Браво, Бербо!

Българин отново е сред най-добрите футболист в Европа и света


Всички, които ме познават, а и тези, които са гледали участието ми в „Булевард България“ по РЕ:ТВ с Николай Камов, където коментирахме ситуацията в ЦСКА, преди няколко месеца, знаят, че съм заклет левскар. А някои може би си и спомнят как преди години, когато Бербатов „прохождаше“ в „големия“ футбол в ЦСКА съм казвал, че от него няма да стане нищо и че няма достатъчно качества. Е, време е да си взема думите назад и да си призная, че съм грешал. Ама страшно много!

Трансферът на Митко в Манчестър Юнайтед (един отбор, който след Левски, ми беше любим по едно време и сега май пак ще ми стане такъв) само легализира един прост факт – Димитър Бербатов е един от най-добрите футболисти в света. Това не е от днес или вчера – Митко беше надскочил нивото в Тотнъм още преди 2 сезона и още тогава трябваше да отиде да играе в по-добър отбор. Но както казва българският колективен разум „Всяко зло за добро“. Може би тези допълнителни години в Тотнъм му позволиха да натрупа необходимото за всеки факир от такъв ранг самочувствие. За да може да израстне също толкова и в Юнайтед.

Успех, Митко!

За допълнително надъхване – видео с брилянтните попадения на Бербо:

Снимки и видео, видени и взети от: Всеки ден

Как Financial Times се включи в кампанията срещу България! :)

Дневник отразява, публикувания в днешния брой на лондонския Financial Times редакторски коментар, под заглавие „На дивата граница на Европа: Как България се бори с организираната престъпност“.

Статията е доста остра, но в никакъв случай тенденциозна. Не знам дали някои ще си направи устата да я обяви наистина за кампания срещу България, но това би било доста глупаво. Ще видим. В интерес на истината от Дневник са извадили доста изборно нещата и така статията звучи дори още по-критично. Препоръчвам да я четете в оригинал, ако можете.

It’s the economy, stupid!

Чували ли сте тази известна крилата фраза? Не знаете какво значи? На вътрешно-заводския хумор на полит-зубърите с тази сентенция се обозначава кое винаги се оказва решителната тема по време на избори.

Иначе не бихме могли да си обясним загубата на суперуспешния (вече бивш) кмет на Лондон Кен Ливингстън от човека на снимката Борис Джонсън (Boris-the-buffoon, в превод нещо като Борис Простака).

Всъщност има още нещо – около месец-два преди изборите в медиите излязоха разкрития как Кен е давал обществени поръчки на „кръжец от фирми“ – честно казано не проследих цялата история, но явно ипотечната криза + съмнение в корупция е достатъчно в Англия един наистина успешен кмет да бъде изритан през вратата за сметка на такава…маймуна (съжалявам за грубия език).

„It’s the economy, stupid!“ – да си прави сметка нашето правителство. Имотният балон май започва да се пука (казвам го като вътрешен човек), а той движеше цялата икономика напред. Ако България се окаже силно зависима от световната икономика, както се очаква, забавяне на растежа + висока инфлация ще доведе правителството до дори доста по-тежки резултати от очакваното предвид всички скандали, стачки и други забави, които се случиха в страната ни през последните три години…

Светлият лъч идва от в-к „Капитал“ (брой 10-16 май): 55% от българите искат да живеят в справедлива държава, която се развива равномерно и разумно. Забелязали ли сте рекламите на яхти по луксозните вестници и списания? Те са насочени към онези 28%, които смятат, че данъци = кражба. Може пък наистина да са кражба – все пак яхтите са по-важни от образование и здравеопазване за всички.

Това беше лявата петминутка за всички, на които им липсваше.

Труден занаят

Понякога британските консерватори ме изумяват почти колкото българските партии с неспособността си да предложат реални политически решения и още повече да ги обвържат в подходяща рамка, за да ги предложат на обществото. Много често дори същите изпадат в жалки употреби на популизъм – жалки, защото това се оказва типът популизъм, който не донася никакви ползи, а напротив – само вреди. Горният плакат е чудесен пример за това.

Откакто Дейвид Камерън е председател на партията обаче се наблюдава друга тенденция – отчаяни опити да се превърне партията в модерна, за да може да привлича подкрепата на модерните активни британци. След доста тежък старт в момента Торите имат успех, който обаче се дължи най-вече на проблемите в Лейбъристката (Трудовашката) партия, продиктувани от смяната на Тони Блеър с Гордън Браун. Резултатът:


Защо ви разказвам всичко това? Ами защото според мен могат да се направят доста аналогии с неспособността на българската политическа система да се доближи до проблемите и стремежите на гражданите си.

Снимките са от Westmonster.