Таралежи с бодли

В Банкя се състоя среща на младежките организации на БСП, НДСВ и ДПС

„Лъвчета“
в-к ДУМА
6 март 2008г.


Топъл петъчен следобед, приятен хотел в едно от хубавите предградия на София. Петдесетина момчета и момичета са се скупчили в центъра на обширна заседателна зала. в правоъгълник, оформен от масите, зад които обикновено участниците седят. Младежите са застанали на малки групички – някъде по двама-трима, на други места повече от пет, сякаш няма достатъчно място. Млад мъж, на вид малко по-възрастен от мнозинството участници, се обръща към всички: „Освен, че представяте различни политически сили, не забравяйте, че вие сте и представители на всички краища на страната ни – където стоите сега – това е важно!”

Младежите не са съзаклятници на мистериозен ритуал, забранен за непосветени, а участници в първия семинар на младежките организации на „тройната коалиция” – Българска социалистическа младеж, Младежка либерална асамблея в НДСВ и Младежко движение за права и свободи. На третата година от управлението, при тънък баланс на доверие към правителството на „партиите-майки”, си е смелост да организираш и участваш в подобно мероприятие, но пък младите никога не са се славели със склонността си да се съобразяват с конюнктури и общественото благоприличие, особено когато смятат, че срещите им са за доброто на партиите им и обществото.

След първоначалното представяне и ролеви игри, подобни на описаната по-горе, тримата председатели на организациите-участнички – Георги Николов от БСМ, Борис Вардев от ЛМА и Корман Исмаилов от МДПС представят накратко всяка от организациите и отговарят на въпроси на другите участници. След дискусията всички се оттеглят на вечеря. От само себе си тихата вечеря се раздвижва с музика и танци – съвсем по младежки. По амбицията и устремеността, с която преследват танцовите стъпки, същите с които се борят за идеите си – често непопулярни в собствените им партии, може да се познае, че забавляващите се са млади и отговорни политици. Разговорите почти без изключение се въртят около политиката, няма и как да е иначе.


Макар вечерята да продължава до късно на следващата сутрин точно в 9:00 всички са на линия. Младите политици са отговорни. След ободряващите кафе и чай започва първият дискусионен панел с участието на Атанас Мерджанов, зам.-председател на ПГ на Коалиция за България (КБ) и Лютви Местан, зам.-председател на ДПС и на ПГ на ДПС. И двамата са млади политици и с отношение към младите хора. Атанас Мерджанов е един от учредителите на БСМ през 1994г., а Лютви Местан е председател на парламентарната комисия по образование и един от експертите на ДПС по въпросите на образованието. Дискусията с тяхно участие е на тема „Реализацията на младите хора в обществения, политическия и културния живот на страната”.


Основната идея в изложението на Атанас Мерджанов е, че младите хора са изиграли ключова роля по време на промените в края на 80-те и началото на 90-те като същевременно той отличава постиженията на БСМ като младежката организация на БСП, която благодарение на външния си статус спрямо партията, е имала възможността да се докосне до опита на западноевропейските държави и така да помогне на БСП през най-трудните й години, когато тя се намира в международна изолация.

От своя страна пък Лютви Местан казва, че единствено младостта не може да бъде предпоставка за способността на някой да внася иновации в политиката или в която и да е друга сфера, за него по-важно е образованието: „Ако ме питате какво ние бихме могли да направим за младите хора – на първо място да се създадат условия за придобиване на високо образование – не просто дипломата за висше образование, а съдържанието, качеството, което стои зад този сертификат.” Позиция, която по нищо не се различава от тази, на която и да е от организациите, участващи в семинара. Факт доказващ само, че партийните деления не могат да разделят стойностните идеи и мислещите хора.

Дискусията продължава с въпроси и размисли за образованието, реалното участие на младите в създаването на политиката. Сред многото мнения изниква нетипичен консенсус – срещите на трите младежки организации да станат редовни и да се провеждат на различни места из България, където младите хора реално имат нужда и желание да участват и да бъдат чути.

