александър Леви коментира, че по този начин де факто г-н Борисов е издал на широката публика какво се е случило по време на срещата.

Дори не искам да коментирам словесните форми на премиера ни. По-притеснителното е, че за пореден път пълната липса на компетентност и елементарни познания по комуникиране в публичното пространство, стават повод г-н Борисов да изложи не просто себе си, а страната ни. Съвсем закономерно г-н Борисов е приравнен на „репортер от срещата” и недейте да мислите, че това е само и единствено заради странното му и непохватно поведение пред медиите.

Пасивната „репортерска” роля, с която го оприличава френският журналист, със сигурност е продиктувана и от пълната смиреност на отказ от вземане на отношение от Република България към въпроса с „репатрираните” от Франция българки граждани.

Политиката, която води кабинетът ни е дотолкова смешна и жалка, че г-н Борисов сам и в прав текст си признава, че всичко се прави в името на една голяма политическа сделка (е, не стига дотам, че да признае мотива, който засегнах вчера):

(…)цитира обяснението на Бойко Борисов, че ненамесата се обяснява с желанието българите да се включат в шенгенското пространство, без да мътят водата.

Е, може би няма да е лошо да напомним на г-н Борисов, че решението за включването ни в Шенгенското споразумение зависи от всички държави-членки, а не само от приятелството на г-н Саркози. А с такова поведение, трудно ще убедим останалите, че сме достатъчно зрели и подготвени за него…

Политическият шаблон на Татяна Дончева

септември 2010    политика
Снимка: в-к „Дневник“

Бившата червена депутатка и основателка на неясното „Движение 21” отново взриви общественото пространство с откровенията си. Сутрешните блокове за пореден път бяха „употребени”, но техните продуценти и водещи не се и дърпат особено – липсата на истинска политика и събития поражда необходимост от запълването им с вулгарни приказки за това кой с кого си „ляга” политически.

Изненадващо по-скоро е това, че г-жа Дончева все още успява да пробута мъгливите си откровения. Изказванията ѝ печално започват да наподобяват шаблон за циркулярно писмо, в което само от време на време се променят имената на главните герои.

Маджо и „банкерът” му бяха заменени от други популярни фигури от съвременния фолклор – Вальо Златев и Георги Първанов. Президента и бившият вътрешен министър Румен Петков така или иначе трайно се настаниха в негативния списък на г-жа Дончева, но една бърза справка във вездесъщия Гугъл може да ни припомни, че адвокатката не винаги е рисувала отношението си към тези държавни мъже в подобни тъмни краски.

Впечатлението, което тази, иначе несъмнено колоритна и ерудирана, жена-политик е изградила е, че отношението ѝ към пъстрия заобикалящ ни политически свят, е фукнция не на ценности и идеи, а на способност на отелни лица да задоволят „търсенията“ ѝ.

Жалкото е, че обществото в случая не проява същата паметливост или дори склонност да се осведоми как се е променяло отношението на дадено лице към събитията и политическите актьори. Това позволява на г-жа Дончева години наред да предлага едно и също постно представление, само сменяйки основните действащи лица от време на време.

(Още) Шамари за Сергей

май 2010    политика

В европейската и световната политическа практика е утвърдено водещата фигура да поеме отговорността за даден изборен неуспех. В горното видео можете да видите Гордън Браун, който още преди да е изгубил напълно надеждите си да остане министър-председател, вече заявява, че ако партията му остане извън властта ще подаде оставка като лидер. И то предвид факта, че Лейбър не изгубиха категорично, а консерваторите са твърде далече от мнозинството и дори от категорична победа.

Къде сме ние?

Юли 2009 – БСП току що е реализирала най-слабия резултат в историята си въобще. По-слаб (номинално И процентно) дори от този на партията след проваления кабинет на Жан Виденов. Т.нар. „лидер“ на партията Сергей Станишев се изправя пред електората и членската маса и с характерната си накъсана дикция заявява:

„Ние…няма…да ви…предадем“
„Аз…няма…да бягам…от…отговорност.“

Разбира се в държавата на „Големия брат“ подобни изказвания в стил „войната е мир“ са нещо съвсем нормално. Но нека видим докъде доведе поведението на т.нар. лидер собствената му партия.

Малко под година след като изгуби изборите, правителството на ГЕРБ се спуска стръмно надолу, но от това не следва нищо за „опозицията“. БСП седи някъде между бариерата за влизане в парламента и статистическата грешка (тоест 4-5%) и само от време на време потрепва конвулсивно. Като труп, който все още бива дефибрилиран, въпреки че всякаква надежда е изгубена.

Отговорно

Всъщност истината е, че Сергей Станишев пое отговорност. Изисква се голяма смелост след като си се оа*ал напълно да си сложиш розовите очила и да останеш на първа линия (като Матросов на амбразурата – ей как обичам стари соц-клишета!) да те блъскат като боксова круша. И то да те блъска не кой да е, а човек, който е изградил целия си публичен образ около това колко е як и колко тестостерон пръска от него.

Сергей Станишев прави и друга услуга на лявото в България. Недавайки шанс за каквото и да е реформиране в рамките на БСП (не мисля, че дори без него то било възможно), която откакто той е председател само номинално може да бъде наричана лява, той отваря пътя за преобразуване на лявото, по подобие на дясното в периода между 2001-2009 (ако приемем, че този период изобщо е завършил). Лошото е, че авангарда на „реформиските“ сили в момента се явяват лица като… Татяна Дончева, Румен Петков+Овчаров и Георги Първанов. Хора, които категорично не могат да бъдат идеен център за създаването на европейски социалдемократически политически субект.

Но пък за нас като същински европейци е добре да гледаме примера на утвърдените демокрации и да сравняваме. Съответно и да изискваме същото поведение от политическите си лидери.