Следобед е вторият панел с участието на Илия Лингорски, зам.-председател на НДСВ. С него присъстващите обсъждат участието на младите хора в изпълнителната власт. Много от участниците имат ангажирано мнение по темата, тъй като работят на различни нива в изпълнителната и местната власт. Очертават се много проблеми – ниското заплащане в обществената сфера и присъщото му „текучество” на кадрите, за които държавата отделя значителни средства за подготовка и обучение. Краят на втория дискусионен панел е и краят на семинара. Младите участници се разделят с обещания да се срещнат отново в най-скоро време – сякаш всички разбират, че участват в нещо нетипично за българския политически пейзаж, осеян с грубо боричкане и агресивно отхвърляне на различното. Това не е случайно – и трите организации живеят с ролята си да бъдат мост към гражданите на едно общество, в което партиите като цяло се радват на особено голяма непопулярност. Неизказано, но разбрано остава това, че е важно да продължат да градят над това, което са постигнали до момента. Дано само някой не ги провали…

За младежките политически организации

Жоро от блога на Жоро и Първан задава въпроса „има ли смисъл от младежките партийни организации?“

Отговарям веднага – ИМА.

Проблемите, които Жоро изтъква в материала си са истински съществуващи такива, но те са проблеми на системата, в която работят младежките политически организации, а не на съществуването им.

Вярно е, че младежките организации са притегател за крайно амбициозни, готови на всякакъв компромис хора, които искат да се реализират житейски чрез политиката. Но съм готов да споря, че това се случва в младежки организации, в които е издигнато в култ подражанието и угаждането на партията-майка, и в които старшата структура има възможност за сериозно влияние. А има и други, макар и малко, младежки организации, които развиват реална дейност и имат истински идеи и желание за работа.

От друга страна се опасявам, че Жоро не взима предвид няколко наистина важни фактора, когато се обявява против младежките политически организации като цяло.

Преди всичко една стабилна и добре развиваща се младежка организация е способна да създава новите кадри, от които се нуждае всяка една партия. Младежката структура е школата, през която трябва да премине всеки един кандидат-политик, ако иска да научи основите на политическата игра и да не допуска елементарни грешки, когато вече е в голямата политика.

Защото каквото и да си мислим, политиката е точно това – игра, която се играе с някои не толкова красиви методи, като борбата за позиции и постове и това също е част от школата, стига да става по демократичен начин.

Казвам това последното, защото се притеснявам, че някой може да ме разбере погрешно. Борбата да си водещ, първи, е основата на политиката, но е важно как и на какво се базира тя. Ако всичко е назначения и борба за кокала, заради кокала, това не е добре. Но ако е борба за кокала, заради някакви идеи, които считаш за правилни – това е друго нещо. Ако не друго, приемете го на вяра от човек, който е виждал и едното, и другото в българското и международното социалистическото младежко движение.

Освен това, добре е никога да не забравяме, че човек сам и без съмишленици няма никакъв шанс да промени системата. Ако приемем, че партиите са дискредитирани и пазители на (лошото) статукво, разпускането на младежките организации и обучаването на отделни хора чрез фондации или други форми не дава много ясна представа как ще се наруши практиката на клиентелизма и слагачеството.

Унищожаването на младежките политически организации ще пресече възможността за създаване на млади свободомислещи хора, които чрез обединението си да постигнат целите си. Без такъв кръг хора, които да се поддържат взаимно, ще е много по-голям и процентът на разочарованите и демотивираните, на които им писва да блъскат стената с глава, и се отказват от заниманието с политика в името на собствена реализация.

От своята камбанария го виждам това в момента в много голяма степен, представям си какво би било, ако хората трябваше да се блъскат сами.

Разбира се, повечето от казаното тук е плод на заключенията, които съм си направил от работата си в БСМ и БСП. Но съм сигурен, че то може да се приложи за почти всички младежки организации. Още повече, че много от тях съществуват само номинално (като изключим МДПС).

Как бихме могли да постигнем една стабилна, демократична и работеща младежка политическа организация?

Преди всичко тя трябва да е независима. Това е голям плюс на БСМ, поне за мен. Организацията е напълно външна за БСП и от това произтича независимост във взимането на решения и формирането на политики. Разбира се, имало е хиляди опити за натиск в полза на едни или други решения. И много шамари по най-различни поводи. Другият важен фактор е финансирането. Няма какво да се залъгваме. Политическата дейност струва много пари. Това е проблем и на политическата ни система, но това е друга тема, която няма да засягам тук. Отново ще се позова на опита на БСМ, която мнозина услужливи другари се опитват да задушат тихомълком чрез орязване на финансирането.

Това са двата големи въпроси, които трябва да се решат, за да бъде една младежка политическа структура истинска и работеща.